Джеймс Суейн
Казино (33)

32.
Петък, ден преди удара

Били се събуди от ритник в глезена. Не беше идеално, но все пак беше по-добре от удар по главата с оловна тръба, изстрел в лицето от упор или задушаване с въже, което от време на време се случваше с хората, които си изкарват хляба с измами. Беше заспал на канапето в дневната на апартамента си в хотела, с празна чаша за бренди в ръка. През панорамния прозорец нахлуваше болезнена слънчева светлина — като при полицейски разпит.

— Ставай, коварно копеленце!

Пред него стоеше представата за Клеопатра на някой водопроводчик. Червена кукленска рокличка, петнайсетсантиметрови токчета, присвити червени устни и огромно деколте, достойно за „Хутърс“. Все още не беше схванал какъв е статутът й и реши, че приоритет за следващите два дни е да научи.

— Това определение ми подхожда — каза той.

Тя го срита пак. Той обаче го очакваше и се отмести, така че удара отнесе канапето. Дамата беше ядосана и не беше в настроение за шеги.

— Ей! Какво толкова съм направил?

Ръката й посочи с плавен жест чиниите от угощението през нощта.

— Маркъс не обича хората да трупат сметки на негово име, аз също. Ако го направиш пак, ще ти отрежа топките. Сега ставай. Трябва да проверим следа към Циганите.

Думите го накараха да се сепне. Планът му да обере „Галакси“ разчиташе Циганите да не бъдат хванати до събота следобед.

— Кой намери тази следа? — попита Били.

— Аз.

Крънчи стоеше до бара с черни каубойски дрехи. Беше изстъргал физиономията си с бръснач и се бе почистил, макар че все още приличаше на самата смърт, леко претоплена. Животът на измамника става по-труден, колкото по-дълго си в играта. Ако не напуснеш бизнеса, бизнесът напуска теб.

Погледите им се срещнаха. Били прошепна без звук: „Да ти го начукам!“.

— Подобно — отвърна старият измамник. — Заложих капан за Циганите и току-що хванах един от тях. Изглежда, спечелих малкото ни състезание.

— Ти не можеш да хванеш и трипер в публичен дом.

— Мери си думите.

— Просто недей да забравяш. Нямаше да се налага да ме изнудваш, ако не се беше издънил.

В ъгълчетата на устата на Крънчи се появиха гневни плюнки. Старият измамник свали каубойската си шапка и удари гънката отгоре.

— Писна ми от твоите дивотии, Били. Искам да се държиш уважително. Престани да ми говориш така или лично ще се погрижа да изчезнеш.

Били се изсмя подигравателно. Старият измамник се спусна през апартамента към него.

Шаз плесна с ръце и го накара да се закове на място.

— Достатъчно мъжкарски глупости! — тросна се тя. — Излез в коридора и си охлади нервите. И повече не смей да правиш това.

— Опитва да ни противопостави, не виждаш ли? — каза Крънчи.

— Просто си играе с теб. А сега се махай.

Крънчи му показа среден пръст, после излезе. Разделяй и владей е единственият начин да се биеш срещу противник, който има числено превъзходство. Били отиде до бара, извади от хладилника кутия портокалов сок, напълни две чаши и подаде едната на Шаз.

— Доставя ти удоволствие да го дразниш, нали? — попита тя.

— Откъде ти хрумна пък това? Кажи ми за този капан.

— Рики Бозуел е регистриран в хотела. Крънчи смяташе, че някой от семейството му може да опита да се свърже с него преди събота, така че оставихме стаята му отворена. Телефонистите ни следяха обажданията към стаята му с надеждата неговите хора да го потърсят.

— Потърсиха ли го?

— Не. Тази сутрин обаче някой е влязъл в стаята и датчикът на вратата е дал сигнал. Изпратили са човек от охраната, но когато е стигнал там, посетителя вече го е нямало. Крънчи иска да претърси стаята, за да провери дали посетителят не е оставил нещо.

Сигурността във Вегас е по-сериозна, отколкото си мислят повечето гости, и не само в казината, но и в хотелите — опасенията са, че гостите могат да организират частни игри на карти, което е неприемливо. За да не се допусне да се случват подобни неща, на вратите се монтират електронни датчици, които показват колко пъти гостите посещават стаите си всеки ден. Ако броят надвиши определено число, изпращат човек от охраната, за да се увери, че в съответната стая не се върши нищо нередно. Тъй като Рики Бозуел не беше сред живите, всеки влязъл в стаята би запалил червената лампа.

— Кога е станало това? — попита Били.

— Към осем и половина тази сутрин.

— Минали са часове. Защо сте чакали толкова дълго, преди да предприемете нещо?

— Крънчи предположи, че онзи може да се върне, и затова сложихме двама души от охраната в коридора пред аварийния изход, за да го чакат.

— Само че не се е върнал. Няма и да се върне.

— Защо си толкова сигурен?

