Джеймс Суейн
Казино (51)

50.

Магс се събуди посред нощ. Ухото й пламтеше и тя изпи хапче за болката и чаша скоч, за да облекчи паренето. Това й изигра лоша шега и в десет на следващата сутрин тя не можеше да се вдигне от леглото. Нямаше да има проблем, ако някакъв задник не думкаше по вратата й.

— Махай се — извика тя.

Думкането стана още по-настойчиво и пропука защитната мембрана около горкия й мозък. Нямаше да спре, докато не го накараше да спре. Все още с дрехите от предната вечер, тя си изми зъбите, приглади кошмарно разрошената си коса и когато донякъде се овладя, слезе в дневната. Разтвори пердето на прозореца към улицата.

Пред вратата стоеше Франк и не преставаше да думка. Джипът му беше на алеята, със запален двигател. Ауспухът пускаше черни димни сигнали във въздуха.

Франк беше последният човек, с когото би разговаряла, така че тя отиде в кухнята и си наля сок.

Думкането не преставаше. Ако се наложеше, Франк беше способен да влезе със сила. Магс събра кураж и отиде до вратата.

— Остави ме на мира! — каза, без да отваря. — Имах тежка нощ! Върви си!

— Отвори вратата, Магс. Знаеш какво искам — каза той.

— Ами ако кажа „не“?

— Не можеш да кажеш „не“.

Тя отвори вратата и слънчевата светлина изпълни антрето. Франк мина покрай нея и отиде в дневната. Косата му беше спретнато сресана, беше махнал и космите от ушите си. Правеше това само когато предстоеше операция с арести и имаше възможност да го снимат. Магс не обичаше да идва при нея без предупреждение.

— Остави колата си — каза му. — Някой може да я открадне.

— Шефът ми е с мен — отвърна Франк.

— Искаш да кажеш Трикси? Голям боклук е този тип. Как изобщо го търпиш?

— Няма да го търпя още дълго. Ще ми направиш ли кафе?

— Забрави.

— Много благодаря. Каква е тази превръзка на ухото ти?

— Дълга история. Не те искам тук. Казвай каквото ще казваш и си върви.

— В чудесно настроение си.

Франк отиде в кухнята и си наля вода. Върна се в дневната с чашата в ръка и седна на канапето. Посочи единствения стол в стаята.

— Седни. В случай че си забравила, днес следобед бордът по хазарта смята да арестува Кънингам, а ти трябва да ни помогнеш. Ако ми свиеш номер, шефът ми ще те тикне в затвора. Ясно ли се изразявам?

Дотук с отбраната. Тя седна с лице към Франк. Той изпи водата и остави чашата на масичката. Усмихна й се с искреността на фалшив телевизионен проповедник. Магс се изкушаваше да запрати по него някоя лампа — само за да махне нахилката от грозната му муцуна.

— Днес следобед бордът по хазарта ще нахлуе в „Галакси“ — каза той. — Заведението е построено с пари от наркотици и се използва за пране на още пари от наркотици. Планираме да окошарим боса на операцията, Преподобния Т. Рок.

Извади телефона си и набра команда. Обърна екрана към Магс и й показа няколко снимки на едър чернокож, седнал под заслон край един басейн. С него бяха две покрити с татуировки латиноамериканки с кожени бикини.

— Жените са Маргарита Хименес и Дамарис Иливио — обясни Франк. — Преди Рок да ги вземе при себе си, работеха за мексикански наркокартел. Говори се, че сеят смърт.

— Това какво общо има с мен?

— Мълчи и ме остави да говоря. Преди два дни Рок е донесъл осем милиона долара, пари от наркотици, в казино „Галакси“ и ги е пуснал в касата. Парите ще бъдат превърнати в платежни нареждания и ще бъдат изпрани през верига бюра за осребряване на чекове в града. Осемстотин нареждания, за да съм точен. По-късно днес Рок ще отиде до касата и ще вземе кожено куфарче, в което ще са те. След като вземе куфарчето, ще го арестуваме.

Раненото й ухо пулсираше. Трябваше да вземе обезболяващо и да се мушне в леглото. Преди това обаче трябваше да разкара Франк от къщата си.

— Искаме също така да пипнем Кънингам и да покажем, че работи за Рок — продължи Франк. — Ще убием два заека с един куршум, така да се каже. За тази цел трябва да хванем Кънингам в казиното. Това ще е и твоята задача.

— Не думай.

— Недей да остроумничиш. Имаш договор с нас и държа да го изпълняваш.

Всякакви договори с Франк и шефа му бяха заминали в тоалетната. Предната нощ Били бе спасил живота й и тя не смяташе да го предаде дори и да се наложеше да лъже Франк най-безогледно.

— Не си ми казал какво искаш да направя.

— Искаме да се свържеш с Кънингам преди операцията и да ни кажеш къде точно се намира в „Галакси“.

— Няма да вляза там повече.

— Не се безпокой. Вътре ще има повече агенти на борда, отколкото можеш да преброиш. Ще си в пълна безопасност.

— Няма да вляза вътре повече. Хората, които държат това място, са откачалки.

— Не можеш да откажеш.

— Опитай.

— Не го прави, Магс. Ще съжаляваш.

— Не съм ти робиня. Казах — не.

