Джеймс Суейн
Казино (63)

62.
Горещият стол: неделя, след полунощ

Когато Били завърши разказа си, вече беше късно. Ако не се броеше прекъсването за обяд, беше говорил близо четиринайсет часа и беше прегракнал. Това си беше забележителен рекорд дори за измамник като него. Лабади, Зандър и Трикарико седяха на масата срещу него, безформените им тела се бяха сраснали със столовете. Освен няколко подробности, които беше по-добре да не споделя, историята, която им представи, беше 98 процента вярна. Надяваше се двата процента, които беше пропуснал, да го отърват от затвора, но нямаше нищо сигурно.

— Не съм сигурен за нещо — каза Лабади. — Спомена, че Дусет е наел теб и екипа ти, за да хванете фамилия измамници цигани. Какво точно се случи с тях?

— Стига, човече. Казах вече, нямам екип — натърти Били.

— Моя грешка. Ти и приятелите ти сте били наети от Дусет. Какво се случи?

— Така и не намерихме Циганите. Оказа се фалшива тревога.

Лабади извади пакетче дъвка и му предложи лентичка. Това беше стар трик на ченгетата — предлагат дъвка или цигара преди смъртоносния удар — и Били отказа с клатене на глава. Агентът натика лентичка дъвка в устата си и задъвка ожесточено.

— И сватбата, която спомена? Как се казваха младоженците?

— Торч и Алеър.

— Добре. Възможно ли е те да са били измамниците?

— Не.

— Но си ги заподозрял.

— Оказа се, че греша. Проверете записите от камерите, ако не ми вярвате.

— Проверихме ги.

— И?

Лабади не отговори. В този момент Били разбра, че камерите в казиното не са хванали Циганите да манипулират игралния автомат. Ако измамата беше засечена, Лабади щеше да надуе гърди, да го обяви и да си припише заслугата за успеха.

— Извинете ни за момент — каза Лабади.

Излезе от стаята за разпити. Зандър и Трикарико се отлепиха от столовете си, за да го последват. Когато вратата се затвори, Андърман ритна Били под масата. В ръката на адвоката си Били видя телефон с мобилния сайт на Си Ен Ен на екрана. Водещата новина бяха убийствата в казино „Галакси“ и негативното влияние върху туризма на града, което престъпленията вече започват да оказват. Заявките за конгреси, които бяха жизненоважно перо в приходите, се отменяха една след друга. Ще оцелее ли Вегас?

Информацията е сила и адвокатът му бе дал силни карти, които да разиграе. Малко след това агентите се върнаха, но не седнаха на местата си. Лабади държеше голям книжен плик, от който извади тесте снимки от камерите. Сложи най-горната пред Били и я обърна, за да я вижда правилно. Айк пред касата, осребрява фалшивите чипове. Ти Бърд също се виждаше, придружен от маскираните Мисти и Пепър.

— Познаваш ли тези две жени? — попита Лабади.

— Никога не съм ги виждал — отговори Били.

— Каза ни, че твоят човек е фалшифицирал златните чипове на казиното. Тези две жени са били част от измамата и работят за теб.

— Никога не съм казвал, че съм казал на моя човек да фалшифицира златните чипове.

— Така ли? Какво тогава ни каза преди малко?

— Казах, че помолих един приятел да опита. Дадох му гумения чип, който купих в магазина за сувенири на „Галакси“, и той обеща да опита.

— Какво стана после?

— Не се справи.

— Сигурно се шегуваш.

— Не се шегувам. Фалшифицирането на чипове е трудно. Приятелят ми не успя.

Фалшивите златни чипове бяха един върху друг на масата. Лабади взе няколко и ги вдигна пред лицето на Били.

— Тогава откъде, по дяволите, се взеха тези? От небето ли паднаха?

— Попитайте Айк и Ти Бърд. Те са опитали да ги осребрят.

— Айк и Ти Бърд са мъртви. Когато ги извадихме от колата им, до Ти Бърд намерихме куфарче, пълно с камъни. Жените от екипа ти са подменили куфарчетата.

— Нямам екип.

— Това започва да ми писва, Били.

— Ставаме двама.

— Няма ли да признаеш?

— Само в църква.

Показаха му още три снимки. Камерите бяха уловили момента, в който екипът му подменя куфарчетата. На първата се виждаше Пепър, застанала зад Айк и Ти Бърд, с куфарчето с платежните нареждания в ръка. На втората се виждаше как Пепър подава куфарчето на Мисти, а Гейб подава куфарчето с камъните на Пепър. На третата се виждаше как Мисти изчезва в казиното с плячката.

— Признай, че този дебел тип работи за теб — каза Лабади и посочи Гейб.

Дегизировката на Гейб скриваше почти цялото му лице. Би могъл да е всеки.

— Не съм го виждал никога — каза Били.

— Не е ли същият дебел тип, когото снимахме в служебния паркинг по-рано?

— Не е.

— Така ли? Тогава да видим дали ще се измъкнеш от това.

Пликът беше пълен с изненади. Появи се още една снимка от камера. На нея се виждаха Кори и Морис, застанали до наетия шевролет „Малибу“, паркиран близо до задния вход на казиното. Кори беше забравил да си сложи дегизировката и момчешкото му лице се виждаше съвсем ясно.

— Това хлапе също беше в служения паркинг и е част от екипа ти — каза Лабади.

Показаха втора снимка на Кори, по-лоша от първата. На нея Кори влизаше в казиното с плик за пазаруване, в който беше пълното с камъни куфарче — отстрани ясно се виждаха очертанията му.