— Рики е бил разузнавач. Работата му е била да проучи казиното, преди фамилията му да го ограби. От това, което ми каза снощи, разбирам, че преди да го убиете, вече е успял да предаде на хората си зелена светлина за удара в събота и те не очакват от него да контактува с тях до събота следобед. Нито по телефон, нито с мейли, съобщения и в никакъв случай при посещения в стаята му.

— Кой тогава е влизал в стаята му тази сутрин? Дядо Коледа?

— Вероятно някоя камериерка. Крънчи греши, ако мисли, че човек от клана ще дойде лично при Рики преди уговореното време. Умни са и не биха го направили. Ако искаш съвета ми, трябва да престанете да слушате тоя стар смръдльо. Той е отрова.

— Сериозно? А ти какво си в такъв случай?

— Аз знам какво говоря, а той не. Съвсем просто е.

Ризата му беше разкопчана до средата. Тя прокара пръст по въображаема линия по гладките му гърди надолу, сякаш се готвеше да направи хирургически разрез със скалпел.

— Ами ако грешиш? Ако някой от фамилията им се е издънил и е отишъл в стаята на Рики? Ще го приемеш ли като възможност, Били?

— Не, защото не греша.

Тя разтвори ризата му и докосна едното му зърно, после описа кръг около него с лакиран в бяло нокът.

— Ти си дръзко малко копеле, нали? Хайде да се обзаложим.

— На какво искаш да се обзаложим?

— Да се обзаложим кой ще бъде отгоре. Какво ще кажеш?

Ощипа зърното му и завъртя. Не беше трудно да си представи, че прави секс с нея — никакви предварителни игри или тиха романтична музика, за да създаде нужното настроение, просто скок в леглото със силата на двама разгорещени борци от гръцко и римско време. Предположи, че шансовете му да оцелее ще са по-добри, ако той е отгоре.

— Така да бъде — съгласи се.

— Да проверим в стаята на Рики и да видим кой е прав. Къде са двамата палячовци, които те пазят? — Отиде до стаята на биячите и удари с юмрук по вратата. — Ей, ленивци, размърдайте се. — Никой не отговори и тя отвори вратата. — О, боже! Не е ли сладко!

Били погледна над рамото й. Айк и Ти Бърд лежаха прегърнати в леглото. Нищо чудно, че се караха толкова. Наистина бяха семейство.

— Ставайте! — извика Шаз.

Ти Бърд се появи на вратата с омотан около кръста чаршаф. Празнувайки споразумението, бяха пресушили бутилката „Хенеси“ и сега Ти Бърд изглеждаше кошмарно смачкан от махмурлука.

— К’во има? — попита той.

— Измий си зъбите, облечи се и кажи на другия ленивец да направи същото.

— Кой е другият ленивец? — опита да се заяде с нея Ти Бърд.

— Не опитвай да остроумничиш пред мен, защото ще накарам Маркъс да те изхвърли.

— Мислех, че сме приятели.

Тя заби юмрук в корема му.

— Размърдай се, преди да се ядосам.

— Не се ядосвай. Никой не те харесва, когато се ядосаш.

— Престани да ми отговаряш, задник!

Ти Бърд се засмя. Скоро щеше да е богат и в главата му вече се очертаваха големи планове. Върна се в стаята, без да говори повече.

 

 

За да стигнат до стаята на Рики Бозуел, се спуснаха с асансьора до фоайето на хотела, прекосиха го и се качиха на друг асансьор, който се изкачи до деветнайсетия етаж на кула Б, в която бяха по-евтините стаи, с изглед към кошмарен небоядисан гараж. Били застана в единия ъгъл на кабината, за да вижда Крънчи. Подобно на някогашните каубои, готови да извадят револверите, бяха разменили предупреждения и сега беше само въпрос на време преди някой от двамата да предизвика другия.

Били не очакваше финалната схватка с нетърпение. Схватките според него бяха за хора, които не са достатъчно умни, за да предвиждат бъдещето. Поне той виждаше така нещата. Все пак имаше и ситуации, когато човекът пред теб е готов да унищожи живота ти и нямаш избор, освен да действаш, за да се защитиш.

Вратата на асансьора се отвори и тръгнаха по коридора, осеян с подноси от румсървиса. Шаз следеше номерата на стаите. Спря и вдигна ръка.

— Дай ми ключа.

Крънчи извади пластмасов ключ от стая. Шаз го мушна в процепа и изчака зеленият индикатор да светне. Били погледна към края на коридора, където беше аварийният изход. Вратата беше открехната и той започна да брои наум. Едно, две, три… Към тях се спуснаха двамата от охраната с извадени пистолети.

— Махнете пистолетите — каза Шаз.

Двамата се подчиниха и прибраха оръжията си в кобурите.

— Извиняваме се, мисис Шазам. Никой не ни предупреди, че идвате — каза единият от двамата.

— Да не се случва втори път — каза тя.

