Джеймс Суейн
Казино (50)

49.

Гейб обичаше добрите предизвикателства. Това отличава мъжете от момчетата, богатите от бедните. Заради това му харесваше да работи за Били — не минаваше и седмица, без младият измамник да предложи нов начин за ограбване на казино и да поиска от него да изработи нужното оборудване, та схемата да проработи.

Досега Гейб удряше десетката. Нито веднъж не беше разочаровал Били. Всяко нещо обаче си има първи път, а фалшифицирането на златните чипове за по сто хиляди долара се оказа по-сложно, отколкото си бе представял.

Преди време казината във Вегас хващаха фалшификати редовно. Хитри крадци се възползваха от неопитни касиери и слаба охрана и осребряваха с шепи фалшиви чипове, после хукваха към изходите с плячката си.

Казината не обичат да ги мамят, било то и само с мизерен долар. С времето създадоха поредица сложни тестове за залавяне на фалшивите чипове, опитващи да попаднат в касите. Тези тестове се оказаха много ефективни и в наши дни рядко се чува за казино, измамено с фалшификати.

Точно това препятствие опитваше да преодолее Гейб. Трябваше да заблуди поредица тестове, които индустрията смяташе за непробиваеми. Ако успееше, следваха безкрайни дни на вино и рози. Ако се провалеше — цял живот производство на автомобилни номера в работилницата на затвора.

В осем сутринта, след безсънна нощ, излезе от гаража и отиде в кухнята на къщата си с ламаринената кутия, в която бяха фалшифицираните чипове, над които се бе трудил цялата нощ. Прозина се, без да прикрие устата си с длан.

Останалите от екипа бяха насядали около масата в кухнята и ядяха пържени яйца в картонени чинийки. Цяла нощ бяха бодърствали — носеха му кафе и му правеха компания. На Гейб това му харесваше. Липсваха му жена му и децата му и беше приятно в къщата отново да има хора.

— Дами и господа, може ли да ангажирам вниманието ви за момент, ако обичате? Представлението ще започне — обяви бижутерът. — Моля, отместете чиниите си.

Разчистиха кухненската маса. Гейб изсипа златните чипове от кутията и ги разстла, така че всеки да се вижда изцяло. Общо осемдесет, които покриваха по-голямата част от масата.

— Първият ни номер се нарича „избери победител“. Един от тези красавци е истинският златен чип за сто хиляди долара, който Били ми даде, за да работя. Останалите са фалшиви. Предизвиквам ви да откриете победителя. Без да пипате, моля. Трябва да се справите само със зрението си.

— На колко опита имаме право? — попита Мисти.

— Три — отговори Гейб.

— Какво ще спечелим, ако познаем?

— Ще видите как възрастен мъж плаче. Готови… старт!

Докато екипът изучаваше чиповете, Гейб си направи кафе на машината и пусна вътре достатъчно изкуствен подсладител да убие лабораторен плъх. Бившата му жена не му бе оставила много домакински принадлежности, но пък той използваше това, което му бе оставила, като машината за кафе, всеки божи ден. Така си мислеше, че тя все още е загрижена за него, макар и съвсем малко.

— Времето изтече. Да чуем избора ви. Първо дамите!

Мисти избра три чипа от средата на масата. Гейб обясни, че истинският чип е отбелязан с драскотина от обратната страна. Обърна трите чипа, посочени от Мисти, и каза:

— Съжалявам, губиш.

— Мамка му! — изруга тя.

След нея опитаха Морис, Кори и Травис. И тримата не успяха да открият истинския чип. Гейб се усмихна. Цветът на фалшификатите беше точно копие. Ако не беше, истинският чип щеше да се откроява като насинен палец.

— Кой е истинският? — попита Травис. — Не мога да позная.

Гейб преобърна останалите чипове, докато откри истинския. Всички поред го взеха и го сравниха с останалите на масата.

— Ти си гений — заяви Травис.

— Казваш го, защото е истина. Спестете си аплодисментите за истинския финал.

Били беше дал на Гейб сак с чипове от „Галакси“, с които да работи. Сега бижутерът извади десет от тях и ги подреди един върху друг. После подреди десет от фалшивите златни чипове и сложи двете купчинки една до друга.

— Нова игра — каза. — Кой иска да играе?

— Аз — отговори Мисти.

— Добро ли е зрението ти?

— Идеално.

— Много добре. Чиповете от казино „Галакси“ тежат по единайсет цяло и пет грама, имат трийсет и девет милиметра диаметър и точно четири милиметра дебелина. Чиповете, които направих аз, трябва да са съвсем същите като тежина и размери. Ако съм сгрешил, тези две купчини чипове трябва да го покажат. Искам визуално да сравните двете и да проверите дали са еднакви.

