Джеймс Суейн
Казино (52)

51.

Според Били хотелите във Вегас сервираха най-добрата закуска на света. Като късната закуска, която му донесоха от румсървиса в апартамента му. Невероятна фритата с яйца от свободно отглеждани кокошки, печено пиле, запечени домати и парче хляб с квас. Докато растеше никога, не си бе представял, че една закуска може да е толкова вкусна.

Телефонът му изписука. Травис му изпращаше съобщение. Фалшивите златни чипове бяха готови и преминали изпитанията. Последната измама с фалшиви чипове във Вегас беше извършена от човек от Провидънс, Лу Ковалекио, Монетата, преди двайсет години. Били отговори на Травис да доведе хората му в хотела за последни инструкции и продължи да се наслаждава на закуската си.

Айк и Ти Бърд седяха срещу него и опитваха да преборят махмурлука си с кафе.

— Защо се усмихваш? — попита Айк.

— Моят човек. Фалшивите чипове са готови — отговори той.

— Още не си ни казал как точно ще стане всичко — продължи Айк, стиснал чашата си с две ръце. — Ще е добре да знаем, след като ще участваме.

— Да, да чуем подробностите — намеси се и Ти Бърд.

Времето на тайните бе свършило. Били разчисти масата, взе солницата и пиперницата и ги сложи в единия край на плота. От другата страна сложи захарницата. Вдясно сложи червеното цвете, което беше дошло със закуската.

— Тази маса е казиното, солта и пиперът сте вие двамата — започна да обяснява. — Захарницата е залата за блекджек. Цветето е касата. Следите ли мисълта ми?

— Кой от нас е солта? — поиска да узнае Ти Бърд.

— Млъквай, мамка му! — скастри го Айк.

— Ето какво ще се случи. В три и четирийсет и пет в параклиса ще започне сватбата на Циганите. Церемонията трае петнайсет минути. Когато свърши, гостите им ще минат през фоайето и ще влязат в казиното. — Били показа два ходещи пръста през масата и спря ръката си пред захарницата. — Когато стигнат до залата за блекджек, ще спрат, за да се снимат. Ситуацията ще им позволи да изиграят малка сценка за отвличане на вниманието. Целта е да не се допусне охраната да забележи, че един от групата липсва.

— Един от тях ще изчезне? — попита Айк.

— Така ще изглежда. Невидимият член на групата ще извади кутия с карти за раздаване изпод роклята на младоженката и ще я размени с кутията от игрална маса за високи залози. В този момент аз ще предупредя охраната, тя ще се намеси и ще разкрие измамата. Тогава вие ще ограбите касата.

— Как ще го направим? — попита Ти Бърд.

Били избута солта и пипера до цветето.

— В четири часа Айк ще се обади на касиера и ще му каже, че Рок е готов да осребри чиповете си. Няколко минути след това двамата ще се появите там. Ти Бърд ще е с две красиви дами, които работят за мен. Ще предаде фалшивите чипове на касиера и ще вземете платежните нареждания срещу тях. Ще излезете през задния вход заедно с хората ми. Ще делим парите по-късно.

— Обаче аз изобщо не приличам на Рок! — възрази Ти Бърд. — Касиерът ще забележи и ще вдигне аларма.

— Не, няма. Според една дилърка на блекджек, казва се Джази, с която говорих, служителите започват работната си седмица в събота. Тъй като Рок посещава хотела за първи път, служителите от събота със сигурност няма да са го виждали никога. Не знаят кой е Рок.

— А как ще го познае касиерът? — попита Ти Бърд.

— Ще приеме думата на Айк — отговори Били.

— Значи трябва да изглеждам убедително, когато отида до касата — каза Айк.

— Точно така. Трябва да убедиш касиера, че Ти Бърд е Рок.

— Мога да го направя — каза Айк.

Ти Бърд не остана доволен от обяснението.

— Ако ще се почувстваш по-добре, ще накарам моите момичета да те дегизират — продължи Били. — Могат да ти обръснат главата и да ти вържат възглавница на корема. Когато приключат, ще приличаш на близнак на Рок.

