Джеймс Суейн
Казино (44)

43.

— Крънчи твърди, че тази дама ти е приятелка — каза Дусет.

Думите увиснаха във въздуха. Старият мошеник чакаше удобен момент, за да си върне, а Били се надяваше в пистолета, който му дадоха, за да застреля Магс, да има повече от един куршум.

— Не ми е приятелка — излъга той.

— Но я познаваш — каза босът на казиното.

— Хванах я да „боядисва“ карти на блекджек в казиното и накарах една келнерка да я предупреди с докосване. Тя остави чиповете си и избяга. Това е.

— Защо й помогна да се чупи? Какво печелиш от това?

— Чувствах се зле заради нея. Знаех какво ще й направите.

— Това ли е? Чувствал си се зле? Хайде стига. Не на мен.

— Освен това има страхотен задник.

— Това ми се струва по-вероятно. Искаше да се сближиш с нея и да намажеш?

— Такава беше идеята. Ти не би ли го направил?

Очите на Дусет изиграха малък танц. Всички във Вегас си падат по красавици. Дусет бе огледал Магс, докато я завързват, и бе харесал стоката. Да говори за задника й беше грубо — особено след като се бе съгласил да я убие, — но понякога грубостта върши работа и Били не се изненада, когато босът на казиното го тупна по рамото и каза:

— Може и да те харесам.

 

 

Изчакаха още час, преди да тръгнат. Завързаха я за инвалидна количка и я свалиха със служебния асансьор до подземния гараж, където Айк и Ти Бърд я натикаха в тесния багажник на Мерцедес Бенц AMG черна серия, специална изработка — състезателна кола, способна да превземе всяка писта по света. Магс нямаше да е първият измамник, който прави последното си пътуване в багажник на кола, вероятно нямаше да е и последният.

— Внимавайте — каза Дусет. — Миналия път надраскахте боята.

— Може ли да диша? — попита Били.

Шефът на казиното сви рамене с безразличие и затвори багажника. На Айк каза:

— Ще се срещнем на обичайното място. Половин час. Не закъснявайте.

— Ясно, шефе — отвърна Айк.

Дусет седна зад кормилото, Шаз до него, Крънчи отзад, и потегли с мръсна газ нагоре по рампата към улицата. Ревът на мотора отекваше дълго след като колата изчезна.

Айк и Ти Бърд изтичаха по стъпалата. Били ги следваше по петите. Беше се съгласил да убие човек, за да спаси собствената си кожа. В себе си не се съмняваше, че е способен да натисне спусъка. Не знаеше обаче дали ще е способен да живее със себе си в дните и седмиците след това. Съвестта щеше да го гризе и той се опасяваше, че може да го изяде жив.

Качиха се по стълбите на партера. Излязоха на паркинга за служители и се качиха на предната седалка на камарото един до друг. Беше тясно, но Били искаше да говори с Айк и Ти Бърд и да наблюдава лицата им.

Айк потегли със свистене на гуми и излязоха на улицата със сто.

— Мислиш ли, че ще стигнем до езерото Мийд за половин час? — попита Били.

— Кой каза, че отиваме до езерото Мийд? — отвърна Айк.

— Там погребват измамниците.

— Има ли нещо, което не знаеш, човече?

Пустинята около Лас Вегас е осеяна с плитки гробове без надгробни камъни или обозначения. Безименните мъртви обграждат града и често ги изкопават при строеж на къща или път. През последните двайсет години са били открити 150 трупа. Смята се, че има много повече.

Полицията обясняваше на медиите, че тези трупове са дело на наемници или скитащи серийни убийци, но Били знаеше, че не е така. Мъртвите бяха измамници, хванати да упражняват занаята си един път повече. Не всички имаха такава зловеща съдба, а само проклетите глупаци, които не знаеха кога да спрат. На казината им писваше да ги дебнат и вместо това решаваха проблема си кардинално.

По местоположението на откритите трупове можеше да се съди къде са били хванати измамниците. Районът около военновъздушната база Нелис е предпочитан от казината в северната част на града, пътищата към Маунт Чарлстън са предпочитани от казината в центъра, а щатско шосе 160, от Блу Даймънд до Паръм, е популярно сред казината в южния край на „Стрип“. По отношение на бройката обаче печели районът за отдих около Лейк Мийд, защото там са открити половината от безименните гробове около града — най-често до къмпинги и туристически пътеки.

Айк подкара по шосе 215 на изток към Хендерсън, после по разклона към езерото Мийд, през парка, и после следваше табелите към Боулдър Бейзън — ярко осветени супермаркети, „Албъртсинс“ и „Уолмарт“, единствените на километри наоколо. Беше различен свят — огромното пространство много лесно можеше да те погълне. Били си даде сметка, че го облива студена пот, и погледна двамата биячи в колата. Айк и Ти Бърд също се потяха.

