Ларш Кеплер
Пясъчния човек (159)

158

Сага се изстрелва от стаята с кошмарното чувство за празнота отвътре.

„Моля те, Господи, моля те!“ — нарежда мислено.

Онемяла от шок и ужас, тя приближава към следващата охранителна врата. От другата й страна седи охранителят. Дебелите стъкла на вратата някак си го размазват, правят го неясен.

Скрила ножчето за плодове в ръка, за да не го уплаши, Сага почуква на стъклото и се провиква:

— Помощ! Имаме нужда от помощ!

Почуква по-силно, но охранителят не реагира. Тя прави няколко крачки встрани и едва сега забелязва, че вратата е отключена.

Всички врати очевидно са отключени.

Тъкмо се кани да извика на охранителя, когато забелязва, че и той е мъртъв. Гърлото му е прерязано толкова брутално, че прешлените на хранопровода се виждат. Главата му изглежда като увиснала върху дръжка на метла. Кръвта изтича от тялото му и се събира в голяма локва около стола му.

Сага профучава по мокрия от кръв под с ножчето си в ръка, а после хуква нагоре по стълбите и излиза през отворената порта.

След това започва да дърпа вратата, водеща до Съдебнопсихиатричното отделение 30. Заключена е. Разбира се, нали е полунощ. Сага удря няколко пъти със свит юмрук, но бързо се отказва и продължава по коридора по посока на главния вход на сградата.

— Ехоо! — провиква се силно. — Има ли някой тук?

На пода, под ярката болезнена светлина на флуоресцентните лампи се вижда другата обувка на доктора.

Внезапно Сага зърва движение. Мъж, който стои и пуши. После той хвърля фаса си и изчезва наляво. Сага хуква с всички сили към стъкления изход и прохода, отвеждащ към главната част на болницата. Завива и вижда, че подът под краката й е мокър.

Първото й впечатление е, че подът е черен. Но после миризмата на кръв става толкова осезаема, че тя едва се сдържа да не повърне. Огромна локва кръв. Стъпки, тръгващи от нея по посока на изхода.

До коша за боклук вдясно се търкаля главата на Андерш Рьон.

„Юрек се е опитал да вкара кош и е пропуснал“ — казва си разсеяно Сага.

Дишането й се учестява, главата й се замайва. Но продължава напред. Мислите й се стрелкат хаотично във всички посоки. Объркани, ужасени. Не е в състояние да приеме случващото се.

Обаче защо Юрек си е направил труда да убие толкова много хора? Защото е искал не само да се измъкне. Искал е отмъщение.

Откъм прохода, свързващ отделението с главната сграда, се чуват тежки стъпки. Към нея тичат двама охранители с бронежилетки, пистолети и черни униформи.

— Имаме нужда от лекари за съдебната психиатрия! — провиква се тя.

— Лягай на пода! — изревава по-младият.

— Но това е просто момиченце! — отбелязва другият.

— Аз съм полицейски служител — казва тя и захвърля ножчето си.

То се плъзва по линолеума и спира точно пред охранителите. Те го поглеждат, мигновено разкопчават кобурите си и вадят служебните си пистолети.

— На пода! — провикват се в хор.

— Добре, ще коленича на пода — казва тя. — Но трябва да предупредите…

— Мамка му! — изпищява по-младият, когато зърва главата до коша за боклук. — Мамка му!

— Ще стрелям! — изрича с треперещ глас другият.

Сага пада на колене и охранителят се втурва към нея, като измъква белезниците от колана си. Другият се дръпва встрани. Сага поднася напред ръце и се изправя.

— Сега спокойно и бавно, чуваш ли! — изхриптява охранителят.

Тя затваря очи, чува тропота от обувките му по пода, усеща посоката на движението му и прави малка крачка назад. Охранителят се привежда напред, за да й сложи белезниците и Сага отваря очи. В момента на отварянето им изпълнява мощен ъперкът вдясно, точно над ухото му. Чува се изхрущяване. Тя се завърта и посреща килването на главата му с левия си лакът.

Единственият звук, който следва, е кратко тупване.

От отворената уста на охранителя потича слюнка.

Краката му поддават и Сага измъква пистолета от ръката му. Освобождава предпазителя и стреля в бронежилетката му още преди да е паднал на пода.

Прострелва другия охранител два пъти, отново право в бронежилетката. Изстрелите отекват в тесния проход и човекът се залюлява назад. Сага се хвърля напред и избива пистолета от ръката му с дръжката на нейния. Оръжието изтраква на пода и се плъзва към кървавите отпечатъци.

Тя сритва мъжа в краката и той се свлича по гръб, стенейки. Другият охранител се претъркулва настрани, притиснал ръка към лицето си. Сага измъква една от радиостанциите им и се оттегля няколко крачки встрани.