Джеймс Суейн
Казино (60)

59.

В четири Франк беше уведомен, че улицата е блокирана, и обяви:

— Добре, колеги, готови сме за действие.

Тримата агенти, които следяха мониторите, станаха едновременно и се измъкнаха през вратата на фургона. Франк погледна Магс.

— Ти също.

Магс стана и протегна окованите си китки. Той поклати глава.

— Защо се отнасяш така с мен? — попита тя, едва сдържаше сълзите си.

— Защото не мога да ти имам доверие. Ти си измамничка и винаги ще си останеш измамничка.

— Но нямаше нищо против да спиш с мен.

Той сви рамене с безразличие — а ти какво очакваше?

— Още не си ми казал какво трябва да направя — напомни му тя.

— Екипът ми е отговорен за ареста на Били и хората му — отвърна Франк. — Когато видиш Били в казиното, искам да го извикаш по име и да тръгнеш към него. Ще се държиш като искрена приятелка.

— За да го накарам да свали гарда.

— Именно. Били не е глупав. Ще види, че си с белезници, и ще си даде сметка, че песента му е изпята. Да тръгваме.

— Ще ми върнеш ли телефона?

— Не ставай смешна.

Излязоха навън, където чакаше малка армия от агенти на борда по хазарта, с униформи на „Невада Енерджи“. Всеки агент носеше оръжие на колана и звезда със седем лъча на униформата. Трикси им даваше последни инструкции, преди да влязат.

— Помнете, че пазим входовете към хотела и казиното, а това включва и подземния паркинг — говореше Трикси на армията си. — Ако Кънингам или Преподобния Рок опитат да се измъкнат, оставете ги да бягат. Нашите хора вън ще ги хванат. Ясно?

Агентите промърмориха „да“ и кимнаха едновременно.

— По-рано днес ми се обади кметът. Обещах му да не стреляме в хотела или казиното, освен ако не е застрашен нечий живот, и очаквам да спазите това обещание — продължи Трикси. — Ясен ли съм?

Отново потвърждение. Вегас е странен, когато става дума за огнестрелни оръжия. Полицаите и агентите на борда по хазарта редовно стрелят по престъпници по улиците, но много рядко в казината, от страх да не пострада туристическият бизнес.

Магс въздъхна облекчено, защото си даде сметка, че Били няма да бъде застрелян.

— Ако имате въпроси, сега е моментът да ги зададете — каза Трикси.

Нямаше въпроси.

— В такъв случай, тръгваме — нареди той.

 

 

— Циганите излизат — прогърмя гласът на Рок в слушалката на Били.

Беше четири и Били стоеше замръзнал до растението. Айк бе тръгнал преди малко и Рок не бе задавал въпроси за това. Двойната врата на брачния параклис от другата страна на фоайето се отвори и Циганите нахлуха в помещението в отлично настроение и с много смях. Тръгнаха в колона към казиното, а булката още държеше младоженеца за ръка, защото й беше все така трудно да ходи заради кутията с карти. Останалите се веселяха и забавляваха повече от добре и привличаха вниманието към себе си достатъчно, за да не забележи никой, че булката има проблеми с походката.

— Готов ли си да ги спипаш? — попита Рок.

— Готов — отговори Били.

— Изчакай групата на Чейз. Излизат всеки момент.

Вратата на складовото помещение беше точно срещу брачния параклис. Вратата се отвори и Чейз и групата мускулести охранители се изсипаха във фоайето като освободени от клетки. Чейз отиде при Били и насочи пръст към лицето му.

— Спомних си накрая откъде те познавам. Ти и приятелите ти измамихте „Тропикана“ на крапс. Струваше ни куп пари.

— Живей и се учи — отвърна Били.

— Загубих работата си заради теб, задник!

— Продължавай напред! — каза Рок в слушалката му.

Били тръгна през фоайето заедно с хайката охранители, която дишаше във врата му. Циганите имаха преднина и вече бяха минали покрай рецепцията на хотела. Свиха рязко наляво, влязоха в казиното и за момент се скриха от поглед.

Били ускори крачка. Ако обичаше нещо, колкото обичаше да мами казината, това беше да гледа как някой друг го прави и сега не смяташе да пропусне и секунда от акцията на Циганите.

— Къде е Айк? Не го виждам — каза Рок в слушалката на Били. Били се огледа и сви рамене.

— Не знаеш? — попита Рок.

— Беше тук преди секунда — отвърна Били по микрофона на ревера си. — Искаш ли да отида да го намеря?

— Не, по дяволите! Продължавай с това, което правиш.

Били мина покрай рецепцията, сви вдясно и влезе в казиното. Групата на Циганите беше право напред. Спряха и се подредиха, за да може кумът да ги снима с мобилния си телефон. Подредбата не му хареса и той накара няколко души да си сменят местата.

Били спря, спряха и охранителите. Отпред настъпи бъркотия от хора и шумолене на дрехи, докато гостите от групата се пренаредят — ефектът беше все едно гледаш танцова трупа. Само младоженката не мръдна от мястото си, сякаш залепена за пода.

