Джеймс Суейн
Казино (26)

25.

Айк и Ти Бърд чакаха в салона за крапс и на физиономиите им бяха изписани лоши намерения. Били каза:

— Не знаех, че ми трябва пропуск, за да изляза.

Очакваше да се вържат на репликата. Айк обаче го удари по главата с юмрук, при което Били видя експлозия от звезди, които не бяха на небето.

Вкараха го в служебно помещение и продължиха да го тормозят. Няколко дилъри в почивка станаха и излязоха. След като понесе достатъчно наказания, го отведоха по коридор до някаква стая, отвориха вратата и го бутнаха вътре.

Дусет, откачената му жена и Крънчи стояха пред еднопосочно огледало, а лицата им изразяваха колективно отчаяние. В съседното помещение беше бясната блондинка, която по погрешка бяха измъкнали от казиното. И в ада сигурно нямаше по-големи бесове от тази жена с разкъсана блуза.

Дусет хвърли на Били ядосан поглед. Беше с костюм на тънко райе, сребриста вратовръзка и беше пригладил косата си назад — класически бос на казино.

— Май не умееш да спазваш инструкции — изръмжа Дусет.

— Излязох да взема въздух. Нямах представа, че нарушавам някаква инструкция.

Тази линия нямаше да го отведе никъде и затова побърза да промени посоката на разговора.

— Хванали сте не която трябва, нали? Казах на Крънчи да стои настрана.

— Как ли пък не! Лъже! — каза старият измамник.

— Питай Айк — отвърна Били.

— Каза ли му? — попита Дусет.

— Били му каза, че не е тя — отговори Айк тихо.

— Тогава защо я хванахте? — попита Дусет.

— Защото старият смръдльо нареди да я хванем — отговори Айк.

— Как ме нарече? — избухна Крънчи.

— Стар смръдльо. Защото смърдиш. Вземи душ — каза Айк.

— Млъквайте и двамата. Ще се занимаваме с това по-късно — каза Дусет.

И отново впери очи в новия си проблем зад еднопосочното стъкло. Боядисана руса коса и приятно лице, на челото й имаше синина, а носът й беше деформиран. До стола й стоеше раболепен домакин от казиното, с изсушена със сешоар прическа и блестящи бели зъби. Скрит микрофон на тавана улавяше думите му. Предлагаше й безплатен престой, безплатна храна в четирите ресторанта на казиното, безплатни билети за представленията, кредит за 10 000 долара, с които да играе, стига да подпише документ, с който освобождава казиното от отговорност за побоя, който е изтърпяла. Когато домакинът опита да мушне химикалка в ръката й, тя скръсти ръце на гърдите си и не помръдна повече. Непреклонна.

— Някаква идея коя е? — попита Били.

— Стой настрана от това — изсъска Крънчи.

— Виж, старец, опитвам да помогна.

— През живота си не си помогнал на никого — тросна се Крънчи.

Дусет удари стария измамник по гърдите.

— Затваряй си чекмеджето. Искам да чуя какво има да каже хубавецът. Говори, хлапе. Какво си намислил?

— Искаш да се помириш с нея, а не знаеш коя е?

— Кажи му — нареди Дусет на жена си.

— Казва се Сесилия Торч и живее в Сънивейл, Калифорния.

Шаз прочете ксерокопие от шофьорската книжка на жената, направено от охраната при задържането й.

— Само това знаем за нея. Не е казала и дума.

— Поиска ли адвокат?

— Не.

— Ами съпруг? Поиска ли да говори с мъжа си? Има брачна халка.

— Не съм я чула да пита. Защо?

— Мислиш, че крие нещо от нас ли? — попита Дусет.

— Определено изглежда така — отвърна Били. — Може да е казала, че е на уикенд с приятелки, а е дошла във Вегас, за да прекара времето с любовник. Или е казала на мъжа си, че слиза долу да пазарува, а е издухала няколко хилядарки на масите и сега я е срам да признае. Каквато и да е причината, не иска да говори за нея.

Дусет видя разума в думите на Били. Продължи да изучава проблема от другата страна на стъклото доста време.

— Няма да я пусна да излезе от тази стая, преди да подпише освобождаването от отговорност. По дяволите, иначе ще ме съди за всичко, което имам, и вероятно ще го получи.

— Не можеш да преговаряш с нея, ако не знаеш каква е ситуацията й — каза Били.

— А как да разбера каква е ситуацията й, ако не иска да говори?

— Може ли да видя документите й?

— Дай му копието — нареди Дусет.

Били огледа листа внимателно. Името на жената му се струваше познато. Помнеше всяка измама, която беше правил, включително датата, часа и парите, които е отмъкнал. Къде тогава беше виждал името Торч? И си спомни — името беше на табела във фоайето. Брадфорд Алеър и Кандейси Торч сключват брак в брачния параклис на хотела, след което ще има частен прием. Сесилия Торч беше майка на младоженката. Биячите я бяха унизили и тя не искаше да вика ченгетата или да замесва съпруга си, защото се опасяваше, че така ще развали сватбата на дъщеря си. Заради това не отговаряше на предложенията на служителя.

