Джеймс Суейн
Казино (23)

22.

В главата на Били се появи вихрушка. Току-що беше ограбил наркодилър и бе оцелял, за да може да разказва за случилото се. Сега трябваше да измисли как да превърне златния чип в ръкава си в пари, без да го хванат. Това не беше големият удар, за който мечтаеше преди няколко вечери, но беше доста по-добре от нищо.

Осребряването на чипа нямаше да е лесно. Много от казината във Вегас влагаха в скъпите си чипове проследяващи микрочипове и той предположи, че го прави и „Галакси“. Технологията можеше да бъде победена. Просто трябваше време, за да открият как.

Мина през казиното с биячите. Беше пълно — около масите се тълпяха смотаняци, които се наливаха с безплатен алкохол на фона на звънтенето на игралните автомати някъде отзад, в тон „до“, защото той кара клиентите да се разделят с парите си по-бързо.

Разсъждаваше по-добре на питие, така че влезе в бар за коктейли. Сервитьорка донесе питиетата им и преди да си тръгне, остави на масата къси моливи и билети за кено. Фактът, че кено е игра за наивници, не пречи на милиони хора да я играят.

Били извади златния чип от ръкава си. Заведението беше слабо осветено и той не мислеше, че някой, който следи камерите, би могъл да различи цвета на златото. Нарочно остави чипа на масата пред биячите.

— Помогнете ми да го осребря и ще ви дам дял — каза им.

— Имаш кураж, признавам ти го — каза Айк. — Да ограбиш Рок…

— Без риск няма награда.

Биячите го обсъдиха.

— Какъв е дялът ни? — попита Айк.

— Десет процента.

— Направи го двайсет и имаш сделка.

— Двайсет става.

Айк взе чипа.

— Чудесно. Ще се погрижа за това.

— Чакай. Трябва да решим как да се справим с микрочипа за проследяване.

— Чиповете на „Галакси“ нямат такова нещо — увери го Айк. — Дусет беше против. Опасяваше се, че някои клиенти няма да харесат идеята, ако разбираш какво искам да кажа.

Били взе златния чип от Айк и отлепи етикета. Отдолу нямаше скрит микрочип. Предположи, че клиентите, за които спомена Айк, са престъпници, които не искат да ги проследяват по електронен път по време на престоя им.

— По-добре го скрий — каза Айк. — Идва Рок.

Били пак прибра чипа в ръкава си точно когато Рок и антуражът му минаха покрай бара. Рок бе сложил чудати тъмни очила и мека шапка и мъкнеше два тежки кожени куфара.

— Дали е каквото си мисля, че е? — попита Били под нос.

— Да — отвърна Айк. — Обикновено идва някой от хората му.

— Самият Рок за първи път ли идва в „Галакси“?

— Ами да. Не излиза често от Лос Анджелис.

Целта на Рок беше клетката с парите. Мениджърът поговори с Рок, после излезе през страничната врата, взе куфарите и ги внесе. Влезе пак вътре и започна да вади от куфарите пачки, които подреждаше на купчини на тезгяха. Били реши, че парите са от армията улични дилъри, че по банкнотите има следи от кръв и кокаин и че са със серийни номера, които агенцията за борба с наркотиците може да проследи — и че затова трябва да бъдат изпрани през казиното.

Мениджърът преброи купчините. По закон казината са задължени да броят всеки долар, който влиза в касата, и процедурата се записва от камерите за наблюдения. Нищо такова обаче не се случваше сега. Вместо това мениджърът броеше пачките и записваше общата сума в бележник. Когато мениджърът приключи, Рок подписа документ и мениджърът избута към него поднос чипове.

Това вероятно беше един от най-елегантните трикове за пране на пари, който Били бе виждал. Нямаше начин да се установи точната сума, която Рок е предал в казиното, което беше и идеята. Ако агент от борда по хазарта прегледаше записите, несъответствието би останало незабелязано, освен ако не знае точно какво да търси.

Рок наблъска чиповете в джобовете си. Всички бяха златни и струваха милиони. Приносителят щеше да се радва няколко дни на щедрите условия в казиното, после щеше да отиде до клетката и да обмени чиповете за чисти банкноти, след като „Галакси“ приспадне своя дял за услугата. Вегас беше измислил прането на пари и нямаше по-добър вариант от това.

