Ларш Кеплер
Пясъчния човек (30)

29

През онзи период Юна беше изгубил ума и дума от безпокойство. Не можеше да мигне от тревоги по близките си. Пазеше семейството си, ходеше с тях навсякъде, караше ги на работа и детска градина и ги връщаше, а за Луми постави допълнителна охрана с разрешението на учителките. Но накрая беше принуден да приеме, че в дългосрочен план нищо от това няма да бъде достатъчно.

Накрая се изправи очи в очи с най-големия си страх.

Не можеше да говори за това със Самуел, но и нямаше право да отрича истината пред самия себе си.

Юрек Валтер наистина не беше извършил престъпленията си сам. Всичко в едва сдържаната му помпозност подсказваше, че именно той е тарторът на групата. Но след отвличането на семейството на Самуел вече не можеше да има никакво съмнение, че престъпникът Юрек Валтер си има съучастник.

И този съучастник беше получил заповед да отвлече семейството на Самуел — заповед, която той беше изпълнил, без да остави нито една следа.

Юна Лина си даде сметка, че следващите жертви ще бъдат неговите момичета. Фактът, че все още бяха живи, беше единствено въпрос на късмет.

Юрек Валтер нямаше милост към никого.

Юна говореше често по този въпрос със Сума, но тя отказваше да приеме заплахата така сериозно, както я приемаше той. Макар да угаждаше на прищевките му, приемайки спокойно всички негови предохранителни мерки, дълбоко в себе си съпругата му смяташе, че с течение на времето тези страхове ще отшумят.

Юна се беше надявал, че полицейското разследване във връзка с изчезването на близките на Самуел ще доведе до залавянето и на съучастника. В началото на издирването дори се възприемаше като ловец. Ала с течение на седмиците динамиката на събитията започна да се променя. Той усещаше, че Сума и Луми вече са набелязани като следващи жертви, а спокойствието, което се стараеше да демонстрира пред тях, беше просто маска.

 

 

Беше десет и половина вечерта. Двамата със Сума лежаха в леглото си и четяха, когато някакъв шум откъм приземния етаж накара сърцето на Юна да претупа. Пералнята все още не беше приключила и дори от спалнята се чуваше как някакъв цип на дреха потраква по стъклото на вратичката. Въпреки това той не се сдържа и реши да слезе долу, за да провери дали прозорците са здрави и вратите — залостени.

Когато се върна, Сума беше изгасила своята лампа за четене, лежеше и го наблюдаваше.

— Какво правиш? — попита меко тя.

Той си наложи да се усмихне и тъкмо се канеше да даде някакво успокояващо обяснение, когато зад гърба си чу тихи стъпки. Обърна се и зърна дъщеря си да влиза в спалнята им. Косата й стърчеше във всички посоки, а долнището на пижамката й се беше извъртяло около кръста й.

— Луми, отдавна трябваше да си заспала! — въздъхна той.

— Забравихме да кажем лека нощ на котката! — възкликна момиченцето.

Всяка вечер Юна четеше приказка на Луми, а преди да я завие за сън, двамата си имаха ритуал — поглеждаха през прозореца и помахваха за лека нощ на сивата котка, която спеше пред кухненския прозорец на съседите.

— Връщай се в леглото! — каза Сума.

— Ей сега ще дойда да те видя! — обеща й Юна.

Луми промърмори нещо и поклати глава.

— Искаш ли аз да те занеса в леглото? — погледна я баща й и веднага я гушна.

Тя се вкопчи здраво в него и той веднага усети, че сърцето й бие учестено.

— Какво има, мила? Нещо страшно ли сънува?

— Не. Просто исках да помахам на котката — проплака детето. — Но там имаше скелет!

— Къде, на прозореца на съседите ли?

— Не, на земята — отговори тихо Луми. — Точно където открихме мъртвия таралеж. И ме гледаше!

Юна моментално остави детето на леглото до майка му и отсече:

— Стойте тук и не мърдайте!

Втурна се надолу по стълбите. Без да си направи труда да извади пистолета си от сейфа, без да си направи труда да се обуе. Просто отвори вратата на кухнята и излезе бос в студената нощ.

Нямаше никого.

Заобиколи къщата, стигна до оградата със съседите и я прескочи. Всичко там беше тихо и спокойно. Върна се в тяхната градина и при дървото, където миналото лято двамата с Луми бяха открили мъртъв таралеж.

Високата трева откъм тяхната страна на оградата беше утъпкана. Нямаше никакво съмнение, че неотдавна тук беше стоял човек. От това място прозорецът на стаята на Луми се виждаше идеално.

Юна се върна в къщата, заключи вратата, взе пистолета си и едва когато огледа всички стаи и се увери, че всичко е спокойно, се върна в спалнята. Луми заспа почти в мига, в който усети баща си, а не след дълго от другата й страна заспа и съпругата му.