Джеймс Суейн
Казино (58)

57.

Слязоха от асансьора във фоайето. Вместо да отиде в брачния параклис, както искаше Шаз, Били отиде в казиното. Беше пълно, играчите крещяха при всяко обръщане на карта или хвърляне на зар, звънът на игралните автомати прорязваше въздуха.

— Хората тук се държат откачено — отбеляза Айк.

Нарича се гореща зона и се случва, когато играч навлезе в щастлива серия. Еуфорията бързо се разпространява сред останалите играчи и ги кара да се държат като пияни моряци в ден за заплата. Били не би могъл да иска по-добро отвличане на вниманието при ограбването на касата.

Тръгнаха към брачния параклис. Шаз стоеше пред двойната врата и не беше във възторг, че я карат да чака. Били се извини:

— Съжалявам, но асансьорът се забави.

— Защо си мисля, че лъжеш всеки път, когато отвориш уста? — каза тя.

Приближи врата без табела срещу параклиса и набра код на цифровата брава. Влязоха в складово помещение. Освен изкуствените цветя и декорациите за стени вътре имаше и малка армия мускулести цивилни охранители. Шаз представи Били като консултант, нает от казиното, за да залови шайка измамници, които планират обир днес следобед. Гардовете кимнаха на Били.

— Чейз, сложи му микрофон — нареди Шаз.

Чейз — беше едър като сумист — изгледа Били особено.

— Струваш ми се познат. Да си работил в „Тропикана“? По едно време отговарях за сигурността там.

Били беше обирал „Тропикана“ многократно, под носа на същия този идиот.

— Не мога да кажа, че съм имал това удоволствие — отговори Били.

— Странно. Мога да се закълна, че съм те виждал някъде.

Чейз закопча приемника за колана на Били. От него излизаха два прозрачни изолирани кабела към слушалка с телесен цвят и към миниатюрен черен микрофон на щипка. Били мушна слушалката в ухото си и защипа микрофона на десния си ревер. Включи приемника и слушалката в ухото му зашумя.

— Готов си — каза Чейз. — Как беше името ти?

— Били Кънингам.

— Ще си спомня откъде те познавам.

Шаз го измъкна от складовото помещение. Във фоайето пред брачния параклис чакаше нова двойка, готова да направи решителния скок. Младоженката дъвчеше дъвка, а бъдещият й съпруг не изглеждаше достатъчно голям, за да има пубисни косми. Вратата на параклиса се отвори и групата им влезе вътре. Били си погледна часовника. Три и половина. Редът на Циганите беше в три и четирийсет и пет.

— Ела с мен — каза Шаз.

Той я последва във фоайето на хотела, където тя спря пред голямо растение в саксия, поставено до стената.

— Искаме ти и Айк да стоите тук. Не мърдай, докато не ти каже Рок. Не забравяй, че виждаме всичко, което правиш. Без глупости.

Той си спомни големите плоски екрани в кабинета на Дусет. Голямото растение в саксия беше на екран две, в периферията на камерата, насочена към фоайето. Без да знаят, бяха сложили рамка на представлението.

— Ясно — отвърна.

Шаз улови брадичката му и стисна.

— Качвам се горе в кабинета на мъжа ми. Не си и помисляй да ни прецакаш. Ще те убия лично, ако го направиш.

— Няма да ви прецакам — увери я Били.

— Само защото те наблюдаваме.

Айк зад гърба й се засмя.

 

 

Когато Шаз си отиде, Били отстъпи назад. Ако паметта не му бе изневерила, сега се намираше на самата граница на зрителното поле на камерата. Да знаеш какво виждат наблюдаващите е много важно, ако искаш да измамиш някое казино. Като си наясно накъде са насочени обективите, можеш да застанеш на самата граница на зрителното поле и така да се прикриеш достатъчно, за да си вършиш работата, без да те хванат.

Провери приемника, закопчан за колана му. Зелената светлинка светеше. Намери копчето за изключване и го натисна. Индикаторът угасна.

— Готов ли си? — попита.

— Не знам. Какво трябва да направя? — попита Айк.

— Ще се отдалечиш и никой няма да разбере. Рок и Маркъс ни виждат на екрана, но не изцяло. Ако направиш голяма крачка назад, ще изчезнеш от екраните. Когато дойде групата на Циганите, всички погледи ще са насочени към тях. Тогава ще изчезнеш.

— Сигурен ли си, че няма да видят, като тръгвам? — попита Айк.

— Да, сигурен съм.

