Ларш Кеплер
Пясъчния човек (131)

130

Старецът отваря картонената кутия, вада от нея сива папка и поставя на масата пред госта си една снимка. Това е групов портрет на двайсет и двама мъже, подредени на мраморни стъпала.

— Тази снимка е правена в Ленинск през 1955 година — пояснява Карпин.

В средата на първата редица е застанал усмихнат легендарният Сергей Корольов — главният инженер, на когото Русия и светът дължат първия човек в космоса и първия изкуствен спътник.

— Погледни мъжете зад него.

Юна Лина се привежда и плъзга поглед по редиците мъжки лица. Наполовина скрит зад мъж с рошава коса, се вижда много слаб мъж с изпито лице и бледи очи.

Юна вдига стреснато глава. Не може да повярва на очите си. Току-що е открил бащата на Юрек Валтер!

— Да, видях го — кимва.

— Администрацията на Сталин подбираше най-младите и най-талантливи инженери — отбелязва Никита и подава на Юна стар съветски паспорт. — А Вадим Леванов беше безсъмнено един от най-добрите!

Когато отваря паспорта, Юна усеща как пулсът му се ускорява.

На черно-бялата снимка се вижда мъж, който прилича поразително на Юрек Валтер, но е с по-топли очи и по-малко бръчки. Така. Значи името на бащата на Юрек е било Вадим Леванов.

Оказва се, че пътуването му до Русия изобщо не е напразно. Оттук нататък вече могат да започнат да разследват истински миналото на Юрек.

Никита поставя на масата картон с десет пръстови отпечатъка, няколко малки лични снимки от кръщенето и детството на бащата на Юрек, училищни годишници и една детска рисунка на кола с коминче на покрива.

— Какво по-точно искаш да знаеш за него? — пита с усмивка агентът от КГБ. — Защото ние разполагаме с всичко. Знаем всеки адрес, на който е живял, имената на всяко от момичетата, с които е излизал преди брака с Елена Михайлова, писмата до родителите му в Новосибирск…

— Искам да знам повече за сина му — прошепва Юна.

— Съпругата му също е била инженер, но умира при раждане след двегодишен брак.

— Синът! — повтаря Юна.

Карпин става, отваря дървения бюфет, вади оттам тежък куфар и го поставя на масата. Когато вдига капака, Юна вижда, че това е шестнайсетмилиметров филмов прожекционен апарат.

Никита Карпин го моли да спусне завесите, а после вади една макара с лента и пояснява:

— Това е домашен филм от Ленинск, който, мисля, че трябва да видиш!

Прожекционният апарат прищраква и филмът се проектира директно върху тапетите. Карпин оправя фокуса и се настанява на близкия стол.

Яркостта на образите варира, но като цяло качеството е добро. Вероятно камерата е била поставена върху статив.

Филмът е заснет от бащата на Юрек Валтер в периода, когато е живял в Ленинск. На стената пред двамата мъже се вижда задната част на къщата на Леванов и тучна зелена градина. През листата на дърветата струи ярко слънце. В далечината се забелязват високоволтовите електрически кабели.

Образът потреперва, а после в кадър влиза бащата на Юрек. Вадим Леванов оставя тежък куфар във високата трева, отваря го и вади оттам четири стола за къмпинг. Отляво на екрана излиза момченце с изрядно сресана коса. Изглежда около седемгодишно, чертите на лицето му са като изваяни с длето, очите — огромни и бледи.

Няма никакво съмнение, че това е Юрек. Юна Лина не смее да си поеме дъх.

Момчето казва нещо, но единственото, което те чуват, е прищракването на прожекционния апарат. Баща и син си помагат един на друг в отварянето на металните крака на куфара. Обръщат го и той се превръща в масичка с дървено покритие. Младият Юрек изчезва от кадър, но се връща с кана вода от противоположната страна.

Всичко става толкова бързо, че Юна се чуди да не би да има някакъв номер.

Юрек прехапва устни и плясва с ръце, докато баща му говори нещо. После пак изчезва от кадър и баща му тръгва след него. Водата в каната проблясва под лъчите на слънцето.

Малко по-късно Юрек се връща с бяла хартиена чанта. След него се появява и баща му с още едно дете на раменете.

Вадим Леванов поклаща глава и подскача в тръс като кон.

Юна не може да види лицето на второто дете.

Главата му е извън кадър, но Юрек му помахва.

Крачета с малки обувки ритат по гърдите на бащата.

Юрек вика нещо.

И когато баща му поставя на тревата второто дете, Юна вижда, че то също е Юрек.

Абсолютно еднаквото момче гледа към камерата със сериозно изражение. През градината преминава сянка. Бащата грабва хартиената чанта и изчезва от кадър.

— Еднояйчни близнаци! — заявява ухилено старият агент и спира прожекционния апарат.

— Близнаци значи — прошепва замаяно Юна Лина.

— Да. Тъкмо затова майка им е починала при раждането.