Ларш Кеплер
Пясъчния човек (39)

38

Диса най-сетне се е завърнала в Стокхолм от археологическата експедиция в Северна Швеция. Чака го в неговия апартамент, намиращ се на последния етаж на улица „Валин“ №31.

Юна крачи към вкъщи, след като се е отбил да купи малко калкан, който смята да изпържи и да сервира със сос ремулад.

Уличните лампи изглеждат като фенери сред мъгла. Докато минава по улица „Камакар“, инспекторът долавя пред себе си раздразнени гласове. Тази част на града е доста мрачна. Редиците паркирани коли от двете страни хвърлят дебели сенки. Безрадостни постройки, изпъстрени със стичащи се влажни следи от разтопен сняг.

— Искам си парите! — провиква се груб глас.

В далечината, близо до стъпалата „Дала“, се виждат две фигури. Движат се бавно покрай перилата. Юна се насочва към тях.

Двамата мъже дишат тежко и се гледат на кръв — приведени, бесни, пияни. Единият е облечен с карирано яке и с кожена шапка на главата. В ръката си държи малък блестящ нож.

— Копеле мръсно! — просъсква дрезгаво. — Шибано, долно…

Другият мъж е с голяма брада. Единият ръкав на черното му палто е раздран на рамото. Размахва пред себе си празна бутилка от вино.

— Искам си всички пари заедно с лихвите! — ръмжи той.

— Махай се от очите ми! — отвръща грубо другият и плюе кървава храчка в снега.

Едра жена в средата на шейсетте се е облегнала на синия сандък с морска сол, приготвен за стълбите. Върхът на цигарата й проблясва и осветява подпухналото й лице.

Мъжът с бутилката отстъпва под заснежените клони на голямо дърво. Другият настъпва към него и размахва във въздуха хладното си оръжие. Острието му проблясва. Брадатият продължава да върви назад и да заплашва с празната си бутилка. Внезапно удря с нея нападателя си по главата. Бутилката се счупва и около кожената шапка се разлитат парченца зелено стъкло. Юна усеща как ръката го засърбява за пистолета му, макар да знае, че оръжието му е прибрано в сейфа у дома.

Мъжът с ножа се олюлява, но успява да се задържи на крака. Другият размахва назъбените останки от бутилката.

Остър писък. Юна прескача натрупания край бордюра на тротоара сняг.

Брадатият се хлъзва на нещо и пада по гръб. Опитва се да се хване за перилата в горната част на стълбите и хрипти:

— Парите ми!

Юна грабва малко сняг от капака на близката кола и го притиска с ръце, за да направи снежна топка.

Мъжът с карираното яке размахва ножа си и прави крачка напред към падналия.

— Ще те разпоря и ще те натъпча с парите ти! — ръмжи.

Юна хвърля снежната топка и удря мъжа с ножа по тила.

Чува се глухо тупване, топката се разпада и разлита във всички посоки.

— Мамка му! — провиква се объркано мъжът и се обръща.

— Бой със снежни топки, господа! — провиква се Юна и подготвя следващата.

Мъжът с ножа го поглежда злобно.

Юна мята втората си топка и удря мъжа на земята точно в гърдите. Снегът се пръсва в лицето му.

Мъжът с карираното яке поглежда противника си и се изкисква презрително:

— Същински снежен човек!

Мъжът на земята грабва шепа сняг и я мята в лицето му. Мъжът с ножа отстъпва назад, прибира оръжието си и се заема да направи снежна топка. Брадатият се изправя несигурно на крака и се хваща здраво за перилата на стълбите.

— Ще те поваля! — подмята противникът му.

Прицелва се в него, но изведнъж рязко се обръща назад и запраща топката към Юна, като го удря по рамото.

И боят започва. Във всички посоки летят снежни топки. Юна се хлъзва и пада. Мъжът с карираното яке губи шапката си и противникът му се спуска, грабва я и я пълни със сняг.

Жената пляска с ръце и за награда получава снежна топка в челото, която се лепва за нея като бяла цицина. Брадатият избухва в смях и се тръшва назад върху купчина стари коледни елхи. Мъжът с карираното яке сритва малко сняг върху него, но после се отказва и спира. Обръща се задъхано към Юна и пита:

— Ти откъде се появи, по дяволите?

— От Националната полиция — отвръща Юна, докато почиства снега от дрехите си.

— Полицията ли?

— Ти ми взе детето — промърморва жената.

Юна вдига кожената шапка от земята, отръсква я от снега и я подава на мъжа с карираното яке.

— Мерси, човече! — кимва той.

— Видях опашатата звезда! — продължава да мърмори пияната жена, вперила очи в Юна. — Видях я, когато бях на седем! И имам силата да те прокълна да гориш в огньовете на ада и да пищиш като…

— Млъквай, жено! — прекъсва я с рев мъжът с карираното яке. — Радвам се, че не наръгах брат си и…

— Искам си парите! — провиква се ухилен до уши другият мъж.