Джеймс Суейн
Казино (55)

54.

Магс натисна клаксона на наетата кола. Валеше дъжд, заради който улиците ставаха опасни, но трафикът не помръдваше. Слезе, за да види какъв е проблемът. Малко по-напред се бяха ударили две коли, шофьорите се въртяха около тях и оглеждаха щетите.

Реши да продължи пеша. Остави ключа в стартера и тръгна по тротоара към величествените кули на университета. Никой от династия Флин не беше стигал до колеж — семейното й дърво беше заето от неудачници и мошеници на дребно — и тя неотклонно следваше традицията. Амбър щеше да разчупи модела и Магс беше твърдо решена да не пропусне сеизмичния момент.

Това беше първото й посещение в колежа — от подравнените морави и достолепните сгради гърлото й се сви. Обучението вероятно беше скъпо. Спечелила ли е Амбър стипендия? Магс не знаеше. Майка и половина! Блещукащите стъклени стени на салона уловиха отчаянието й, когато влезе забързано вътре. През всичките тези години си бе представяла, че с Амбър ще осъществят връзка, по-близка от редките телефонни разговори. По телевизията се случваше непрекъснато.

Фоайето беше пусто. Тя отиде до най-близката врата и дръпна дръжките. Вратата се отвори и отвътре един чернокож чистач я изгледа презрително.

— Свърши, госпожо. Идвате много късно.

Тя се спусна покрай него на излъскания паркет в салона. Салонът беше море от празни седалки, покрити със захвърлени програми, а двама работници на сцената разглобяваха подиума.

Преглътна сълзите си. Представи си как Амбър получава дипломата си, без никой да ръкопляска. Какъв срам! Искаше й се да обвини някого, задето бе закъсняла, но в действителност не можеше да обвинява никого, освен самата себе си.

— Събуди се.

Главата й се надигна от възглавницата. До леглото стоеше Франк с димяща чаша в ръка. Приближи я до носа й и ароматът я разбуди окончателно.

— Как… как влезе? — попита тя със запъване.

— Не отговори на телефона и се наложи да се справя с ключалката — отговори Франк.

— Каза, че ще дойдеш в дванайсет и половина.

— Дванайсет и половина е. Трябва да тръгваме. Казах на шефа, че ще сме там в един.

Кафето я върна в реалността. Не се бе свързала с Били, за да го предупреди, така че стана от леглото и взе телефона си от нощното шкафче. Франк я причака пред вратата на банята и измъкна телефона от ръката й.

— Дай ми това. В банята не ти трябва телефон.

— Искам да пратя съобщение на дъщеря си. Не сме се чували отдавна.

— Ще го направиш по-късно, в собственото си време. Сега ни принадлежиш.

 

 

„Стрип“ беше лудница. Хиляди туристи се нижеха по тротоарите, стиснали в ръце пластмасови чаши с наливна бира и чаши от дебело стъкло, пълни е мощни алкохолни смеси. В Лас Вегас всеки ден е карнавал, всяка вечер е огромно парти.

— Къде ме водиш? — попита Магс.

— Виждаш ли онези машини, на електроснабдителната компания на Невада, паркирани до следващата пресечка? Там те водя — отговори Франк.

Пред „Галакси“ беше спрял конвой машини на „Невада Енерджи“. Имаше камион с вишка, два бели вана, кемпер със сателитна чиния на покрива. Екип работници се занимаваше с кабелите, които захранваха хотела. Всичко изглеждаше съвсем нормално, докато Магс не забеляза, че операцията се ръководи от шефа на Франк, боклука Трикси.

— Не ми казваш всичко — отбеляза Магс.

Франк стисна кормилото, сякаш беше спасителен пояс.

— Имаме споразумение — добави тя. — Ако смяташ да го промениш, трябва да знам.

Франк извади мобилния си телефон, въведе команда и каза:

— Промените са свързани с това.

Магс присви очи към дисплея. Осем души в закрит паркинг — Били, двама едри чернокожи, дебелак със спортен сак, две хлапета с къдрави коси, едър мъж с гръб към камерата и две дами, достатъчно красиви, за да участват в порнофилм.

— Заснето е в служебния паркинг на „Галакси“ по-рано днес — обясни Франк. — Смятаме, че Кънингам възнамерява да ограби казиното днес, а това са хората му.

— Искате да го хванете на местопрестъплението.

— Точно така. Ще лежи доста.

— Какво значи „доста“?

— От двайсет и пет до живот, без право на предварително освобождаване.

— Мислиш, че ще можете да хванете всички? — попита тя и преглътна с усилие.

— Това е планът. Удвоихме броя на агентите за операцията.

Нещо не беше както трябва. Бордът по хазарта искаше да нахлуе в „Галакси“, за да сложи край на схема за пране на пари и да арестува едър наркодилър. Били беше само украсата на тортата — или поне така й бяха казали.

— Защо е цялото това внимание към Били? — попита тя. — Онзи другият е наркодилър. Той е по-важен, нали?

— Рок вече е минало. Искат да го арестуват в казиното само защото така е по-зрелищно. Арестът на Кънингам е друго нещо. Този кучи син ни унизи. Имаме сметки за уреждане с него.

— Значи, това е лично?

— Точно така, бейби.

— Още не си ми казал как се променя споразумението ни.

— Ще ни помогнеш да хванем целия екип.

— Споразумението ни не беше това.

— Вече е това.

Срещу „Галакси“ на другата страна на улицата беше „Хара“. Франк спря отпред, слезе и подаде ключа си на пиколото. Заобиколи колата, отвори вратата на Магс и й каза да слиза.

— Предупреждавам те, не опитвай да правиш глупости.

Отидоха до надлез над „Стрип“, качиха се с ескалатора и тръгнаха към другата страна. Надлезът беше пълен с хора и се наложи да си пробиват път. Друг ескалатор ги свали долу и продължиха към конвоя от машини на „Невада Енерджи“.

Магс реши, че е време да приключи взаимоотношенията си с борда по хазарта. Понечи да хукне, но Франк я сграбчи и я избута нагоре по стълбите на кемпера. Отвори задната врата и грубо я натика вътре.

Вратата се затръшна зад нея. Трима агенти седяха пред компютърни монитори. Агентите на борда по хазарта бяха воайори — подслушваха разговорите на хората, отваряха писмата им, пъхаха си носовете, където не им е работа. Като че ли шефка беше навъсена жена със стоманеносива коса.

— Ти трябва да си информаторката — каза агентката. — Как се казваш?

— Маги.

— Добре, Маги, Искам да седнеш ето там, в ъгъла. Не си отваряй устата, освен ако не те попитам нещо. Ясно ли се изразявам?

— Да, госпожо.

Всякакъв шанс да предупреди Били беше изгубен. Седна на стола под изпепеляващия поглед на агентката.

— И да не ти идват умни идеи — каза тя.