Джеймс Суейн
Казино (5)

4.

Намести се на задната седалка на лимузината. Главата му се въртеше. Мечтата на всеки играч е да измами казино във Вегас за много пари и сега тази мечта беше на път да се осъществи.

Седна между Пепър и Мисти. Леон подкара колата по спиралния изход от паркинга с тържествена скорост.

Травис го гледаше странно. Били реши да не обръща внимание и каза:

— Да разделим парите, преди да вечеряме.

Хората му извадиха печалбите си и сложиха парите в скута му. Той ги сортира ловко по видове и ги подреди на равни купчинки, после ги преброи на глас, като започна от най-малките и продължи нагоре, точно както го бе учил Лу Профачи, когато чиракуваше при него в Провидънс. Оказаха се трийсет хиляди, чисто. Плати на екипа си уговорените проценти от цялата сума. Мисти и Пепър получиха по две хиляди, както Кори и Морис, а Гейб и Травис — по три хиляди, защото те бяха изнесли тежката част от представлението. Останалото влизаше в неговия джоб.

Операцията с фалшивите зарове беше най-сладката, с която се бе занимавал. Средно мамеха по три казина на седмица. Понеже всяко от тях имаше смени — дневна, вечерна и след полунощ, можеха да грабят едно и също заведение няколко пъти, без да ги хванат.

Травис се прокашля. Пиеше с двете ръце — светла бира в едната, „Джони Уокър“ с лед в другата. Странното му изражение, което Били бе решил, че е от алкохола, сега като че ли му заприлича на нещо друго, на някаква тревога.

— Искаш ли да ни кажеш нещо, Били? — попита Травис.

— Нищо конкретно — отвърна Били.

— Закъсня.

— Е, и?

— Никога не закъсняваш. Това ни обезпокои.

— Решихте, че съм избягал с парите ли?

— Това ли казах?

Били започваше да нервничи.

— Тревожехме се да не ти се е случило нещо — каза Травис. — Когато не се появи, започнахме да се безпокоим. Грижа ни е за теб, човече.

Били не чу и дума от това, което каза Травис. Те работеха за него — не той за тях — и почти беше готов да нареди на Леон да спре колата, за да може да изхвърли Травис и да го прати да си търси друг екип.

Не го направи. Беше раздразнителен и си даваше сметка, че понякога настроенията му вземат връх. Вместо това извади един „Хайнекен“ от минибара и отпи голяма глътка. Бирата го успокои донякъде. Погледна към отсрещната седалка и видя как Травис се свива. По-късно, в ресторанта, щеше да го притисне в ъгъла и да го вкара в ред. Ако му се изрепчеше отново, щеше да го разкара.

Вече никой не се усмихваше — няколко кисели физиономии, които се чудят какво да кажат.

Леон влезе в паркинга на „Голдън Стиър“ и обиколи сградата. Заведението беше пълно и свободните места се брояха на пръсти. Горещият дъх на Мисти погъделичка лицето на Били.

— Не се ядосвай — каза му тя.

— Кой ти каза, че съм се ядосал? — попита той и чу гнева в гласа си.

— Грижа ни е за теб, Били.

— Ти си магьосник — изгука Пепър и се сгуши в него. — Нещо лошо ли се е случило? Можеш да ни кажеш.

Били погледна запотената бирена бутилка. Не би трябвало да приема обаждането на Крънчи, преди да е приключил работата си. Това беше първото правило на професията — никакви прекъсвания. Само че той го бе нарушил и екипът му искаше да знае защо. Доверието е двупосочно, така че той реши да им каже.

— Обади ми се стар приятел. Затова закъснях. Някой да има нещо против?

— Да не е била някоя жена? Трябва да е била голяма работа, щом си говорил с нея — каза Пепър.

Той я изгледа.

— Мислиш, че си губя ума заради жени?

— Всички мъже си губят ума заради жени.

— Не и аз.

— Глупости. Как се казва?

Светлозелените очи на Пепър му се смееха. Пепър бе участвала в порнофилми няколко години, като от откровен секс бе минала на орален, защото плащали по-добре, така че знаеше всичко за откачения малък мозък в онази работа на мъжете.

— Крънчи — отговори Били.

— Крънчи? Хубава ли е?

— Не е жена. Мъж е. Стар измамник, с когото движех някога. Прякорът му е Капитан Крънч и винаги успяваше да се измъкне, когато стане напечено.

— Защо си говорил с него?

— Има ли значение? — попита той и усети как гневът се надига отново.

— Казвал си ни — никакви прекъсвания по време на работа.

Имаше пълно право да го пита. Той се обърна към групата.

— Крънчи е открил казино на главната, което плаче да бъде ударено. Има нужда от човек, който да се преструва на баровец, така че се обади на мен. По-късно тази вечер ще се срещна с него, за да уточним подробностите. Щях да ви кажа, но не исках да урочасам ситуацията. Някой да възразява?

Всички поклатиха глави едновременно.

— Можеш ли да ни кажеш кое е казиното? — попита Гейб.

— „Галакси“.

— Удряли ли сме го?

— Не. Отворено е само от няколко месеца.

— Как е охраната?

Били изгледа Кори и Морис въпросително. Беше ги научил да следят колелата на рулетките и бяха ходили в много от казината, за да анализират завъртанията им. Колелата понякога имаха фабрични дефекти, заради които човек би могъл да получи изумителни печалби, стига да има търпението да проследи няколкостотин завъртания със скрит компютър.

— Проверявали ли сте „Галакси“ досега? — попита ги.

— Запознахме се с „Галакси“ миналата седмица — отговори Кори.

— И?

— Персоналът е доста неопитен. Сприятелих се с една сервитьорка на коктейли и тя ми каза, че имали проблеми със системите. Мястото е като магазин за сладки.

Били кимна. Ударът изглеждаше все по-привлекателен.

— Можеш ли да ни кажеш каква точно е идеята? — попита Гейб.

— Ще изработим салона за баровци, на блекджек — отговори Били.

Мисти се сепна. Също и Пепър. Другите също се смълчаха.

— Някой някога удрял ли е салон за баровци? — учуди се Гейб.

— Не. Ние ще пишем историята.

Травис се наведе напред на седалката. Искаше да изглади отношенията с шефа си.

— Били, това наистина е страхотно. Колко мислиш, че ще можем да измъкнем?

— Не питай.

— Защо?

— Защото ще е на лош късмет, ако ти кажа.

Травис преглътна с усилие. Току-що беше купил къща с четири спални и три бани, в която продължаваше да налива пари, и се радваше на всеки цент, до който успее да се добере.

— Можеш ли да ни дадеш порядък? От-до?

— Да кажем, до стратосферата — отговори Били.

Леон продължаваше да кръжи около ресторанта. Били чуваше единствено шумното дишане на Гейб през носа. Знаеше какво си мисли всеки от тях. Това ли ще е големият удар, който ще промени живота им завинаги? Гейб се осмели да наруши мълчанието.

— За бога, Били, кажи ни, преди да сме подмокрили гащите! — изпъшка бижутерът.

— Добре. Ако всичко мине по план, ще си тръгнем с няколко милиона, може и повече. — Млъкна, за да ги остави да осъзнаят чутото, после добави: — Всеки ще получи обичайния си дял.

Всички сякаш обезумяха. Момичетата пропълзяха в скута на Били и започнаха да му разкопчават ризата. Той опита да ги избута, но скоро започна да целува Мисти, защото вече искаше нещо повече от сладкия й дъх. Преградата се спусна и Леон обърна глава назад.

— Ей, без оргии в лимузината ми, ясен ли съм?