Мисти опря брадичка на масата и огледа двете купчинки чипове. Гейб стаи дъх и зачака. Ако беше направил и минимална грешка в дебелината, щеше да проличи, когато се умножи по броя на чиповете в купчинка.

— Съвсем същите са. Какво печеля? — попита Мисти.

— Моята безкрайна благодарност.

— Това съм го чувала и преди.

Гейб накара и останалите да проверят. Всички се съгласиха, че височините на двете купчинки са съвсем еднакви.

Всяко състезание си има финал. Финалът на това вече се виждаше.

Дойде време за третия и последен тест. Гейб поиска от Пепър да му асистира. Подреди чиповете в три купчинки от по пет чипа. Две от купчинките бяха истински, от „Галакси“, третата беше от фалшиви чипове.

— Левачка или деснячка си? — попита я той.

— Деснячка съм — отговори Пепър.

— Искам да избереш една от купчинките с истински чипове и да я бутнеш да падне на масата. Направи го бавно, така че да докоснеш всеки чип с върховете на пръстите си.

— Защо?

— Искам да усетиш повърхността им. Чиповете за казината се правят от пясък, креда и същата глина, която използват за котешките тоалетни. Така стават много особени на пипане.

— Котешки тоалетни? Стига де, дръж се сериозно.

— Държа се сериозно. Сега опитай.

Пепър взе купчина истински чипове от казиното и бавно я бутна да падне на масата. Направи го няколко пъти.

— Прав си. Наистина са особени на пипане.

— Добре. Сега затвори очи — каза Гейб.

— О… като че ли започва забавната част.

Пепър затвори очи. Гейб размести купчинките върху масата, като че ли играеше на „тука има, тука няма“. След това намести ръката на Пепър върху купчинките и я накара да направи същото с трите. Всички човешки сетива могат да бъдат излъгани, с изключение на осезанието. Ако купчинката с фалшиви чипове се различаваше от останалите, пръстите на Пепър щяха да го доловят.

— Коя купчинка е фалшивата? — попита Гейб.

— Не съм сигурна. Може ли да ги опипам пак?

— Разбира се.

Процесът се повтори. Пепър като че ли искаше на всяка цена да открие фалшификатите и Гейб усети, че се притеснява. Банкова касиерка в Хонконг беше ликвидирала група за фалшиви пари, докато брояла стотачки на работа. Фалшивите стотачки бяха преминали през всички устройства за откриване на фалшиви пари на банката, но не сетивата на касиерката.

— Времето изтече. Избери, ако обичаш — подкани я той.

— На пипане са еднакви. Не мога да ги различа — каза Пепър.

— Избери купчинка все пак.

Пепър избра средната купчинка и отвори очи.

— Ето, заблуди ме, не успях.

Беше избрала купчинка истински чипове. Гейб обиколи кухнята, за да обере поздравленията на екипа. Беше свършил работата си. Сега беше техен ред да се проявят.

Седна на кухненската маса и ги остави да му сервират закуска. Докато я приготвяха, Травис седна, взе един от фалшивите златни чипове и го завъртя ловко между пръстите си.

— Какво ще стане, ако ни хванат с тези бебчета?

— Не ти трябва да знаеш — отговори Гейб.

— Трябва. Вече имам семейство.

За пускане на фалшива монета в игрален автомат щатът прибираше извършителя в затвора за три години. За по-сложни престъпления, свързани с фалшификации, наказанията бяха по-тежки.

— Ще лежиш от пет до седем години за опит да пуснеш фалшиви чипове, а аз ще лежа цял живот, ако ме хванат, че съм ги произвел. Сигурен съм, че Били е взел всичко това предвид.

— Как така?

— Ще хване някой загубеняк да осребри фалшивите чипове. Така се прави при сериозните измами с фалшификати. Загубенякът поема риска, а измамникът получава лъвския пай от печалбата.

— Какъв е рискът за нас?

— В казиното ли? Никакъв.

— Ами извън казиното?

— Оборудването в гаража ми. Ако го открият, прецакани сме.

— Мислил ли си да се отървеш от него?

— Вече съм ангажирал камион за изнасяне. В неделя сутринта ще натоваря машините и ще ги откарам на бунището в Боулдър Сити. Добре дошли сте да дойдете с мен.

— Боулдър Сити е далече. Защо не изхвърлиш машинарията в бунище някъде наблизо?

— Бунищата на Вегас имат трансферни пунктове, така че служителите виждат какво изхвърляш. В Боулдър Сити няма такова нещо. След като изхвърля машинарията, тя ще изчезне, и толкова.

— Обмислил си го, нали?

Гейб кимна и отпи глътка кафе. Много държеше на почистването след всеки удар. Колкото по-добре почистиш, толкова по-малки стават шансовете да те хванат. Това дотолкова бе обзело мислите му, че вече обмисляше как ще разчисти терена, преди да започне същинската работа.

— Аз също имам жена и деца, нали? — добави той.