Ларш Кеплер
Пясъчния човек (102)

101

Андерш поглежда лекарката от Спешното отделение в красивите кафяви очи и безмълвно й благодари. Бялата й престилка е напръскана с кръвта на Берни Ларшон.

— Назалната му кост е наместена. Заших веждата му, но навсякъде другаде е достатъчен и лейкопласт. Най-лошото е, че най-вероятно има сътресение на мозъка, затова трябва да го държите под постоянно наблюдение.

— Това ни е работата — промърморва свъсено Андерш и поглежда към монитора и стаята на Берни.

Пациентът лежи на леглото си с бинтовано лице. Устата му е полуотворена, издутият му корем се движи в ритъм с дишането му.

— Този човек говори отвратителни, гнусни неща! — отбелязва възмутено лекарката и с радост напуска отделението.

След малко в контролната зала се връща Лейф Раяма. Прокарва ръка през чупливата си коса и промърморва:

— Това определено беше неочаквано!

— Прегледах докладите — казва Андерш. — Очевидно за тринайсетте години, откакто е тук, днес Юрек за първи път демонстрира подобна агресия!

— Може да не обича компания — допуска Лейф.

— Юрек вече е възрастен човек. Свикнал е нещата да стават по неговия начин, но се налага да разбере, че оттук нататък няма да бъде същото!

— И как ще го накараме да проумее това? — усмихва се мрачно Лейф.

Андерш плъзва картата си през четеца и пуска охранителя пред себе си. Минават покрай вратите на пациентски стаи 2 и 3 и спират пред килията на Юрек.

Лекарят надниква вътре. Юрек лежи на леглото, пристегнат с усмирителните колани.

Лейф вади от джоба си чифт тапи за уши и ги предлага на Андерш, а той поклаща глава и казва:

— Веднага след като вляза, затвори и бъди в готовност да включиш алармата!

— Хубаво. А ти просто влез и направи онова, което трябва да направиш! Но не говори с него! Преструвай се, че не го чуваш какво казва! — предупреждава го охранителят.

Андерш влиза в килията и чува как Лейф бързо заключва зад него. Китките и глезените на Юрек са пристегнати с колани за леглото. През бедрата, корема и гърдите му минават още три широки платнени колана за обездвижване. Той изглежда все още изтощен от спешното успокоително. От едното му ухо капе кръв. Кръвта от носа му се е съсирила и ноздрите му изглеждат необичайно черни.

— С оглед на случилото се в дневната стая днес, реших да променя лечебния ти план — казва Андерш Рьон.

— Да. Очаквах някакво наказание — отговаря дрезгаво Юрек Валтер.

— Съжалявам, че приемаш медицинските мерки като наказание, но като отговарящ за това отделение, аз няма да допусна повече никакви прояви на насилие!