Охранителите се върнаха на мястото си, а Шаз въведе другите в стаята на Рики. Били влезе последен и веднага огледа обстановката. Стаята беше уютна колкото трюм на кораб и отговаряше на сто и петдесет долара на нощ на „Стрип“. Квадратна, с двойно легло, бюро, което никога няма да бъде използвано, до едната стена, евтина тоалетка и задължителния телевизор на стенна стойка с програмата на хотела — модерен еквивалент на китайското мъчение с капки вода.

— Добре, какво търсим? — попита Шаз.

— Ще знам, когато го намеря — отговори Крънчи.

— Тогава го намери.

Старият измамник започна да отваря чекмеджетата на тоалетката. Не откри нищо и премина към гардероба, в който висяха две ризи и два панталона заедно с черен плик от химическо чистене.

— Тук няма нищо — отбеляза Шаз.

— Някой е влизал в стаята. Датчикът на вратата не лъже. Нека огледам още малко. Сигурен съм, че ще открия нещо.

— Търси ако искаш целия шибан ден. Аз не съм останала без работа.

Крънчи изглеждаше отчаян. Влезе в банята и разкъса тоалетната чантичка на Рики, сякаш самобръсначките и лосионите криеха тайната на Циганите и техния удар. Появи се с наведен поглед, като мърмореше под нос като обезсърчен стар нещастник в някой мол.

— Приключи ли? — попита Шаз.

— Има причина някой да е влизал в тази стая сутринта. Просто не мога да я открия.

— Маркъс ще се зарадва, когато му кажа какъв некадърник си — отвърна Шаз. — Накара го да вярва, че ще хванеш Циганите. Чудесна работа.

Излезе със замах и докосна Били по ръкава, когато мина покрай него, както правят стриптийзьорките в клубовете, за да привлекат вниманието на клиент.

— Печелиш, любовнико — прошепна едва чуто.

Крънчи я последва с увиснали рамене. Били чу вратата да щрака, после се обърна към биячите.

— Кой е влизал в стаята тази сутрин?

По физиономиите им не видя нищо освен мътния поглед на махмурлука.

— Не съм влизал аз — отговори Айк.

— И аз не съм — добави Ти Бърд веднага.

— Бил е служител на хотела. Доказателството беше пред носа на Крънчи, обаче той не го видя. Някой от вас двамата видя ли го?

Те поклатиха глави.

Били извади от гардероба плика от химическото чистене, в който беше костюмът, донесен от пиколото, и го натика във физиономиите им.

— Бил е пиколото. Ако искате да сте с мен, винаги ще сте нащрек, ясно ли е?

— Да, шефе — отвърна Айк.

— И повече никакви удари и говорене на гадости.

— Ясно — каза Айк.

— Да — добави Ти Бърд.

— След събота животът ви ще стане голямо парти. Дотогава ще се държите като войници и ще ходите в колона по един. С мен ли сте?

— С теб — отговориха двамата.

Били се радваше, че е отстранил от пътя си един от проблемите. Окачи костюма отново в гардероба и си даде сметка, че нещо го безпокои. Освен този костюм Рики не носеше други официални дрехи. Фактът, че го бе дал на химическо чистене в хотела, означаваше, че смята да го облича, докато е във Вегас — иначе би го почистил след като се прибере у дома.

Били скъса плика, за да огледа по-добре. Едноредно сако с остри ревери с ръчно направени шевове по ръбовете. На етикета пишеше „Extrema by Zanetti“ — прилична марка. Костюмът изглеждаше твърде официален за казино и човек не би носил нещо такова в нощен клуб. Освен казината и клубовете във Вегас нямаше много места, на които да трябва да ходиш облечен по този начин.

На пода на гардероба имаше три чифта обувки — маратонки „Найки“, мокасини и официални кожени обувки, които изглеждаха съвсем нови. Били ги взе и ги вдигна до костюма. Подхождаха си.

После погледна окачените ризи в гардероба и видя една светлосиня, с шарка „рибена кост“ на гърдите и френски маншети, скрити зад гърба. Извади я и я сложи до костюма. Подхождаха си.

Просна костюма и ризата на леглото, после сложи обувките до тях и прерови чекмеджетата на тоалетката, които преди това бе претърсил Крънчи. Откри кутийка със златни копчета за ръкавели и сребристосиня вратовръзка. Невинни предмети, освен ако не знаеш за какво ще послужат. В кутията с копчетата откри и билет за ММА състезание, като първата схватка започваше в 1:00 следобед в събота.

Всичко съвпадаше. Вече знаеше как Рики е смятал да прекара следобеда в събота и какво ще бъде прикритието на Циганите, за да ударят казино „Галакси“, само защото бе видял плик от химическо чистене в гардероба. Обърна се с нещата в ръце.

— Какво намери? — попита Айк.

Били му подаде копчетата за ръкавели и вратовръзката, но задържа билета.

Айк ги огледа, после огледа дрехите, проснати върху леглото.

— Като че ли някой ще ходи на сватба — отбеляза Айк.

— Ти си гений — отвърна Били.