— Кажете ми как ще стане?

— Нагоре по пътя има място за къмпиране, където заровихме Рики — отговори Айк. — Ще спрем там и с Ти ще изкопаем гроб. Застрелваш кучката и ще я заровим. Това е.

— Какво ще прави Дусет?

— Обикновено седи в колата с перверзната си жена и гледа. Тези гадости ги възбуждат, особено нея. Обича да гледа как хората страдат.

— Винаги ли е била такава?

— Някога беше нормална. Нали, Ти?

— И още как — отговори Ти Бърд.

— Какво се случи, че се промени?

— Случи се Дусет — отговори Айк. — Шаз започна като стриптийзьорка при него и той скоро започна да я изпраща в Тихуана, за да се съблича в негово заведение там. Всеки път, когато се връщаше, я зареждаше с прах. Сто процента чиста стока, четирийсет хиляди унцията. Всички стриптийзьорки в заведенията на Дусет пренасяха кокаин за него. Рок осигуряваше фронта, продажбите на улицата.

— Как е затънала толкова?

— Ще стигна и дотам — каза Айк. — Момичетата пренасяха праха вътре в себе си. Изискване на Дусет — според него така е по-безопасно. Някои момичета гълтаха торбичките, други ги навираха в задниците си. Шаз използваше онази си работа. Един ден, като се връщаше от Тихуана, торбичката се скъса. Шаз загуби съзнание и блъсна колата. Два дни след това се събуди полумъртва в болницата и видя на пръста си диамантен пръстен. Дусет се ожени за нея, докато тя беше в безсъзнание.

— За да не свидетелства срещу него, ако я арестуват.

— Точно.

— И тя нямаше нищо против?

— И да, и не. Тогава се отърва заради пръстена. Полудя, защото след онзи случай не можеше да има деца. Докторите трябваше да й изрежат всичко, за да й спасят живота.

— Направили са й хистеректомия.

— Да. И й объркаха главата. Шаз излезе от болницата и я привикаха в съда. Съдията я съжали и й даде пробация. Още същата вечер тя седна на бара да пие шампанско с Дусет. Тогава дойде друга стриптийзьорка и му залепи целувка по устата. Шаз грабна бутилката от бара и й счупи черепа. Горкото момиче умря от кръвоизливите. Шаз се смееше над агонизиращия труп.

— И се е измъкнала от това безнаказано?

— Аха. Страшно беше.

— Тя е проблем. Защо Дусет не се отърве от нея?

— Тя му е жена. Ако изчезне, хората ще започнат да задават въпроси. Няма измъкване за него. Сега ние сме на ход. Какво ще правиш? Ще убиеш ли тази кучка?

— Не знам какво ще направя — отговори Били замислено.

— По-добре решавай, защото ако не я убиеш, те ще убият теб.

 

 

Айк мина по неравен чакълен път до пуст къмпинг. Езерото Мийд предлагаше евтино настаняване за кемпери и каравани, което включваше и достъп до електрическата мрежа, вода и канал, и мястото често беше пълно. Този конкретен къмпинг беше пуст, без нито една палатка или каравана. Табела, закована за висок бор, обясняваше ситуацията:

КЪМПИНГЪТ Е ЗАТВОРЕН ЗА РЕМОНТ.

ПОЛЗВАЙТЕ БОУЛДЪР БИЙЧ, КАЛБИЛ БЕЙ

ИЛИ ЕКО БЕК ДО ВТОРО НАРЕЖДАНЕ.

В другия край на къмпинга премигнаха фарове.

— Реши ли вече? — попита Айк.

— Трябва да отиграя тази ситуация в движение. Няма да изложа на опасност никого от вас.

— Надявам се да знаеш какво правиш.

Айк спря и слязоха от колата. Били усещаше гъделичкане по кожата, в стомаха му пърхаха пеперуди. Айк извади от багажника две лопати и хвърли едната на партньора си, при което го удари по гърдите. Ти Бърд изруга.

— Успокой се — каза Айк.

Отидоха до мястото, където беше спрял мерцедесът, под някакви борове. Стъклото откъм шофьора се плъзна надолу и Дусет показа глава. Държеше мобилен телефон и, изглежда, говореше.

— Защо се забавихте толкова? Забрави как да стигнеш дотук ли?

— Колата ми не е бърза като твоята — отговори Айк.

— Ето, вземи това. — Дусет му подаде пистолет, сложен в найлонов плик. — Има само един патрон в цевта, за да не реши да направи някоя глупост.

