Ларш Кеплер
Пясъчния човек (104)

103

Сага подлага ръцете си под леденостудената вода. Кокалчетата на пръстите й са подпухнали и зачервени, три от тях са разранени.

Всичко се обърка. Сериозно се обърка. Загуби контрол над себе си и нападна Берни, а после хвърлиха цялата вина върху Юрек.

Чу през вратата как охраната крещи за четири ампули „Стесолид“, а после го завлякоха в килията му.

Помислиха си, че той е човекът, нападнал Берни.

Сага затваря кранчето, отпуска ръце надолу, оставяйки водата от тях да се стече на пода, и сяда на леглото. На мястото на адреналина усеща изтръпване и тежест в мускулите.

Извикаха лекар от Спешното отделение, за да се погрижи за Берни. Сага чуваше несвързаните му брътвежи, но после вратата се хлопна.

Сага е толкова отчаяна, че й идва да се разреве като дете. Тя и тоталната й неспособност да контролира проклетите си емоции! Несдържаната й ярост беше провалила цялата мисия! Тя потреперва. Нищо чудно Юрек да поиска да си отмъсти, задето беше поел цялата вина.

Охранителните врати изтракват и тя чува бързи стъпки в коридора, но никой не идва в нейната килия.

Тишина.

Сага седи на леглото със затворени очи. По едно време стените започват да кънтят от животински рев. Сърцето й забива лудо. Чува как Юрек вие гърлено и пищи от болка. Струва й се, че долавя ритане на боси крака в армираната стомана на рамката на леглото. Звукът е подобен на удара на юмрук в боксова круша.

Сага се втренчва в пода и мисли за електрошокове и лоботомии.

Юрек започва да пищи.

Следват силни, тежки удари.

После тишина.

Сега единственото, което се чува, е тихото гъргорене на водата в тръбите в стената. Сага се изправя и се вторачва през дебелото стъкло на прозорчето във вратата. По коридора минава младият лекар. Спира и я поглежда безизразно.

Животът тук се оказва много по-труден, отколкото тя си е представяла. Но вместо да реве, тя решава да преговори наум задачите на мисията си, правилата за дългосрочно инфилтриране и целта на цялата операция.

Фелисия Колер-Фрост е съвсем сама в една непристъпна камера. Може би умира от глад, може би страда от легионерска болест.

И времето й изтича.

Сага знае, че Юна продължава да търси момичето, но без някакви насоки от Юрек шансовете за пробив в разследването изобщо не са големи. Затова тя трябва да си наляга парцалите тук още известно време.

Преди да изостави живота си навън, той пръв я бе изоставил. Стефан също. Тя си няма никого, няма семейство, няма никакви близки.

Когато светлините изгасват, Сага затваря очи и усеща под клепачите издайническо парене.