Джеймс Суейн
Казино (57)

56.

Магс седеше във фургона на „Невада Енерджи“ и чакаше да заложат капана. Екипът на Били щеше да бъде разбит и вината беше изцяло нейна, защото се бе успала.

Това беше случката на живота й. Не можеше да обвинява съдбата или лошия късмет заради тъпите грешки, които бе направила. Всички решения бяха нейни и се бе проваляла всеки път, без изключение.

Нямаше смисъл да разсъждава за тези неща и затова впери поглед в мониторите, които показваха хотел „Галакси“ и казиното. Агентите използваха софтуер за лицево разпознаване, за да открият хората от екипа на Били с влизането им в обекта. Агентите бяха сканирали снимките им, направени в служебния паркинг, и сега компютърът сравняваше лицата на посетителите на казиното с техните.

Горкият Били беше пътник. Агентите бяха обсадили мястото и бяха твърдо решени да го пипнат. Репутацията им и повишението на Франк зависеха от това.

В два четирийсет и пет навъсената агентка каза:

— Две лицеви съвпадения на монитор пет.

Магс откри монитор пет на стената. Секскотенцата от екипа на Били влизаха в хотела с обемисти чанти през рамо; едната носеше и доста голям спортен сак. Агентката предаде новината по радиостанция.

Франк влетя във фургона.

— Покажи ми!

Пуснаха записа със секскотенцата отново. Франк доближи грозната си физиономия до екрана.

— Ами другите от екипа?

— Още не са дошли — отговори агентката.

— Сигурна ли си?

— Разбира се, че съм сигурна. Лицевото разпознаване щеше да ги засече.

— Какво според теб има в чантите?

— Дегизировка. Ще се преоблекат в дамската тоалетна или ще наемат стая в хотела. Когато ограбват казиното, няма да изглеждат така.

— Пусни записа пак и ми дай едър план на лицата им — каза Франк.

— Защо?

— Просто го направи.

Агентката го изгледа ядосано и върна записа. За Магс не беше някаква утеха, че Франк се отнася и с други жени като с боклук.

Записът се завъртя и скоро замръзна. Лицата на котенцата се уголемиха и изпълниха монитора, на идеален фокус.

— Изпрати ги на всички от екипа — нареди Франк.

— Нещо друго?

— Засега е това.

Франк тръгна към вратата и се престори, че едва сега забелязва Магс. Знаеше всички начини, по които може да я уязви, затова подхвърли:

— Били ги харесва хубави. Чувам, че бил виждал повече задници, отколкото тоалетна чиния в ресторант.

— Обзалагам се, че е така — отговори Магс тихо.

 

 

Бяха вземали Мисти и Пепър за момичета на повикване достатъчно често, за да са сигурни, че и сега ще заблудят охраната на хотела. Облечени непретенциозно и с много малко грим, когато минаха покрай дежурния на входа, те бъбреха за тъп филм с Ченинг Тейтъм.

Веднага се качиха на асансьора и отидоха до апартамента на Били. Мисти носеше сака с фалшивите чипове и едва се сдържаше да не надникне вътре. След няколко часа щяха да са богати и от тази мисъл й се завиваше свят.

Отвори вратата.

Казват, че най-хубавите неща в Лас Вегас са безплатни, но никой не може да си ги позволи. Баровският апартамент на Били беше чудесен пример за това — нечуван разкош, за който можеш да умреш.

— Бих живяла тук — каза Мисти.

— И аз — добави Пепър.

— Има ли някой у дома?

— На терасата съм — долетя гласът на Били през отворения плъзгащ се прозорец.

Те оставиха багажа си на канапето и излязоха на терасата. Били стоеше до парапета и наблюдаваше какво се случва долу с бинокъл, на който още стоеше лепенката от магазина.

— Не очаквахме да те заварим тук — каза Мисти. — Какво правиш?

— Качих се, за да огледам по-добре онези коли на „Невада Енерджи“, паркирани отпред — отговори той.

— Какво не им е наред?

— Тук са от няколко часа. Кога за последен път си викала електроснабдителната компания в почивен ден и тя е идвала?

— Мислиш, че е заради горещината?

Били свали бинокъла. Първо светлинката в закрития служебен паркинг, сега машините, паркирани отпред, сякаш се готвят да претърсят заведението. Може би въображението му се бе отправило на пътешествие по пътя на параноята, но засега не беше готов да изостави опасенията си. Направи знак с ръка на Пепър да затвори прозореца.

— Не, не мисля, че е заради горещината, но и друг път се е случвало да греша — отговори той. — Ако надушите ченге под прикритие в казиното, хвърляте чиповете и бягате.

— А какво ще стане с голямата ни заплата? — нацупи се Мисти.

