Ларш Кеплер
Пясъчния човек (147)

146

Мъжът с дебелия врат и черните очички се дръпва встрани и се прицелва в Юна. Подът под краката му проскърцва. Над оръжието преминава за кратко сянка, а после светлината от лампата го достига. И Юна вижда, че черният пистолет е марка „Стриж“.

Сивокосият се почесва по главата и изревава някаква заповед. Поглежда за секунда към пленника си, а после излиза от стаята и заключва вратата зад гърба си.

Другият заобикаля Юна и спира някъде зад него.

— Шефът ще бъде тук всеки момент — изрича с гробовен глас.

От другата страна на стоманената врата се чуват гневни гласове. Изведнъж миризмата на оръжейна смазка и пот става силно осезаема в малката стая.

— Трябва да знам! Разбираш ли ме? — пита дебеловратият.

— Говорихме за серийния уби…

— Не лъжи! — изревава агентът. — Кажи веднага какво ти каза Карпин!

Юна буквално чува нетърпеливите движения на мъжа зад гърба си. Вижда как сянката му се раздвижва и го усеща, че приближава.

— Вече трябва да се прибирам у дома — изрича.

Дебеловратият действа бързо — притиска дулото на пистолета в тила на Юна, застанал леко вдясно от него.

Учестеното му дишане се чува съвсем ясно.

С едно леко движение Юна дръпва глава, извива тялото си и избутва насочения към него пистолет с дясната си ръка. После се изправя рязко и нарушава равновесието на противника си. Сграбчва дулото на пистолета, завърта го за момент надолу, а после светкавично го обръща нагоре, за да счупи пръстите на мъжа.

Мъжът надава болезнен вой, а Юна завършва хватката, като забива коляно в ребрата и бъбреците му. Силата на удара е толкова голяма, че повдига от пода единия крак на мъжа. Той се люшва напред и събаря стола с тялото си.

Когато се претъркулва, закашля се и отваря очи, Юна Лина вече се е дръпнал настрани и го е взел на прицел със собствения му пистолет. Дебеловратият се опитва да се изправи, но пак започва да кашля и остава така, опрял буза о пода, оглеждайки счупените си пръсти.

Юна вади пълнителя на пистолета и го оставя на масата. Вади патрона от пълнителя, а след това разглобява целия пистолет.

— Седни — изрича накрая.

Мъжът с черните очички се надига със стенание и набраздено от пот чело. Прави несигурна крачка към стола и се тръшва на него.

Юна бръква в джоба на панталона си и вади бонбонче.

— Това може и да ти помогне донякъде — казва, докато разгъва целофана, и пъха бонбона в устата на мъжа.

Той го поглежда втрещено.

Вратата се отваря и в стаята влизат двама мъже. Единият от тях е сивокосият, а другият — възрастен мъж с брада и сив костюм.

— Извиняваме се за недоразумението! — казва без предисловия възрастният.

— Трябва спешно да се прибера у дома! — отвръща Юна Лина.

— Разбира се — кимва новият и извежда пленника от апартамента.

Двамата вземат асансьора, а когато излизат пред входа на блока, вече ги очаква кола, която ги откарва право на летището.

Когато спират на паркинга, шофьорът грабва сакчето на Юна, а възрастният минава заедно с него през гишето за чекиране и паспортен контрол. Ескортира го дори през изхода, чак до самолета. Едва когато е на борда, Юна Лина получава обратно паспорта, телефона и портфейла си.

Преди да напусне самолета, брадатият поднася на шведския гост хартиена торбичка със седем сапунчета и магнитче за хладилник с образа на Владимир Путин.

Юна едва успява да изпрати текстово съобщение на Аня Ларшон, когато чува предупреждението на стюардесата за изключване на всички телефони. Затваря очи и се замисля за сапунчетата. Няма никакво съмнение, че са подарък от Никита Карпин. Беше му подарил абсолютно същото и предния път, преди осем години. Никита е суров и предпазлив човек. Нищо чудно целият този разпит да е бил уреден лично от него, за да провери дали Юна Лина притежава волята и разума да пази своя източник на информация.