Джеймс Суейн
Казино (65)

64.

Били спря пред къщата на Гейб в 3 сутринта и изгаси двигателя. Човешките същества са творения на навика. Когато открият комфортни схеми, започват да ги повтарят безкрайно, без да се замислят. Дори престъпниците, които би трябвало да са по-внимателни.

Екипът му не беше изключение. Бяха отишли в къщата на Гейб, за да се скрият, а колите им бяха паркирани на алеята отпред. След като не видя агенти на борда да дебнат наоколо, Били извади от багажника желязна каса за пренасяне на пари, притисна я към гърдите си и я помъкна към вратата.

Почука с коляно. Чу стъпки на боси крака в коридора, после го посрещнаха Мисти и Пепър. Залепиха целувки на небръснатото му лице, прегърнаха смърдящото му тяло. Той ги последва по коридора до кухнята.

— Вижте кой е дошъл! — каза Мисти.

Другите бяха в кухнята и ядяха студена пица. Станаха от столовете си и започнаха да го тупат по раменете. Той разчисти място на масата и остани касата.

— Под гаранция ли те пуснаха? — попита Травис.

— Може да не ти се вярва, обаче се измъкнах само с приказки — каза Били.

— Наистина трябва да си им взел акъла.

— Още не сме се отървали.

По касата още имаше пясък. Той го почисти, отвори капака и раздаде на хората си пачки банкноти. Парите бяха от първия му голям удар. Беше измамил игра на блекджек в „Цезар“ с помощта на перфектна компютърно моделирана стратегия, вградена в обувките му — вибриращи намотки му подсказваха как да играе при всяка ръка. Вместо да пропилее парите за вино, жени и разкош, той купи каса, сложи ги в нея и я зарови под един голям кипарис в пустинята.

— Агентите на борда са бесни — каза Били. — Известно време трябва да се спотайвате, докато се слегне пушилката. С тези пари плащайте сметките си и се издържайте. И каквото и да се случи, не доближавайте казината. — Обърна се към Мисти. — Искат да хванат теб. Ще те проследят. Имат нова технология за разпознаване на лица, от която няма измъкване.

— Дотук ли съм? — попита Мисти.

— Да, ако не направиш нещо.

Извади още две пачки от касата и й ги даде.

— Би ли помислила за посещение при пластичен хирург и промяна на лицето? Жената от онези записи трябва да изчезне.

— А аз пък си мислех, че ме харесваш повече — каза Мисти, докато опипваше пачките. — Мамка му, Били, ще направя всичко, за да не вляза в затвора. Знаеш го.

— Ти си най-добрата — каза Били.

— Трябва ли отново да започна да използвам истинското си име?

— Мисти не е ли истинското ти име?

— О, стига. Половината момичета от порнобизнеса са Мисти. Мисти Стакс, Мисти Лъв, Мисти Маунтън, Мисти Хейз. Мислех, че е ясно на всички. Истинското ми име е Пати Драйвър. То е на шофьорската ми книжка. Мисти може да изчезне още утре.

— Тогава се погрижи да изчезне — каза Били. На другите каза: — Ако имате въпроси за това, което ви казах току-що, задавайте ги сега.

Екипът му прие новините хладнокръвно. Били изведнъж се почувства съсипан от умора и се отпусна на един стол. Без да мисли, взе наполовина изядено парче пица от една чиния и отхапа. Задъвка механично и почувства, че започва да се отпуска.

— Не говориш за най-хубавата част — каза Пепър. — Кога ще отидем в „Галакси“, за да си вземем реколтата? С тези пари ще посетя някои места, ще направя разни неща.

— Това ще почака малко. Знам, че е неприятно, но няма как иначе.

— Колко?

— Три месеца. Може би повече.

Хората му изпъшкаха едновременно. Искаше му се да им каже няколко думи във възхвала на отложеното възнаграждение, но реши, че няма да харесат такава проповед. Един по един излязоха от кухнята и се пръснаха по различни места в къщата.