Ти Бърд се замисли над предложението.

— Да, добре. Разбира се, ще е гадно да си махна плитчиците.

— Ще ти пораснат пак. И още нещо. Двама души от моя екип ще са близо касата. Ако някой служител се случи да мине натам, ще го отклонят. Въпроси?

— Нямам — отговори Ти Бърд.

— Ами Циганите? — попита Айк.

— Какво Циганите?

— Знаеш какво прави Дусет с измамниците. Ще го оставиш ли да ги убие?

— Какво ти пука какво ще стане с Циганите?

— Не ми пука. Само се питах дали ще го оставиш да ги избие.

Били беше отбягвал този въпрос от дни и вярваше, че когато му дойде времето, ще измисли хитър начин да отърве колегите си и да не допусне да размажат главите им на пихтия. Времето наближаваше. Той смачка салфетката си на топка и я хвърли в чинията си.

— Оставете ме да помисля — каза и излезе на балкона.

 

 

Опря ръце на парапета и се замисли. Как да не допусне Циганите да пострадат, без самият той да го отнесе? Не можеше да си представи никакво добро решение.

„Стрип“ вреше и кипеше — туристи, просяци, проститутки, безброй откачалки. В момента гледаше един от тях — застанал на пешеходната пътека на „Сахара“, с яркосини долни гащи и пелерина ала Супермен, със златно S, зашито криво на гърба. Откачалката размаха ръце, сякаш се готвеше да излети. Колите спряха. Засвириха клаксони. Появиха се няколко униформени ченгета, извиха ръцете на кльощавия Мъж от желязо зад гърба му, щракнаха му белезниците, претърсиха го щателно и го отведоха до полицейска кола, паркирана до бордюра. Качиха го отзад и колата потегли под проблясващите рубини и сапфири на сигналните светлини — ювелирната украса на короната на неприятностите.

Като за арест, този беше изпълнен елегантно като балет. Били знаеше, че Вегас разполага с един от най-големите корпуси улични полицаи на света, повече от две хиляди души. И че най-много са около конгресния център и по „Стрип“, където са туристите. Опазваха реда с помощта на велосипеди, мотоциклети и автомобили. Пред вратите на „Галакси“ винаги имаше десетки ченгета. Едно просто обаждане на 911 и се появяваха веднага.

Това беше отговорът. Би могъл да се обади на ченгетата и да каже, че в казиното е влязла откачалка, която стреля. Ченгетата щяха да дойдат и да отърват Циганите от проблемите им. И ако те подходеха правилно, дори биха могли да осъдят казиното за щети.

Изглеждаше добре, но не беше достатъчно добре. Ако издадеше Циганите, щеше да наруши правилото никога да не предава друг измамник. Това налагаше да изглади нещата с тях. Може би щеше да чуе за някое казино с лоша система за сигурност и да им предаде информацията. Или пък да им каже къде е погребан Рики, за да извадят трупа и да изпратят хлапето както подобава. Каквото и да е, трябваше да е достатъчно значимо, за да компенсира вредата, която щеше да им причини. Върна се вътре. Айк и Ти Бърд продължаваха да пият кафе.

— Стана бързо — каза Айк.

— В сравнение с теб всичко е бързо — каза Ти Бърд.

— Млъквай! — отряза го Айк.

Чуха вратата да се отключва и се обърнаха. Нещата върху масата биха предизвикали подозренията дори на случаен наблюдател и биха довели до въпроси, на които Били не искаше да отговаря. Той замахна с ръка, събори на пода солта, пипера и захарницата и ги изрита под канапето. Край на уликите.

Влезе Шаз, с бял костюм, сако и панталон, с огърлица от бели перли. Зениците й бяха разширени. Като че ли се носеше с вихрушката на белия прах.

— Преподобния Рок иска да ви види — каза тя и думите й прозвучаха като смъртна присъда. — Ставайте.