Дали това не беше отвличането на вниманието? Определено изглеждаше така, само дето всички бяха много далече от масите за блекджек, а трябваше да са там, ако искаха да извадят кутията с наредените карти изпод сватбената рокля и да подменят истинската. Ставаше нещо друго.

Чейз пристъпи до него.

— Какво правят?

— Не знам — отговори Били.

Приближи се, за да вижда по-добре. Танцът свърши, сватбарите се подредиха по друг начин, кумът направи няколко снимки. Били нямаше представа какво правят.

— Ей, приятел, ще дойдеш ли да ни снимаш?

Кумът махаше на него. Били се поколеба. Това беше прекалено приближаване.

— Върви ги снимай — подкани го Рок в слушалката.

Били взе телефона от кума. Той се мушна в редицата и прегърна младоженеца през кръста. Всички в редицата се ухилиха.

Били не бързаше. Без да отделя очи от екрана на телефона, преброи хората, без да личи, че го прави. Четиринайсет души сватбари бяха влезли в казиното, сега видя само тринайсет. Един беше изчезнал под носа му.

Огледа лицата. Милия стар Папа го нямаше.

— Нека направя още няколко на красивата невеста — предложи Били. — Как се казваш?

— Кандейси — отговори младоженката.

— Да видим усмивка, Кандейси.

Младоженката се усмихна и Били направи няколко снимки. Тя стоеше пред игрален автомат „Мъни Волт“, с широко разперена рокля. Тези автомати позволяваха на играчи от целия щат да се състезават за огромен джакпот. Неотдавна една медицинска сестра от Рино бе спечелила пет милиона долара от такъв автомат и пресата гръмна.

За всеки задник има ритник и неговият току-що беше наритан. Циганите не планираха измама на блекджек. Щяха да манипулират игралния автомат и вече го правеха — под носа му.

Не му беше нужно рентгеново зрение, за да досети къде е старият Папа. Скрит зад сватбената рокля, той беше отворил машината с шперц, беше блокирал вътрешната й аларма с помощта на мощен естествен магнит, пренесен от невестата в сватбената й рокля, и сега, с малък компютър, зареждаше в компютъра на машината софтуер, който да изтрие неговия код за джакпота и да го подмени с друг. Беше толкова изящно, че Били едва не се просълзи.

Вместо това върна телефона на кума.

— Благодаря много — каза кумът.

— Удоволствието е мое — отвърна Били.

— Хей, сладур, искаш ли да спечелиш малко пари?

Той се обърна. Малка армия агенти на борда по хазарта, облечени с униформи на „Невада Енерджи“, се бе появила зад Чейз и охранителите. Най-отпред беше старият му познайник Франк Граймс. До него — Магс. Тя му се усмихна тъжно и вдигна окованите си с белезници китки, сякаш казваше: „Погледни ме!“. Той се спомни обаждането и си даде сметка, че тъкмо Магс е искала да го предупреди. И заради тази малка недискретност Франк й бе сложил белезниците.

Погледна през рамо към Циганите и каза:

— Последният, който излиза, е развалено яйце.

Циганите се пръснаха и тръгнаха към казиното. Невестата се движеше непохватно — тежкият естествен магнит отново беше под роклята й. Вратичката на игралния автомат беше затворена и на външен вид машината си беше същата, каквато и преди суматохата. Щяха да се измъкнат невредими. Той отново насочи вниманието си към входа. Агентите на борда блъскаха охранителите и им казваха да се махнат от пътя им. Понеже това отношение не им допадаше, охранителите им отвръщаха подобаващо. Тестостеронът беше висок, нервите — изпънати.

Тук имаше истинска възможност, само дето Били не се виждаше в ролята на този, който ще започне свадата. Беше твърде дребен и със сигурност щяха да го стъпчат.

Магс обаче не беше толкова боязлива. Не даваше пет пари за собствената си ситуация и се спусна към Граймс. Подложи му крак. Агентът полетя на пода заедно с неколцина от охранителите и се получи същинско меле.

Започнаха да летят юмруци. След секунди се разрази истински ад. Агенти и охранители се смесиха в класически уличен бой. Били съзря шанса си и се спусна напред, готов да улови Магс и да избяга с нея. Момичето на мечтите му се дръпна.

— Не.

— Не? — учуди се Били.

— Не мога да бягам повече.

— Сигурна ли си?

— Напълно. Ти се махай.

Всички лоши чувства към нея бяха изчезнали и сърцето му се късаше, че ще я остави. Граймс се надигаше от пода и Магс заби коляно в лицето му.

Били тръгна назад, към казиното. Не прекалено бързо, не прекалено бавно, е премерена крачка — не бягай, ако не те гонят. Рок закрещя в ухото му:

— Какви са тези шибани копелета, които бият хората ми?

Някой щеше да плати за случилото се и на Били му се щеше да присъства, когато това се случи. Откачи предавателя от колана си и го хвърли на пода заедно с микрофона и слушалката.