Освен Мисти. Беше с Били от достатъчно време, за да е наясно, че той би искал да разбере как е минало приключението й.

— Някакви проблеми, когато скри добива? — попита той.

— Всичко мина по ноти. Качих се до четиринайсетия етаж със служебния асансьор, намерих мръсните работни дрехи в складчето и ги облякох — каза тя. — Минах покрай двама работници в коридора, но не ми обърнаха никакво внимание. Влязох в стая 1412, както ми каза, и сложих платежните нареждания зад въздуховода на климатика зад отворения шкаф. Отне ми най-много две минути.

— Някой заговори ли те?

— Не. Може да ти се стори смешно, но от години си мечтая да изпъна лицето си.

— Лицето ти е красиво и така.

— Някакъв тип е качил филмите със свирки, които съм правила, на безплатен порносайт и няма начин да ги махна оттам. Лицето ми е на показ, ако разбираш какво точно искам да кажа.

— Значи промяната е за добро.

— Да. Готова съм да се променя.

Мисти излезе от кухнята, а Били довърши парчето пица. След няколко дни стая 1412 щеше да бъде завършена, стената щеше да бъде затворена. Когато му дойдеше времето, той щеше да направи резервация за този апартамент и щеше да каже на служителя, че това е щастливото му число. Играчите по природа са суеверни хора и подобно искане не би направило някакво особено впечатление.

Щеше да се регистрира в хотела под друго име. В багажа си щеше да носи електрически трион. Сутринта на заминаването си щеше да пусне силна музика и да прореже отвор в стената. Платежните нареждания щяха да отидат в багажа му, който щеше да бъде свален от пиколото и натоварен в колата му. Този начин за измъкване на откраднати пари от казино не беше нов — служителите на казината прибягват до него от години, за да грабят работодателите си и да добавят към фондовете си за пенсия.

Самата мисъл за това му даваше сили.

 

 

Отиде да се сбогува с екипа си. Щеше да мине доста време, преди да се съберат отново, и той искаше да погледне всеки един в очите и да се увери, че няма недоволни от това, че ще делят по-късно. Сега най-малко от всичко му беше нужно някой да започне да негодува и да започне да говори без мярка. Мисти и Пепър бяха в кабинета, свити пред компютъра, и разглеждаха снимки преди и след пластичната операция на крещящата страница на пластичен хирург. Пепър обясняваше:

— Ще изглеждаш десет години по-млада, момиче. Помисли си какви баровци може да свалиш.

Мисти се кискаше доволно.

— Трябва да тръгвам. Обадете ми се, ако изникне нещо или ако искате да поговорим — каза Били.

— В града ли ще бъдеш? — попита Мисти.

— Ще откарам един приятел до Лос Анджелис. Може да остана там известно време.

— Пластичният хирург, при когото мисля да отида, е в Лос Анджелис. Може да се видим, докато се възстановявам, и да отидем до Дисниленд или нещо такова.

— Ще бъде чудесно. Непременно.

Сбогуваха се. Пепър отиде с него до коридора.

— Ей, Били, мислиш ли, че и аз бих могла да си направя пластична операция? Аз също имам такива филми като Мисти. Така ще можем да се измъкнем от това, ако разбираш какво искам да кажа.

Не можеше да откаже, без да нарани чувствата на Пепър. В кухнята й даде още две пачки от касата. Тя изскимтя от радост и го целуна.

След това се отби в гаража, където Гейб и Травис подготвяха тежките машини от работилницата, на които бяха направени фалшивите чипове, за изнасяне.

— Тръгвам. Всичко наред ли е при вас, момчета? — попита Били.

— При мен е наред отговори Травис.

— И при мен — добави Гейб.

Той ги попита какво смятат да правят през времето, когато ще са настрана от казината.

— Ще стоя със семейството си, ще върша едно друго из къщата, ще работя върху подмяната на заровете — отговори Травис. — Следващия път, когато го направя, няма да разбереш.