— Езика ли си глътна? — попита Лабади.

Беше попаднал в заредения капан и не можеше да се измъкне.

Усмихнат, Лабади мушна ръка в плика, готов да извади следващата снимка, вероятно как Кори подава куфарчето на Гейб. Един умен прокурор лесно би убедил съдебните заседатели, че екипът на Били е накиснал Айк и Ти Бърд. Златната снимка.

— Признай сега и ще ти предложим споразумение — каза Лабади.

— Ще минеш по-леко — добави Зандър.

— Също и екипът ти — обади се и Трикарико.

Нещо не беше наред. Разполагаха с всички доказателства, които им бяха нужни. Защо им е да сключват споразумение с него сега? Минаха няколко секунди. Стаята притихна като гробница.

— Нека позная. Хлапето е влязло в сляпо петно и сте го загубили — каза Били.

Лицето на Лабади се зачерви. Също и лицата на Зандър и Трикарико. Деветдесет и осем процента от площта на казината се контролират с видеокамери. Два процента — не. Местата извън обсега на камерите се наричат слепи петна и са като черни дупки във всяко казино. Кори бе предал плика на Гейб в сляпо петно и не бяха успели да го запишат.

— Имаме те сниман с хлапето в служебния паркинг — каза Лабади.

— И какво от това? — попита Били.

— Това хлапе паркира кола под наем зад казиното, а после Айк и Ти Бърд я използват, за да се измъкнат. Това го свързва с грабежа, а ние можем да го свържем и с теб.

— Това хлапе ли шофира наетата кола, когато двамата бягат? — попита Били, макар много добре да знаеше, че Кори не го е направил. — Защото, ако не е, не можете да го свържете с грабежа.

Лабади изпусна нервите си и разкъса плика. Изглеждаше победен, както и Зандър. В очите на Трикарико се появи паника, защото си даде сметка, че заподозреният може да се измъкне.

— Имаме свидетелки, които ще се закълнат, че си убедил една от тях да натисне бутона на пожарната сигнализация, което е причинило паника — каза Трикси. — Или имаш обяснение и за това?

От всички обвинения срещу него включването на пожарната сигнализация в казиното изглеждаше най-несериозното. Хващаха се за сламки, отчаяно опитваха да открият нещо достатъчно компрометиращо. Беше време да изиграе картата, която му бе дал адвокатът преди няколко минути.

— Като се замисля, наистина имам — отговори. — Искате ли да го чуете?

— Давай — каза Трикси.

— Както, сигурен съм, знаете, за Преподобния Рок работеха трима убийци. Две мексиканки и един чернокож, Ламонт Парис. Ламонт има вертикален белег от шев отстрани на лицето и обича да носи панталоните си смъкнати почти до глезените.

— На записите няма човек с такова описание — каза Трикси.

— Ламонт е дребен. Вероятно се е скрил в тълпата.

— Какво общо има това с пожарната сигнализация?

— Тъкмо щях да стигна до това. Докато вашите агенти претърсваха заведението, видях Ламонт в казиното. Той ми каза, че имали спор с Рок, нещата станали грозни и той е убил няколко души. Опасяваше се, че вашите хора ще го хванат, така че реши да излезе със стрелба. Изплаших се и накарах някакви жени да активират пожарната сигнализация. Нали си представяте колко невинни жертви щеше да има, ако Ламонт беше започнал да стреля?

Агентите на борда по хазарта можеха да разберат кога ги будалкат. На Били му беше все едно и продължи да говори:

— Алармата запищя и хората започнаха да излизат от казиното. Изтичах във фоайето и открих специален агент Граймс до входната врата. Казах му какво се кани да направи Ламонт. В този момент се появи самият Ламонт. Държеше пистолет и гледаше с безумен поглед. Граймс застана точно срещу него. Искам да кажа, това беше най-храброто нещо, което съм виждал някога. Ламонт събори Граймс на земята и хукна навън. Граймс скочи на крака, извади пистолета си и опита да спре Ламонт, но вместо това рани страничен човек. — Млъкна за момент. — Заради това активирах алармата за пожар.

— Това е най-голямата дивотия, която съм чувал! — избухна Трикси. — Не е имало наемник на име Ламонт Парис! Това са измислици!

Били скръсти ръце на масата. В някои моменти истината е без значение. Важното сега беше, че разказът му превръща жертвите в лоши, а агентите на борда в добри, а Граймс — в герой, спасил живота на много хора. Тази история имаше щастлив завършек и ако бъдеше поднесена на медиите както трябва, би могла да заличи тежката воня, обгърнала града.

— Искам да се убедя, че съм разбрал правилно — каза Лабади. — Казваш, че Граймс не е стрелял по теб, а е опитвал да свали наемен убиец. Това ли искаш да повярваме?

— Да, сър.

— И че този наемен убиец е ликвидирал няколко души в кабинета на Дусет?

— Това ми каза Ламонт.

— И че това лице е било заплаха за сигурността на всички в казиното?

— Сериозна заплаха.

— Можеш ли да се закълнеш в това?

— Върху купчина Библии.

Лабади задъвка ожесточено дъвката си. Мислеше усилено. Можеха или да използват тази лъжлива история, за да оправят кашата, която сами бяха забъркали, или да не я използват.

— Извини ни за момент — каза Лабади след малко.

Агентите излязоха, за да обсъдят ситуацията.

— Става интересно — каза адвокатът.