Джеймс Суейн
Казино (25)

24.

Намери до фоайето бар, в който телевизори показваха безумни спортни събития, от чиито резултати се интересуваха само букмейкърите, и насочи Магс към маса в ъгъла, на която можеха да говорят необезпокоявани. След като седнаха тя запали нова цигара и Били забеляза, че пръстите й леко треперят. Успяваше да крие емоциите си доста добре. Доколкото тя знаеше, Били би могъл да е агент под прикритие на борда по хазарта и да превърне живота й в ад в твърде много отношения.

Поръчката им взе келнерка, гримирана като Мерилин Монро. Тематичната насоченост на казиното — знаменитостите — се изтъркваше и много скоро щеше да бъде изоставена, а служителите щяха да облекат същите банални униформи като колегите им от другите казина.

— Името ти е Били, нали — попита тя.

— Имаш добра памет. Били Кънингам.

— А как е моето?

— Маги Флин. Приятелите ти те наричат Магс.

— Ти изпрати онази келнерка да ме докосне по гърба, нали?

— Признавам си. Виновен според обвинението.

— Защо го направи?

— Не исках да те хванат.

Питиетата им дойдоха. Магс разбърка содата си със сламка и се загледа в мехурчетата. Били имаше чувството, че чува как работят зъбните колела в главата й, докато опитва да схване каква е играта му.

— Винаги съм се чудила какво стана с теб — каза тя. — Зарадва ли стареца си? Отиде ли в Масачузетския?

— Да, разбира се. Махнах се след два семестъра.

— Е, а какво правиш сега? Хващаш измамници в казината? Бива те в това, несъмнено.

Беше я хванал в крачка, но въпреки това тя опитваше да контролира разговора и да го накара да изпитва симпатии към нея. На този трик я бе научил Лу Профачи — както и всички останали измамници, които работеха за него.

— Трябва да престанеш да задаваш въпроси и да чуеш каквото имам да ти кажа.

— Любопитно ми е. Нищо лошо няма, нали?

Усмихна му се. Имаше идеални зъби, пълни устни, меки зелени очи, в които би могъл да се взира цяла нощ, без да изпита и капка отегчение. Всички чувства, които бе задържал в себе си толкова дълго, избълбукаха на повърхността и той се вгледа в чашата си.

— Трябва да ти кажа две неща — започна той. — Първо, никога повече не идвай на това място. Това казино не се управлява от хора от хазартния бизнес, а от наркодилъри, които са готови да те убият с бейзболни бати. Повече никой няма да те види. Разбираш ли?

— По дяволите! Кой ти го каза?

— Няма значение. Просто не се връщай, окей?

— Разбира се, Били.

Магс беше в занаята от доста време и знаеше, че да опазиш себе си е най-важно от всичко.

— Каза, че имало две неща — подкани го тя след малко.

— Имам бизнес предложение за теб.

— Какво е то?

— След като дойдох тук, събрах екип. Загребваме от парите, които се търкалят наоколо, правим по около деветдесет хилядарки седмично. Мисля за разширяване и изработване на няколко нови измами. Ще ми е нужна помощ.

Реакцията й не дойде бързо. Поклащаше се едва доловимо на стола.

— Ти си измамник — каза тихо.

— Най-после загря.

— Боже, мислех, че си ченге под прикритие.

— Трудно. Мамя казината във Вегас от десет години и съм попадал на доста измамници. Видях какво правиш в казиното. Научила си занаята добре. Искам да дойдеш в екипа ми.

В началото Магс не знаеше какво да каже.

— Можеш да го обмислиш, ако искаш — добави Били.

— Просто… никога досега не съм работила с екип.

— Не е същото, като да работиш соло. Има хора, които пазят гърба ти през цялото време, така че шансовете да те хванат са по-малки. Никога вече няма да се тревожиш за наема или вноската за колата. Първата година ще смъкнеш поне триста хиляди, повече, ако се разраснем. Ако се интересуваш, ще обсъдим подробностите по-късно.

