Джеймс Суейн
Казино (8)

7.

Уточниха условията на споразумението и си стиснаха ръцете. Така правят бизнес измамниците. Без префърцунени адвокати и контракти, без дребни шрифтове — само дадена дума и стискане на ръце. На паркинга Крънчи каза:

— Тези ще ти трябват. — И подаде на Били пачка карти, включително черна „Америкън Експрес“, карта за регистрация на гласоподавател, карта за социална осигуровка и платинена „Виза“ — всички на името на Томас Пико.

— Скип ми ги даде като част от сделката ни — обясни Крънчи. — Трябва ти само фалшива шофьорска книжка и си готов.

— Тази вечер смятам да намина към „Галакси“, за да огледам терена — каза Били. — Ще ти се обадя утре, за да ти кажа какво съм открил.

— Не губиш никакво време, а?

— Не и когато има пари, които трябва да се гепят. Е, чао.

— Очаквам го с нетърпение, Били. Мина доста време, откакто последно правихме удар заедно.

— Да. И аз нямам търпение.

Били стигна до дупката на Гейб в Силвърадо Ранч, като барабанеше с пръсти по волана. ВИП домакинът в „Галакси“ най-напред щеше да поиска да види шофьорска книжка. За разлика от някога, когато разрешителните за кормуване са се печатали на пишеща машина на обикновен картон, днешните представляват специални карти със специални защити и холограми, така че се фалшифицират много трудно. Казината непрекъснато попадат на фалшификати, най-вече от малолетни, които опитват да влязат в клубовете им, така че имат опит и лесно ги различават.

Минаваше полунощ. Били почука на вратата на Гейб. Лампата на верандата светна.

— Били съм. Пусни ме да вляза. Имам работа за теб.

Вратата се отвори. Гейб застана на прага по хавлия. Очите му бяха подпухнали.

— Какво има?

— Трябва ми шофьорска книжка, за да вляза в салона за баровци на „Галакси“.

— Работата остава ли?

— Да. Искам обаче първо да проверя, за да играем на сигурно.

— Влизай.

Минаха през долния етаж до стаята отзад, която служеше за работилница на Гейб. След като й бе писнало от пристрастеността на мъжа й към хазарта, многострадалната съпруга на Гейб бе натоварила покъщнината им на камион и бе избягала с децата, като не бе оставила в къщата нищо, дори снимки — сякаш искаше да заличи и спомените за себе си. Идеята на Гейб за обзавеждане след това беше да сложи във всяка стая по един сандък за транспортиране с телевизор отгоре, така че да може да гледа колежански спорт където и да се намира.

Седнаха пред компютъра и Били извади личната карта от джоба си.

— Искам шофьорска книжка на това име.

Гейб си сложи очилата и огледа внимателно картата.

— Кой е Томас Пико?

— Мениджър на хедж фонд от Ню Йорк. Името е в базата данни на казиното.

— Чудесно.

Изработването на фалшив шофьорски лиценз минаваше през няколко етапа. Най-напред Гейб потърси в интернет, откри празен макет на карта от щата Ню Йорк и го копира с Фотошоп в папка на компютъра си. След това попълни личните данни на Томас Пико от картата за регистрация на гласоподавател, която му даде Били. Двамата изчетоха данните внимателно, за да се уверят, че не е допусната никаква грешка.

Следващата спирка беше снимката. Гейб имаше няколко портретни снимки на Били в компютъра си. Избра една по-скорошна, копира я от папката и я монтира върху макета на екрана. Били поклати неодобрително глава.

— Вземи друга. На тази приличам на препил от предната вечер.

— Трябва да използвам тази — възрази Гейб. — На другите си без рамене. Всички щати изискват на снимката за шофьорска книжка да се вижда горната част на раменете. Така лицето получава по-добра пропорция.

— Като снимка за арест.

— Точно така, като снимка за арест.

Последната стъпка беше генерирането на номер на лиценза, в който са кодирани името на шофьора, полът и датата на раждане. Номерата се създават с помощта на специални алгоритми, които са различни за всеки щат. Гейб разполагаше с компютърна програма за всички петдесет щата и с нейна помощ създаде номер за фалшивата шофьорска книжка от щата Ню Йорк на името на Томас Пико, с неговата лична информация. След миг номерът се появи на екрана: Р091095704268392?80.

— Защо е въпросителният знак? — попита Били.

— Набито око — отбеляза Гейб. — Въпросителният знак показва, че има съвпадение на цифрата, а то означава, че в щата Ню Йорк има и друг човек на име Томас Пико, със същата дата на раждане. Въпросителният знак ги различава един от друг.

— Добре е да го знам.

— За теб е важно. За останалите това е поредната ненужна информация.

Гейб се върна към задачата си. Сложи номера върху макета, набра команда и изчака мастиленоструйния принтер да разпечати фалшивия документ. Двамата го разгледаха внимателно на силната светлина върху бюрото.

— Харесва ли ти? — попита Гейб.

— Изглежда добре — отвърна Били.

Гейб отиде до работната маса и залепи фалшивия лиценз върху твърдо парче пластмаса, заглади ръбовете на новата карта с фина шкурка й придаде използван и износен вид. Подаде фалшификата на Били, който го прибра при останалите фалшиви елементи на новата си самоличност.

— Благодаря за бързата реакция — каза Били.

— Винаги, мой човек — отвърна Гейб.

Излязоха. Мазератито беше паркирано на алеята отпред. Били каза:

— Ще те чакам утре в един. Ще отидем на онази среща на анонимните и не се опитвай да се измъкнеш.

Гейб потрепери от въображаем студ и притегна колана на хавлията си.

— Не може ли да почака? За ден-два светът няма да свърши.

— Играеш твърде много. Идваха ли момчетата на Тони Джи да искат парите?

— Идваха онзи ден. Направих им пържени яйца с бекон.

— Заплашиха ли те?

— Всичко е под контрол.

Гейб се преструваше, че парите, които дължи на Тони Джи, не са кой знае какво. Това беше доста далече от истината и Били сложи длан на рамото му.

— Отиваме на срещата. И ако трябва, ще замъкна жалкия ти задник насила. Трябва да се откажеш от този навик, и точка.

— Както кажеш — промърмори бижутерът.

Били се качи в колата и запали мотора. Гейб беше достатъчно възрастен, за да му е баща, и Били се чувстваше гадно, че се налага да му говори по този начин. Наведе се към отворения прозорец на колата.

— Не се сърди, Били. Така става още по-трудно.

— Опитвам да ти помогна, Гейб.

— Знам. Просто не ме притискай прекалено.

— Смяташ, че те притискам прекалено? Ако те притисна наистина, няма да можеш да дишаш.

Гейб замълча за миг, после каза това, което наистина го безпокоеше:

— Мислиш ли, че ще можеш да отмъкнеш толкова много пари от „Галакси“?

— Така изглежда.

— Какво ще направиш с твоя дял?

— Не съм мислил толкова напред. Ти?

— Ще се разплатя с Тони Джи. Какво друго?

— Добра идея.

Гейб се усмихваше, като че ли проблемите му са се изпарили. Тупна с длан покрива на колата и се прибра в къщата, без да каже нищо повече.