Ларш Кеплер
Пясъчния човек (134)

133

Натан Полок и Корин Мейеро се надигат рязко. Ситуацията в психиатрията е станала критична. Всички осъзнават, че Юрек твърдо е решил да екзекутира Берни, и се надяват Сага да не забравя, че там няма нито полицейски правомощия, нито отговорности.

— Нищо не можем да сторим — прошепва Корин.

Откъм високоговорителите се чува бавен, гръмотевичен грохот. Йохан Йонсон побързва да регулира качеството на звука и притеснено се почесва по главата.

— Не! По-добре ме накажи! — скимти Берни в дневната стая. — Заслужавам наказание!

— Ако искаш, мога да му счупя и двата крака, а? — обръща се съвсем спокойно Сага към Юрек.

Корин обгръща с ръце раменете си и се опитва да успокои дишането си.

— Не, не прави нищо! — шепти Полок в предавателя. — Довери се на охраната! Ти си просто пациент!

— Но защо още никой не се е появил? — промърморва възмутено Йохан. — Охраната няма как да не е забелязала какво става, за бога!

— Ако тя се намеси да го спасява, Юрек ще я убие! — прошепва ужасено Корин.

— Не прави нищо! — умолява я Полок. — Моля те, нищо не прави!