Ларш Кеплер
Пясъчния човек (17)

16

Вратата се тръшва в бетонната стена и отскача. Докато крачи напред, Юна сменя пълнителя на автомата. В мига, в който влиза в съседната стая, осемте човека там едновременно свалят очи от огромния екран пред себе си и се вторачват в него.

— Шест и половина секунди до първия изстрел — съобщава един от тях.

— Прекалено бавно — промърморва Юна.

— Обаче Маркус щеше да пусне пистолета много по-бързо, ако лакътят ти действително се беше забил във врата му — отбелязва висок мъж с бръсната глава.

— Така е — съгласява се жената офицер в групата. — За този момент печелиш допълнителни секунди.

Сцената вече се повтаря на екрана пред тях. Опънатите мускули на ръката на Юна, елегантното движение напред, изравненият му с мишената поглед в мига, в който дръпва спусъка.

— Адски впечатляващо, ако питате мен! — отсича командирът на групата и плясва с длани по масата.

— За ченге — допълва Юна с усмивка.

Всички се разсмиват, а командирът се изчервява и почесва притеснено връхчето на носа си.

Юна приема с благодарност подадената му чаша с вода.

Юна Лина се намира в крепостта Карлсборг като инструктор по ръкопашен бой на Групата за специални операции към Командването на специалните сили. Но не защото е професионален инструктор, а защото има много по-голям практически опит в необходимите на тези части бойни техники от всеки друг в Швеция. На осемнайсетгодишна възраст Юна беше постъпил на донаборна военна служба в Карлсборг като парашутист-десантчик и след основното военно обучение беше приет моментално в Специалните части на страната си.

И макар че от момента, в който беше напуснал военните, за да учи в Полицейската академия, е изминало много време, той все още често сънува дните си като парашутист. Отново и отново е в тренировъчния транспортен самолет, чува оглушителния рев на двигателите и се взира отвъд хидравличната рампа в задната част на машината. Сянката на самолета се плъзга над бледосините води далече под тях като сив кръст. В сънищата си той хуква по рампата и скача в студения въздух, чува свистенето на въжетата и усеща опъването на предпазните си колани в мига на отварянето на парашута. Водата приближава със страховита скорост. Черната надуваема лодка се отваря върху вълните далече под него.

В Холандия Юна беше преминал обучение по ефективен близък бой с байонети, ножове и пистолети. Там беше усъвършенствал и уменията си да се възползва от всяка възможна ситуация с помощта на новаторските техники от системата „Крав Мага“^[1].

— Така! — отсича сега той. — Приемаме проиграната ситуация за изходна и с течение на деня я усложняваме все повече!

— Как по-точно? Като убиеш двама с един изстрел ли? — ухилва се мъжът с бръснатата глава.

— Невъзможно! — отсича напълно сериозно инспекторът.

— Чухме, че си го правил — поглежда го изпитателно жената.

— Няма такова нещо — усмихва се Юна и прокарва пръсти през разрошената си руса коса.

В този момент телефонът във вътрешния му джоб звъни. Екранът показва, че го търси Натан Полок от Отдела за криминални разследвания към Националната полиция. Натан отлично знае къде се намира Юна в този момент и какво прави, така че не би му звънял, ако не е нещо особено важно.

— Извинете! — кимва той към групата офицери в стаята и приема обаждането.

Отпива бавно от чашата си с вода и се заслушва в телефона с усмивка, която обаче бързо се стопява. Внезапно лицето на инспектора пребледнява като платно.

— Юрек Валтер си е все така зад решетките, нали? — гласи единственият му въпрос.

Ръката му вече трепери толкова силно, че се налага да остави чашата с вода на близката маса.