— Говориш сериозно, нали?

— И още как.

— Поласкана съм. Да, наистина. Интересувам се. През живота си не съм изкарала такива пари.

Били плати питиетата.

— Дай ми номера си и ще ти се обадя след два дни.

— Имаш ли с какво да пишеш?

— Ще го запомня.

Магс му каза телефонния си номер и той се постара да го запомни. Когато се бяха срещнали, тя работеше самостоятелно и сега той беше изненадан, че продължава да е сама. Не е лесно да оцелееш в днешния свят, ако си единак.

— Трябва да тръгвам — каза й. — Абсолютна изненада, че те срещнах пак.

— Да, изненада. Очаквам с нетърпение да се обадиш. Ще е забавно да действаме заедно.

Станаха едновременно. Магс заобиколи масата и го целуна, от което краката му се подкосиха, после излезе от бара по-бързо от човек, който закъснява за влака. Били също понечи да тръгне, но видя някаква картичка под стола й. Когато дойдоха, я нямаше и той реши, че е паднала от чантата й. Взе я и се оказа снимка — на страхотна брюнетка, тийнейджърка. Крушата не бе паднала далече от дървото. Хубавото момиче от снимката несъмнено беше дъщеря на Магс.

Той мушна снимката в портфейла си. Онзи ден в Провидънс беше завинаги запечатан в паметта му, разговорът им в разнебитената тойота звучеше в главата му като запис. Запалила цигарата, тогава тя каза, че ще се махне от Провидънс и ще търси по-зелени пасища в Ню Йорк. Дали пък онова не бяха мечти и не се бе оказала вързана в Провидънс, защото е трябвало да гледа дъщеря? Изглеждаше логично, а снимката показваше, че се е справила добре. Не му се искаше Магс да се прибере вкъщи и да види, че е загубила снимката, така че забърза към изхода.

Не беше на опашката за таксита. Оставаше улицата и той се качи на удобния подвижен тротоар към „Стрип“. Излизането от казиното беше лоша идея, но му бе все едно. Всеки мъж си има момиче на мечтите, за което фантазира, а Маги Флин беше неговото.

„Стрип“ беше обичайното шоу на безвкусицата, изпълнявано от туристи и залитащи пияници. Той мина нагоре и надолу между пресечките, усети няколко остри лакти и блъскания с рамене, но накрая я видя на ъгъла на „Сахара“ да пише нещо на мобилен телефон. Извади снимката и си запробива път през тълпата.

До бордюра спря черен джип „Чероки“ със затъмнени стъкла и тя скочи вътре. Били вдигна ръка със снимката точно когато джипът потегли. Дясната врата все още не беше затворена и той успя да види шофьора. Определено беше мъж.

Джипът изчезна в морето от фарове. Магс имаше партньор и това променяше ситуацията. Трябваше да разбере с какво се занимава този тип и да провери дали е приемлив и дали може да му се има доверие. Това щеше да е добра отправна точка за разговор следващия път, когато се срещнат.

Качи се на движещия се тротоар и се върна в хотела. Приближи се портиер и му подаде мобилен телефон. Били го долепи до ухото си и впери поглед в камерата за наблюдение над будката на портиерите.

— Напусна територията на казиното. Би трябвало да ядеш бой за това — каза Шаз.

— Хората не бият приятелите си — отвърна той.

— С теб мога да направя изключение. Хванахме друга руса жена на излизане от тоалетната.

— Казах на Крънчи, че не е тя, но не искаше и да чуе.

— Крънчи е шибан кретен. Маркъс иска да говори с теб. Вкарай си задника вътре и отиди в салона за крапс. Айк и Ти Бърд те очакват.

— Разбрах.

Върна телефона на портиера и влезе в сградата. От няколко часа беше на работа, а работодателите му бяха готови да се хванат за гушите. Ако изиграеше картите си правилно, можеха и да се убият взаимно.