Джеймс Суейн
Казино (56)

55.

Били влезе в кабинета на Дусет в два часа. В средата на стаята беше монтиран импровизиран домашен кинотеатър. Четири огромни плоски телевизора бяха поставени на колички за сервиране и показваха сигнала от камерите в казиното. Сигналът беше цветен и с висока резолюция, така че изображенията буквално влизаха в стаята.

На първия екран се виждаше вътрешността на брачния параклис. До него се виждаше пълното с хора фоайе. Третият екран показваше входа на казиното, а четвъртият — вътрешността на казиното. Облечен в прилични дрехи, сега Рок седеше на канапе, а до него бяха харпиите, които го пазеха. Дусет и жена му стояха прави зад канапето и отпиваха от бутилки минерална вода. Старият приятел Крънчи не присъстваше и Били предположи, че вероятно вече е освободен от задълженията си.

— Харесва ли ти? — попита Рок.

— Впечатлен съм — отговори Били.

Рок взе уоки-токи и натисна бутона за предаване.

— Покажете си физиономиите — каза. На втория екран от нищото изникна охраната на хотела и изпълни фоайето. Всички бяха едри мъже с костюми, които не им бяха съвсем по мярка и които явно мечтаеха да се сбият с някого за удоволствие.

— Вървете по местата си — изкомандва Рок.

Биячите се скриха.

— Мисля, че сте готови за Циганите — каза Били.

— Повече от готови сме, приятелю. — Рок остави радиостанцията и взе дистанционно управление. — Ще ти покажа какво значи Биг Брадър.

И натисна един бутон на дистанционното. На първия монитор се появи латино двойка, застанала пред брачния олтар. Младоженката имаше малка татуировка над китката. Още едно натискане на бутон увеличи татуировката и тя се превърна в Дева Мария с кафява кожа, застанала в полумесец, придържан от ангел.

— Искам такава — каза харпията вляво от Рок.

— Ще ти направим, когато се приберем — обеща й Рок.

— Можеш да управляваш камерите с дистанционно оттук? — попита Били.

— Точно така. Няма място там долу, което да не мога да видя — отвърна Рок.

Камерите, управляеми по хоризонтала, вертикала и в дълбочина, или PTZ камери, бяха прекратили кариерата на не един измамник. Те можеха да разчетат надпис на монета от голямо разстояние и биха могли да работят в режим на автоматично проследяване, така че да следват и записват движенията на даден човек през цялото време. Работата на екипа му днес следобед при това положение щеше да е доста по-трудна, но не и невъзможна. Нищо не е невъзможно, когато под въпрос са осем милиона долара.

Церемонията свърши, новобрачната двойка излезе от параклиса и влезе във фоайето. Младоженецът докосна челото си и Рок пипна дистанционното. Екранът се изпълни с капчици пот.

— Вижте горкото копеле! — разсмя се босът. — Падна в капана, а, Маркъс?

— И още как — отговори Маркъс.

Шаз му хвърли убийствен поглед.

Младоженците влязоха в казиното и започнаха игра крапс, за да отпразнуват. Младоженката хвърли заровете веднъж за късмет, преди да ги запрати по дължината на масата. Рок натисна копче и заровете изпълниха екрана. Седем. Печели.

— Вижда се съвсем добре — отбеляза Били.

— Да, вижда се — отвърна Рок. — Когато Циганите започнат сватбата си следобед, ти ще си долу, в залата, и ще ги следваш, а аз ще те наблюдавам.

„Добре — помисли си Били. — Наблюдавай мен, а не приятелите ми“.

— Какво точно искаш да направя?

— Искам да хванеш Циганите в измама така, че да мога да ги запиша на видео — отговори Рок. — След като го направиш, охраната ще ги завлече отзад и ще получат урок.

— Ще ги обработваш грубо?

— Не ти влиза в шибаната работа — тросна се Рок. — След като питаш обаче, ще ти кажа. Ще хванем водача на шайката и жена му и ще им разбием черепите. Ще кажем на полицията, че са се съпротивлявали и се е наложило да бъдат укротени. Бих избил цялата шибана шайка, обаче не искам да се шуми. — Вгледа се в Били. — Проблем ли имаш с това?

