Ларш Кеплер
Пясъчния човек (149)

148

В северна посока движението не е толкова натоварено.

След всичките тези години три ключови парченца от загадката най-сетне се подреждат.

Бащата на Юрек е работел в каменоломна за чакъл и се е самоубил в работническата си барака там.

Микаел казва, че Пясъчния човек мирише на пясък.

Рейдар е израснал близо до каменоломна за чакъл в Ротебро.

Ами ако става въпрос за една и съща кариера? Съвпадението не може да бъде случайно. Парченцата все някак си трябва да се напасват. Което означава, че точно там се намира и Фелисия, а не където в момента търсят колегите му.

Колата поднася на струпванията от киша между отделните платна и цялото предно стъкло е облято от мръсна вода.

Юна отново натиска газта. Подминава търговския център в Ротебро и поема нагоре по тесния път за Норвикен, виещ се успоредно на високия хълм.

Стига върха, но вижда входа към каменоломната една идея по-късно, така че прави рязък завой и забива спирачки пред две тежки метални бариери. Колелата се плъзгат върху снега, Юна обръща рязко волана, колата се завърта и десният калник се забива в една от бариерите.

Червеното стъкло от задния стоп се разбива на дребни парченца върху снега.

Юна отваря рязко вратата, излиза от колата и хуква покрай синия навес на портиерната.

Поема надолу по стръмния склон към обширния кратер, копан години наред. Прожекторите върху високите кули осветяват този странен лунен пейзаж с неподвижни багери и огромни купчини пресят пясък.

Тук никой не би могъл да бъде погребан. Скриването на трупове би било невъзможно, защото всичко постоянно се копае. Всяка кариера е дупка, която с всеки изминал ден става все по-широка и по-дълбока.

Под изкуствената светлина на прожекторите снегът се сипе на парцали. Юна минава покрай каменотрошачките с масивните им гъсенични вериги. Очевидно се намира в най-новата част от каменоломната. Пясъкът е чист и е съвсем ясно, че тук се работи всеки ден. От другата страна на тежките машини се виждат няколко сини параходни контейнера и три каравани. Иззад една купчина пясък го залива ярка светлина. Половин километър по-нататък се вижда покрит със сняг район, след който следва стръмен склон. Това трябва да е по-старата част на кариерата.

Юна се изкачва по един склон, където хората са изхвърлили стари хладилници, счупени мебели и всякакъв боклук. Подхлъзва се на снега, но продължава да върви и около него летят дребни камъчета.

Стига до оригиналното ниво на изкопа, разположено на повече от четирийсет метра над настоящото основно ниво, и оглежда внимателно цялата кариера. Студеният въздух разкъсва дробовете му, докато проучва внимателно осветения от прожекторите пясъчен пейзаж с машините и временните пътища.

Хуква по тясната ивица морава между стръмния склон и пътя за Елвсунда.

Край пътя се вижда стара изоставена кола. Зад нея има мрежеста ограда с табела „Преминаването забранено“. Юна спира и се вторачва през обилно сипещия се сняг. В далечния край на най-старата част от кариерата се забелязва асфалтиран район, където са подредени в редица едноетажни къщички, тесни и дълги като казармени бараки.