— Ще има и други възможности в бъдеще. Съгласни ли сте?

— Нямаме избор — отвърна тя тъжно.

Последва неловко мълчание. Беше посял у тях страха на съмнението. Това е най-лошият начин, по който да започнеш операция. Били сложи рамене на раменете им и ги притегли към себе си.

— Това е само предпазливост. В тази игра предпазливостта никога не е достатъчна.

Особено за хора, за които ти пука.

— Аууу! — казаха двете.

Прегърнаха се тримата и нещата отново станаха хубави.

 

 

Били влезе и почука на вратата на биячите. Малко след това се появиха Айк и Ти Бърд. Плитчиците на Ти Бърд бяха останали в миналото, кафявият му череп сега лъщеше като кубе на храм.

— Виж какво е домъкнала котката — отбеляза Били.

— Мълчи! — тросна се Ти Бърд, видимо разстроен. — Две години ми отне, докато станат толкова дълги! Те са част от мен, разбираш ли?

— Ще ти пораснат нови, а през това време ще се радваш на парите си.

— Донесохме ти дрехи. Трябва да ги пробваш. — Пепър отвори една от чантите и извади широки памучни панталони, черна копринена риза със седефени копчета и колан от алигаторска кожа с позлатени орнаменти, наподобяващи бодлива тел. — Да видим как ти стоят.

Ти Бърд отиде в спалнята с дрехите, преметнати на ръката му, преоблече се и се върна. Коланът беше хубаво хрумване, странен аксесоар, какъвто би носил един наркодилър.

— Панталоните са много дълги — изсумтя Ти Бърд.

— Ще ги скъсим — увери го Пепър. — Иначе какво мислиш?

— Добре са, предполагам.

— Приличаш на играч — каза Били. — Седни, за да могат момичетата да те довършат.

Ти Бърд се отпусна на един стол. Пепър извади комплект за гримиране от чантата и с Мисти се заеха да го превърнат в страшен наркодилър. Оформиха веждите му, сложиха диамантена магнитна халка на лявото му ухо, накараха го да мушне в устата си подложка с фалшиви златни зъби и наместиха на носа му скъпи слънчеви очила с розов оттенък. След като приключиха, отстъпиха назад и кимнаха одобрително.

— Мисля, че е готов — каза Пепър.

— Бих си купила доза от него — каза Мисти.

Ти Бърд отиде пред огледалото над бара, за да оцени новия си външен вид. Айк застана зад гърба му и опита да го окуражи.

— Наистина ли мислиш, че ще се получи? — попита Ти Бърд.

— Да — отговори Айк. — Съмняваш ли се?

— Не знам, човече. Просто не знам.

 

 

Момичетата още не се бяха преобразили. Отидоха с чантите в една от стаите и затвориха вратата. Били се обърна към Айк.

— Обади се на Шаз от телефона си и й кажи, че Ти Бърд е болен. Бъди убедителен.

Айк се обади.

— Хей, аз съм. В апартамента съм, с Ти Бърд. Болен е като куче, не може да стане от леглото. И Кънингам е тук. Да, разбира се, че ще ти го дам.

Били взе апарата.

— Здравей.

— Не трябваше да бягаш от мен така — каза му Шаз. — Не ми хареса.

— Срамежлив съм, това е.

— Какво му е на Ти Бърд?

— Май е изял нещо, което не трябва. Грозна работа.

— Ще оживее. Ела пред брачния параклис по спортно сако. Ще ти сложим микрофон. Рок иска да може да говори с теб, докато си в казиното.

Да носи микрофон беше все едно да има електронна кучешка каишка на шията и Били си каза, че ще трябва да намери начин да се справи с проблема.

— Идвам веднага.

Линията прекъсна. Той влезе в спалнята и затвори вратата зад себе си. Мисти и Пепър стояха пред тоалетката и постепенно се превръщаха в мексикански наемнички. Мисти облече кожена къса пола и клин, сложи си изкуствени мигли и потъмни леко кожата на лицето си. Пепър беше с кожен гащеризон, който криеше луничавите й ръце и крака, черна перука, която се спускаше на букли върху раменете, и същия тъмен тен, нанесен обилно върху лицето и шията й. И двете можеха да минат за латиноамериканки и той се усмихна доволен — парченцата заставаха по местата си.

— Какво ще кажеш? — попита Мисти.

— Мисля, че ще се получи.

Облече спортното сако, което извади от гардероба, и каза:

— Трябва да тръгвам. Не забравяйте, подмяната не е отменена.

— Какво ще правим с двата милиона, които ще измъкнем от тези типове?

— Ще делим, както винаги — отговори той. — До скоро.

Излезе от стаята и видя, че Айк го чака.

— Хайде! Да вървим да ограбим това казино! — каза Били.