Били поклати глава.

— Не чух? — натърти Рок.

— Не, нямам проблем с това.

— Дори може да поискам от теб да ни помогнеш. С това имаш ли проблем?

— Нямам.

— Радвам се да го чуя. Сега се разкарай. Не обичам да гледам типове, които са по-хубави от мен.

Рок погледна през рамо към Шаз.

— Изпрати нашия приятел.

Шаз застана до Били и го хвана за лакътя. Вместо да го отведе до вратата, издърпа младия измамник през стаята до покритата с ламперия стена. Натисна с длан, отвори скрита врата, после го избута леко, за да мине първи.

Влязоха в съвършена мъжка бърлога. Зареден бар, най-новите флипери, най-големият плосък екран, който някога бе виждал, колекция изкусителни картини с изображения на страхотни чернокожи мадами. Вероятно беше тайната дупка на Рок. Шаз отиде до бара и свали бутилка от рафта.

— Как пиеш скоча?

— Чист.

— Ако не си го разбрал, Рок те кльопа.

— Но ми няма доверие.

— Не се стряскай. Той няма доверие на никого.

— Не виждам разлика.

— Рок харесва стила ти. Не харесваше Крънчи изобщо. Смяташе, че старият измамник го гледа с презрение, задето е черен.

— Не видях Крънчи. Освободихте ли го?

— Така да се каже, да. — Шаз заобиколи бара с чашите и му подаде едната. Чукнаха се.

— За добре дошъл в екипа ни.

— Ще пия за това.

Скочът изгори хранопровода му. Шаз изпи уискито си сякаш беше вода и задрънка с бучките лед в празната чаша.

— Ела. Искам да ти покажа нещо.

Заведе го до частен асансьор в ъгъла на стаята и натисна бутона за повикване. Вратата се плъзна настрани и дъхът му секна. Вътре видя Крънчи, завързан за стол, със замръзнала в агония уста. Причина за смъртта — две прободни рани от нож. Едната беше хоризонтално срязване на челото. Този стар уличен трик се използва, за да заслепиш противника със собствената му кръв. Втората беше в областта на сърцето и ножът беше оставен в тялото, за да не се допусне прекалено силно кървене. Дръжката на ножа беше оформена като мексикански захарен череп за Деня на мъртвите.

Явно беше дело на някоя от пазачките на Рок. Или и на двете.

— Време е да се опознаем малко по-добре — каза Шаз.

— Тук вътре? — попита Били с удивление.

— Да, тук вътре.

Влязоха и тя натисна бутона за надолу. Кабината тръгна, а Шаз покри лицето му с целувки, докато разкопчаваше ризата му. Били обгърна кръста й с ръка и я притегли към себе си. Шаз затвори очи и простена сладострастно. Потъна в момента, а в това време Били успя да пребърка джобовете на Крънчи и да извади портфейла му. Измъкна листчето с имената на хората от екипа му, които старецът бе извадил от стария му телефон. Направи всичко това, като полагаше усилия да не погледне лицето на Крънчи, от страх да не се запечати в паметта му.

Асансьорът спря и вратата се отвори.

— Готов ли си? — попита Шаз.

— Сериозно ли питаш?

— Винаги съм сериозна, когато става дума за секс. Мога да заключа кабината. Можем да се чукаме прави, в ъгъла — или върху него. Тройка с мъртвец е върховна възбуда.

— Ти правила ли си го?

— Разбира се. Защо ме гледаш така?

Мъртвите не бива да се поругават. Ако сам той бе убил стария измамник, щеше да е с куршум в тила. Не би допуснал да страда.

Слезе от асансьора и за момент спря, за да се ориентира — намираше се в частен подземен паркинг под хотела. След това тръгна към изхода.

Шаз му крещеше да се върне.

Дори лошите хора имат душа. През повечето време тя е скрита, но все пак я има. Неговата беше изпепелена и вече никога нямаше да е същата.

Откри изхода към стълбището и забърза натам.