— Ще се запишеш ли на видео как го правиш? — попита Били.

— Смятам да се запиша — отговори Травис.

— Упражнявай се да държиш палеца си неподвижен.

— Разбира се.

— Ами ти? — Били се обърна към Гейб.

— Ще отида на юг, до Сан Диего, за да видя бившата и момичетата — отвърна Гейб. — Тази сутрин й пратих съобщение и май няма да има нищо против. Надявах се да я засипя с пари, ей така, само за да й покажа, че не съм най-големият загубеняк на света, но май е по-добре, че няма да го направя. Ще й изпратя малко пари по-късно.

— Надявам се всичко да е наред — каза Били.

— И аз. Виж, Били, трябва да махна нещо от раменете си. До гуша ми дойде от Кори и Морис. Всички ние допускаме грешки, но тези двамата… не, не може.

— Нещо конкретно ли те притеснява?

— Да. Кори дойде в казиното без дегизировка. Попитах го защо, а той отговори, че забравил да си я сложи.

— С това ли се оправда? Боже!

— Значи знаеш?

— Стана дума по време на раздумката ми с агентите от борда. А ти?

— И аз мисля като него — каза Травис. — Някой ден ще ни провалят, ако не внимаваме.

— Писнало ви е, а? — попита Били.

Двамата мъже кимнаха.

 

 

Завари Кори и Морис в задния двор да пушат джойнт, дебел колкото пурета. Когато видя, че Били излиза от къщата, Кори смачка джойнта в тревата, а партньорът му задържа последната глътка дим в дробовете си. Били им беше казал, че не може да се друсат по време на работа, но те въпреки всичко продължаваха. Глупостта им улесняваше решенията му неимоверно.

— Елата тук. И двамата — каза Били.

Те се довлякоха при него, смутени. Нямаше причина да прави увертюри, затова заговори направо:

— Вие двамата напоследък правите издънка след издънка. Най-напред на игрището за голф, после Кори забравя да се дегизира и излиза просто така от колата под наем зад казиното. Бордът по хазарта ви разпозна. Цяло чудо е, че успях да ви отърва. За много малко щяхте да провалите цялата работа.

Те наведоха глави засрамени. Морис изпусна дима и започна да кашля.

— Ще ти се реваншираме — обеща Кори.

— Да, ще се поправим — добави Морис.

— Твърде късно е за това. Освобождавам ви. Ще вземете парите си, когато поделим резултата, и това е. Няма повече работа. Бяхте дотук.

— Няма ли да ни дадеш още един шанс? — попита Кори.

Били поклати глава. Имаше чувството, че двамата ще се разплачат. Влезе в къщата, без да се сбогува, взе касата от масата в кухнята и тръгна към предната врата. Докато прибираше касата в багажника, двамата дойдоха.

— Престанете да ходите след мен — каза им Били.

— Стига, Били, бяхме ти лоялни — каза Кори.

— Войници до самия край — добави Морис.

— Искате ли един съвет от мен? Върнете се в колежа и завършете хотелиерски мениджмънт. За това ви бива.

— Стига, Били! — изпъшкаха и двамата.

— Или отидете в някой бар да бъркате коктейли. Ще се справите. Приех ви в екипа си, научих ви на всичко, което знам, и какво получих в замяна? Двама начеващи измамници от някое средно училище, които не могат да запомнят да си сложат дегизировката, преди да влязат в шибаното казино. И двамата сте позор. А сега се махайте, преди да съм ви блъснал с колата, което ми се иска да направя в този момент.

Двамата отскочиха в тревата до бордюра. Били се качи в колата и запали мотора. Сърцето му биеше като лудо, ръцете му трепереха върху волана. Нямаше нужда от това. Погледна ги гневно през стъклото. Те го разбраха погрешно и решиха, че все пак ще им даде друг шанс и всичко отново ще е както преди.

Били настъпи педала и се отдалечи, без да погледне назад.