— Видях името Торч на табло във фоайето — каза той. — Дъщерята на тази жена ще се омъжи във вашия хотел в събота и тя се страхува да не развали сватбата. Заради това не говори.

— Само това ли й е проблемът? — Дусет изпита облекчение. — По дяволите, мога да се справя без проблеми.

Дусет оправи вратовръзката си и отиде в съседната стая. Беше изкусен като укротител на змии — извини се на Сесилия Торч за ужасната несправедливост, която е извършена, и започна да изрежда добрините. Наред с безплатните екстри, които бе изредил служителят на казиното, той добавяше безплатни спа процедури за дамите от сватбата, безплатен голф за мъжете и — най-доброто — изненадваща поява на носителя на Грами Тони Маркс, който има представления в театъра на казиното и ще изпълни серенада на младото семейство.

Всеки си има цена. За една майка това е да види дъщеря си щастлива в този много специален ден от живота й. Сесилия Торч стана от стола, прегърна майчински Дусет, после грабна химикалката от масата и подписа документа за освобождаване от отговорност.

Сесилия Торч и Дусет излязоха заедно от стаята.

 

 

Били остана загледан в празния стол, на който бе седяла Сесилия, дълго след като тя излезе. Много лесно на този стол можеше да се е оказала Магс, само че Дусет нямаше да я подкупва, а щеше да накара Айк и Ти Бърд да я изтезават, докато престане да вижда дневната светлина. Нямаше да е лесно да гледа такова нещо и се питаше как би го понесъл.

— Били.

Обърна се. Докато се бе унесъл в мисли, биячите и Шаз бяха излезли и Крънчи беше останал сам. Старият измамник вдигна ръка пред гърдите си със свит юмрук. Между пръстите си беше промушил ключа от колата си, готов да удари Били.

— Какво, ще ми извадиш очите ли?

— А-ха — отговори старият измамник.

— Изработих те, така ли?

— Злепостави ме.

— Сам се злепостави. Приеми го.

— Не си играй с мен. Видях какво направи в казиното. Плати на келнерката, за да предупреди Мадам Пикасо. Тя я докосна и дамата избяга моментално. Работи с теб, нали? Поредната специалистка?

— Мислиш, че бих довел приятел да действа на това място след всичко, което ми направихте снощи? Стига. Не бих го направил и на най-големия си враг.

Физиономията на Крънчи омекна едва доловимо. Обяснението звучеше логично.

— Защо тогава накара келнерката да я докосне по гърба? — попита старият измамник.

— Не бях сигурен, че бележи картите, и изпратих келнерката да я пипне, за да видя как ще реагира. Когато скочи от стола, разбрах, че мами.

— Колко умно. Обаче я остави да се измъкне.

— А какво трябваше да направя? Да се сборичкам с нея? Това е работа на Айк и Ти Бърд, нали? Те обаче я оплескаха. Когато хванаха друга жена на излизане от тоалетната, аз им казах да я пуснат, обаче те послушаха ли ме? Ти послуша ли ме? Не, по дяволите! Престани да ме обвиняваш за собствените си издънки.

— Ловък кучи син си ти.

— Това е истината. Ако искаш вярвай.

Старият измамник прибра ключа от колата в джоба си.

— Може да е истината, обаче знай едно. Този трик не променя нищо. Все още те чака работа и трябва да откриеш Циганите, преди да са ударили казиното в събота следобед. Ако не доставиш стоката, екипът ти заминава, заминаваш и ти.

— Наистина ли би накиснал хората ми?

— Не се съмнявай. И не ми пробутвай глупости от рода, че не можеш да накиснеш друг измамник. Никой вече не вярва в такива неща.

— Аз вярвам.

— Аз пък не вярвам на теб.

— Живеем с нашия морален кодекс. Правилата за отношенията с другите крадци са ясни. Никога не разкривай самоличността на колега. Никога не издавай колега на хората на закона. Помагай на колегите винаги, когато можеш. Това са правилата, човече.

— Наистина ли го вярваш, Били? Със сърце и душа?

— Да, вярвам.

— Тогава защо се съгласи да изпееш Циганите? Чакай малко, ще ти кажа аз. Защото искаш да отървеш хората си, та да не влязат в затвора. Те означават повече от шибания ти кодекс, нали?

Истинският отговор беше пред очите му, но Крънчи беше твърде сляп, за да го види.

— Не си по-различен от мен, хлапе. Не искаш да го признаеш.

И излезе от стаята с мисълта, че е спечелил спора. Били го последва в коридора, убеден в друго. Сделката, която бе сключил с Дусет, беше чисто и просто дръзка лъжа, предизвикана от необходимостта да отърве приятелите си. С тази лъжа бе спечелил малко време, за да намери изход от кашата. Ако впрегнеше ума си, щеше да открие как да не навреди на Циганите, като продължи да спазва строгите правила, с които бе живял досега. Може да беше престъпник, но не беше животно. Имаше разлика, каквото и да си мислеше старецът.