— Добре, да бъде твоето. Можеш да извикаш Кънингам навън, където спират колите. Така няма да влизаш вътре.

— Това ли е представата ти за компромис?

— Да. От това зависи много. Заложена е кариерата ми.

Предишното очаквано повишение на Франк беше заминало през комина, защото Били го бе надхитрил, и сега Магс предположи, че очаква друго и ще го получи, ако постигне нещо, което никой агент на борда по хазарта на бе постигнал досега — да тикне Били в затвора. Това беше пролуката, която търсеше, и тя каза:

— Ще го направя, но искам нещо в замяна.

— Не си в положение да са пазариш с мен.

— Сериозно?

— Не си го и помисляй, Магс. Губиш си времето.

Франк беше допуснал грешката да й подскаже, че му е нужна. Това беше опора. Тя отиде до външната врата и я отвори.

— Махай се от къщата ми.

— Не можеш да ме изхвърлиш.

— Мога, и още как. Това е моята къща и не съм те канила. Ако не си тръгнеш, ще позвъня в полицията.

— Не бъди глупава.

Магс извади мобилния си телефон и започна да набира. Франк скочи от канапето и се спусна към нея. Поведението му показваше, че може да направи нещо ирационално.

— Недей! Моля те, Магс. Не мога да допусна това.

Тя спря да набира.

— Всичко е заради шибаната ти работа, нали, Франк?

Той погледна засрамено надолу, но замълча.

— Отговори ми — настоя тя троснато.

— Да — промърмори Франк.

— Така си и мислех. Искам договорът ни да се махне. Ще повикам Били навън днес следобед, но с това договорът ми с борда по хазарта приключва. Освен това не искам да те виждам никога повече. Разбра ли?

Без да вдига очи от пода, той кимна.

— Добре. Сега върви и говори с шефа си. И не се връщай, преди да е казал „да“.

Франк излезе. Тя го изчака да се качи в колата и затръшна вратата.

 

 

Глътна още едно обезболяващо и отиде в кабинета. Седна пред компютъра и набързо написа писмо за прекратяване на договора й с борда по хазарта, считано от 17 ч. същия следобед. Поправи правописните грешки и разпечата две копия на лазерния принтер. Някой отново задумка по вратата. Пещерният човек се връщаше.

Отвори вратата и видя Франк, който вече се страхуваше от нея.

— Трикси не е във възторг от идеята — каза той.

— Ужас! Кажи му да дойде тук.

— Не ми нареждай какво да правя.

— Имам нещо, което искаш, Франк, забрави ли? Върви го доведи.

— Наистина се държиш глупаво, Магс.

Тя се изсмя в лицето му. Когато всичко това свършеше, я чакаше работа с екипа на Били. И съвсем нов живот. Франк можеше да върви по дяволите, не й пукаше за него.

Франк поговори с шефа си в колата и двама влязоха в къщата. Магс сложи писмото за прекратяване на договора на масичката, за да могат да го прочетат. Когато го прочетоха, ги попита имат ли някакви въпроси. Нямаше въпроси, така че Магс подписа двете копия над мястото, където бе написала името си, после мушна химикалката в ръката на Франк. Той подписа двата листа над собственото си име и химикалката отиде в ръката на Трикси, който сложи подписа си между двете имена и написа датата. Магс отиде с тях до колата им. Чувстваше се отлично.

— Ще мина в дванайсет и половина да те взема — каза Франк. — И не се опитвай да ме излъжеш, защото ще те тикна в затвора.

— И да проваля повишението ти? И през ум не ми минава — отвърна тя.

Франк се качи в джипа и изчезна зад затъмненото стъкло.

Трикси остана на алеята.

— Предлагам ти, когато това свърши, да си събереш нещата и да заминеш от Вегас — каза Трикси. — Другите измамници в града няма да са особено мили с теб, когато разберат, че си издайничка.

— Смяташ да им кажеш ли? — попита тя.

— Ще се разчуе. Винаги става така.

— Запомни тази мисъл. Връщам се веднага.

Магс взе мобилния си телефон от спалнята. Излезе, отвори галерията със снимките и мушна дисплея в лицето на Трикси. С палец започна да сменя снимките, които тайно бе правила по време на срещите си с Франк в различни хотелски стаи през изминалата година. Имаше повече от шейсет. Всяка имаше дата. Франк беше много добър с уста, а замечтаният поглед, с който й се наслаждаваше там, долу, накара шефа му да се изчерви до алено.

— Това е изнудване — каза Трикси.

— Ако ми навредите, ще ви ударя — каза тя.

— Заплашваш ли ме?

— Ами да. Разбира се.

— Бордът по хазарта ще те унищожи. Или си забравила?

— Приятелката ми има флашка с тези снимки. Ако нещо се случи с мен… Е, останалото ти е ясно.

Лицето на Трикси остана безизразно, но в мислите му се въртеше лош филм, в който всички накрая умират. Магс докосна ръкава му и каза:

— Да обявим примирие. Не можеш да печелиш непрекъснато, нали?

— Ще видим.

Джипът потегли, а тя се прибра. Щеше да се обади на Били и да му каже за операцията на борда. Не знаеше как да го направи, без той да разбере, че тя е издайничка, но щеше да намери начин. Първо обаче щеше да легне, за да не допусне главата й да се пръсне от болката.