Ларш Кеплер
Пясъчния човек (154)

153

Мю го бе погледнала объркано, когато й предложи пак да се оттегли в служебната стая и да си почине.

— Не виждам никаква причина и двамата да седим будни — беше се оправдал Андерш. — Аз нямам избор, защото трябва да си свърша бумащината. Когато си тръгна, вие с Лейф си поделяйте задълженията така както искате!

И ето че сега вече е сам. Тръгва по коридора, спира пред служебната стая и се заслушва.

Тишина.

Продължава към контролната зала и се настанява на стола на оператора. Най-сетне е време за изключване на осветлението. Големият монитор представя девет различни картини.

Тази вечер Юрек Валтер очевидно си е легнал рано — слабото му тяло се очертава под завивките. Лежи изнервящо неподвижен, като че ли изобщо не диша.

Сага Бауер е седнала на леглото си, отпуснала крака на пода. Столът й лежи прекатурен настрани.

Андерш се привежда по-близо до екрана и се вглежда в нея. Погледът му се плъзга по очертанията на бръснатата й глава, нежните рамене и врата й, мускулите на тънките й ръце.

Нищо не може да го спре.

Още се чуди защо снощи се беше уплашил толкова, когато беше при нея. Никой не следеше мониторите, а дори и да беше така, в стаята беше толкова тъмно, че не би могъл да види нищо. Можеше да прави секс с нея поне десет пъти. Можеше да прави с нея каквото си пожелае.

Сега Андерш си поема дълбоко дъх, пъха служебната си карта в компютъра, набира кода и влиза в системата. Отваря раздела с административната програма, повдига зоната на пациентите и щраква върху нощното осветление. Всички пациентски стаи потъват в мрак.

Секунди по-късно Сага включва нощната си лампа и вдига лице към камерата. Сякаш гледа право към него, защото знае, че и той я гледа.

Андерш проверява къде се намират двамата охранители. Говорят си при входа. Мъжът казва нещо, което кара жената да се разсмее с глас. Усмихнат, надзирателят имитира свирене на цигулка.

Лекарят става от мястото си и се вглежда в Сага на екрана.

Взема една таблетка от склада, пуска я в пластмасова чашка, после отива до охранителната врата и плъзга картата си през четеца. Колкото повече приближава вратата й, толкова по-силно тупти сърцето му. Отваря вратичката и я вижда как обръща глава в неговата посока. После се изправя на крака и тръгва към него.

— Добре ли спа снощи? — пита приятелски той, но тя не отговаря.

Когато подава ръка през отвора, той стисва за миг пръстите й и едва тогава й подава пластмасовата чашка.

Затваря вратичката и я наблюдава как отива до мивката. Сага напълва чашката с вода, слага хапчето в устата си и го гълта. После изключва нощната лампа и ляга.

Андерш вдига усмирителните колани, които е донесъл, сваля пластмасовото покритие, застава пред стоманената врата и впива очи в нея през бронираното стъкло на прозорчето.