— Човече, наистина се надявам да знаеш какво правиш.

— Стига приказки. Включвам предавателя.

Натисна копчето и зеленият индикатор светна отново. Били насочи вниманието си към асансьорите в другия край на фоайето и зачака Циганите да се появят.

 

 

Кори и Морис се потяха обилно и това нямаше нищо общо със сухата пустинна жега. Според инструкциите на Били наеха шевролет „Малибу“ с фалшива шофьорска книжка от „Херц“ на летището и после отидоха с колата до „Галакси“. Бяха отделили час за задачата и това би било предостатъчно време в делничен ден, но не и в събота. Заседнали в задръстване на „Стрип“, начеващите измамници гледаха премигващите неонови реклами на „Галакси“ от хвърлей място.

— Били ще ни убие — каза Кори, стиснал волана. — И бездруго е ядосан заради голфа. Ако не се появим навреме, ще ни изхвърли.

— Мислиш ли, че наистина ще го направи? — попита Морис.

— Мисля, и още как. Няма да търпи издънки.

— Може би не трябва да пушим трева преди акция.

— Добра мисъл.

Мисълта, че може вече да не са част от екипа на Били, ужасяваше Морис. Той никога не бе постъпвал на истинска работа и нямаше намерение да започва тепърва. Отвори вратата и спусна крак на настилката.

— Какво правиш, по дяволите? — попита Кори.

— Находчивият професионалист, ако не успее да подобри метода, променя момента — каза Морис. — Били ми го каза веднъж. Било от известна книга за измами. Не ме питай какво означава, защото не знам.

Слезе от колата и тръгна спокойно да пресича съседната лента, с което накара едва-едва движещите се коли да спрат. Последваха гневни клаксони и размахани юмруци. Морис махна на Кори да пресече в съседната лента. Шевролетът се премести и Морис отново се качи.

— Ти си суперзвезда — каза Кори.

Стигнаха до задния вход на „Галакси“ минути преди крайния срок. Имаше няколко свободни места за паркиране. Кори вкара шевролета на задна в едно от тях и слязоха. Всичко изглеждаше нормално, ако не се брояха хората на „Невада Енерджи“, които работеха по един електрически стълб.

Кори отвори багажника, бръкна вътре, извади кожено куфарче и го пъхна в голям хартиен плик за пазар, така че куфарчето да не се вижда, когато влиза в казиното.

— Струва ми се тежко. Сигурен ли си, че това е точната тежест? — попита той.

— Пресметнах — отговори Морис. — Осемстотин платежни нареждания тежат пет килограма. Такава тежест сложих в куфарчето.

— Струва ми се по-тежко — каза Кори.

— Не е. Хайде, тръгвай най-после. Гейб и Травис ще се чудят къде си.

— Ще ми пожелаеш ли късмет?

— Късметът е за аматьорите. Хайде, размърдай се!

— Защо се нервираш толкова?

— Кой може да каже, мамка му? Върви!

Кори влезе през задния вход на казиното с плика за пазар в ръка. На пет метра от вратата видя Гейб да натиска бутоните на игрален автомат. Гейб се преструваше на играещ старец и беше с провиснала бяла шапка с периферия и тъмни очила с широки дръжки, които закриваха половината му лице. Кори застана до него и остави плика на пода до стола му.

— Къде се губиш? — попита Гейб под нос.

— Имаше задръстване. Знаеш как е. Къде е Травис?

— Оглежда около касата. Знаеш ли защо трябва да се явяваш на работа по-рано? Защото тогава не закъсняваш.

— Дойдох все пак навреме, нали? Престани да ме тормозиш.

Гейб отдели очи от видеопокера и изгледа Кори гневно. Мръщенето му премина в ръмжене.

— Не си се дегизирал!

— Мамка му! Забравих!

— Как можеш да забравиш такова нещо!?

— Не знам как! Мамка му!

— Къде е дегизировката?

— В колата.

— Голяма полза има от дегизировка в колата, няма що! Сега казиното знае как изглеждаш. Ако ударът се провали, вината ще е твоя.

— Не съм го направил нарочно…

— Жалък си. Разкарай се, преди да съм те фраснал по муцуната. Сериозно говоря.

— Престани да се държиш с мен така!

— Чупката!

Кори ритна плика за пазар. Не помогнаха ли с Морис на тази торба тор да уреди огромния си дълг от хазарт? Само че времето и мястото не бяха подходящи за такъв разговор и той тръгна да излиза от казиното, без да каже нищо повече.