Рок и антуражът му прекосиха казиното и влязоха в салона. Този човек беше глупак, иначе не би се разхождал наоколо с толкова много пари, дори и в чипове. Били го бе преметнал веднъж, защо не още веднъж?

Имаше много причини да не го прави. Дусет го бе предупредил какво ще стане, ако опита измама вътре в казиното, и нямаше причина да мисли, че босът лъже. Дусет обаче беше с размътен от кокаина мозък, а хората, които вземат наркотици, се подлъгват лесно.

Гардовете на Рок обаче бяха друга история. Охранителите във Вегас вървят по дузина за долар. Жените в тази роля обаче — не. Предполагаше, че фаталните дами до Рок са смъртоносни във всяко отношение и биха му видели сметките за част от секундата дори ако само погледне шефа им накриво.

Все едно. Щеше да открие начин да обере Рок.

Освен това трябваше да помисли и за самия бос. Беше гаден колкото убиец от филм за Джеймс Бонд дори и без бастуна с дръжка, която би могла да чупи черепи. Би било много трудно за когото и да било да измами Преподобния Рок и да остане жив след това.

Така или иначе, щеше да го направи. Просто трябваше да остави идеята да дрънчи известно време в главата му, за да се оформи. Всичко е възможно, ако впрегнеш ума си.

 

 

Сервитьорката донесе питиетата им. Айк и Ти Бърд й подадоха фишовете си за кено и по два долара за играта. Когато тя се отдалечи, Айк подаде телефона си на Били.

— Нейно величество — каза му под нос.

— Били Кънингам, на вашите услуги — отвърна Били по телефона.

— Имам лоша новина за теб, любовнико — каза Шаз. — Крънчи току-що хвана жена от Циганите да мами на блекджек. Ще я изведем от салона и ще я притиснем, за да ни каже къде са останалите от фамилията й. Боя се, че ти загуби.

Циганите избягваха правосъдието от години и Били изобщо не можеше да се върже на твърдението, че Крънчи бил хванал човек от клана толкова бързо, дори и с помощта на камерите за наблюдение. По-вероятното обяснение беше, че е хванал друг измамник и е решил да го издаде, с надеждата да си върне благоволението на шефа. Сега трябваше да посее зърното на съмнението в ума на Шаз, при това бързо.

— Крънчи често греши — каза той. — Затова взехте мен.

— Този път не греши — възрази Шаз. — Тази жена бележи картите с невидимо вещество. Гледах я на камерите и видях как бърка в дамската си чанта, за да го прави. Крънчи казва, че е Мадам Пикасо.

— Може да си е вадела червилото.

— Признай, че си победен.

— Това, че е бъркала в дамската си чанта, не означава, че е от клана на Циганите или че мами. Крънчи е готов да каже всичко, за да запази работата си. Ако обаче я задържите и се окаже невинна, ще ви съди до дупка. Не го искате, нали?

— Обаче сега ни прави на глупаци.

— Колко сте загубили от нея?

— Десет хиляди.

— Понякога се случва. Нека я огледам и ще ти кажа дали мами, или не.

— Защо имам чувството, че ме разиграваш?

— Не те разигравам. Кажи ми на коя маса е седнала.

— Предпоследната в секцията за блекджек, трето място.

— Отивам веднага.

— Обади ми се, след като я огледаш. Не искам да губя повече пари заради тази кучка.

Били хвърли телефона на Айк. Мадам Пикасо са ловки жени измамнички, които тайно бележат гърбовете на картите за игра със специални субстанции, при което научават какво държи дилърът още преди сам той да е разбрал. Тези субстанции са от оцветител, който може да се види само със специални очила, и представляват подобно на вазелин желе. Жените са особено сръчни в този тип измами и много умело използват дамските си чанти, за да крият веществото. Той познаваше няколко измамнички във Вегас, които изкарваха прехраната си по този начин. Беше почти сигурен, че някоя от тях е попаднала в полезрението на Крънчи.

Стана от масата и хвърли отгоре пари за питиетата.

— Да отидем да проверим тази жена.

Печелившите числа от играта на кено светеха на екрана и биячите спряха, за да ги видят. Кено е карнавална игра и шансовете да спечелиш са минимални — дотолкова, че почти никой не печели. Айк и Ти Бърд обаче не бяха наясно с това. Не знаеха какви са шансовете, а неведението обикновено е равносилно на целувката на смъртта.

Гледаха достатъчно дълго, за да разберат, че губят. Хвърлиха фишовете си на пода и последваха Били извън заведението.