Айк вдигна предницата на ризата си и мушна оръжието под колана си. След това с Ти Бърд отидоха до чисто място и започнаха да копаят. Силуетите им се очертаваха на ярката лунна светлина.

Били остана при мерцедеса. Погледна багажника.

— Жива ли е още?

— Скимтеше по целия път дотук — отговори Дусет.

Били си каза, че не бива да мисли за това, и отиде при Айк и Ти Бърд. Близо до мястото, където копаеха, имаше продълговата купчина прясна пръст. Предположи, че това е гробът на Рики Бозуел. Лъч от фенерче го заслепи. Шаз ги гледаше от колата.

— Ще дойдат ли при нас? — попита Били едва чуто.

— Не искат да оставят отпечатъци, така че ще останат в колата — отговори Айк.

Шаз освети лицата им. След малко се отегчи и изгаси фенерчето.

— Реши ли вече? — попита Айк.

— Още мисля — отговори Били.

Скоро гробът беше готов. С форма на ковчег, метър широк, два дълъг. Айк хвърли лопатата на земята и отиде до мерцедеса, за да каже на Дусет, че е време. Багажникът на колата се отвори. Айк сграбчи Магс за яката на блузата и я довлече до изкопания гроб. Тя хлипаше зад лепенката на устата, косата й бе полепнала по лицето.

Айк я отведе до ръба на гроба и се отдръпна. Магс намери куража да престане да плаче и впери в Били същия омагьосващ поглед, който го бе поразил на улицата в Провидънс преди толкова много години. Ако не беше скочил в колата й онзи ден, щеше да стане инженер или университетски преподавател, както искаше старецът му, а животът му щеше да е низ от повтарящи се действия и отегчение. Магс бе променила вселената му и ако тази вечер умреше, с нея щеше да умре и част от него.

Обърна я с лице към гроба. Устните му се доближиха до ухото й. Каза й само три думи, едва чут шепот. И отстъпи назад.

Къмпингът беше тих. На километри наоколо нямаше никого.

Били досега не бе стрелял по човек, обаче всяко нещо, реши, си има първи път.

— Дай ми пистолета — каза той.

Айк извади оръжието от колана си, махна найлоновия плик и му го подаде.

— Стрелял ли си с глок? Няма никакъв проблем — целиш се и натискаш спусъка. Това е.

— Ясно.

Били усещаше тежестта на пистолета в ръката си. Беше черен, четвъртит, с матова повърхност. Потърси с очи мястото на тила на Магс, което беше целта му. Пое дълбоко дъх. Вдигна ръка, прицели се и погледна косо Айк и Ти Бърд, за да прецени реакцията им. Бяха се превърнали в статуи, с увиснали челюсти. Били натисна спусъка.

Изстрелът напомняше пукане на пиратка. Във въздуха излетя кичур коса и Магс се свлече в гроба. В един миг беше там, в следващия я нямаше. Изстрелът отекна над далечното езеро и заглъхна.

— Мамка му! Не вярвах, че ще го направи! — възкликна Ти Бърд.

— И аз — каза Айк.

Били свали ръката с пистолета. Не беше сигурен какво следва. Шаз се спусна към гроба, стиснала фенера си. Улови го за китката и го дръпна към ръба на дупката. Лъчът на фенера й намери окървавения тил на Магс и тя изскимтя от перверзен възторг.

— Направи го! — възкликна.

— Изненадана ли си?

— Не мислех, че си способен. Пошепна нещо в ухото й. Какво й каза?

— Пожелах й приятна вечност. Видях го в един филм преди време.

— Чудно. Ще го запомня.

— Приключихме ли?

— И още как. Справи се чудесно.

— Искате ли пистолета?

— Погреби го с нея.

Били хвърли оръжието в гроба. Шаз не пусна ръката му и той отиде с нея до мерцедеса. Искрата в очите й показваше, че я е спечелил, но дали бе спечелил другите? Когато отвори вратата, за да се качи на предната седалка, светлината в купето се включи. Дусет продължаваше да говори по телефона и показа на Били вдигнат палец. Крънчи четеше имейли на телефона си и не му обърна внимание. Каквито и резерви да бяха имали, вече си бяха отишли. Бе издържал изпита.

Стоповете на мерцедеса изчезнаха в мрака и шумът от мотора заглъхна в далечината. Били изчака, за да е сигурен, че са си тръгнали, и се върна при гроба. Айк и Ти Бърд стояха отстрани, готови да довършат работата.

Някой някога е казал, че не можеш да заблуждаваш всички хора непрекъснато. Не е бил прав. Можеш да заблудиш всички, стига да изиграеш картите си както трябва.

Били легна по корем до гроба и протегна ръка вътре. Потупа Магс по рамото.

— Ставай. Вече няма опасност.