Джеймс Суейн
Казино (49)

48.
Ударът

В събота сутринта, в 6:00, мизерната мотелска стая се изпълни с ярка слънчева светлина. Беше доста грубо събуждане и Били се измъкна от канапето, за да дръпне щорите.

Очите му свикнаха с полумрака. Ли промърмори насън и той я погледна — лежеше на голямото легло, сама. Той остана до късно, отиде в стаята й, за да гледа телевизия, после рухна от умора. Погледна телефона си, за да види дали някой не се е интересувал от него, но нямаше нови съобщения.

Отиде пеша до близката закусвалня в края на улицата. Печивата тъкмо излизаха и той взе понички и шоколадови сладки. Когато се върна в стаята, тикна плика под носа на Ли.

— Ето малко храна за тялото.

Ли се обърна и захърка. Били пусна телевизора и видя прогнозата за времето, докато дъвчеше поничка. Във Вегас валеше по-малко от десет сантиметра годишно. Останалото време беше сухо и горещо. Днес нямаше да е различно.

Замисли се за някогашните си приятел Улф и Флешман. Неотдавна бе проучил какво правят и бе открил, че Флешман е станал адвокат по дела за телесни увреждания, а Улф работеше в една от институциите, довели страната до фалит. Жалкото им предателство беше унищожило живота му, но той не смяташе, че това особено ги интересува. Беше добър урок. Вече подбираше приятелите си внимателно и не търпеше предателства.

Време беше да тръгва. Извади половината пари от портфейла си и ги остави на нощното шкафче.

Преди да тръгне, окачи на вратата табелата „Не ме безпокойте“.

 

 

До входа на „Галакси“ го откара такси. Заведението беше като гробница и той чу някой да играе на самотен монетен автомат във фоайето. Можеше да се обзаложи, че играчът има синя коса и свръхразвит мускул на дясната ръка, като на Попай — просто нямаше кой да се изправи срещу него.

Качи се до апартамента си. На бара видя празна бутилка от „Джак Даниълс“, а телевизорът показваше порноканал — две горещи блондинки се обработваха взаимно, а един покрит с татуировки тип мастурбираше пред тях. Според Пепър и Мисти порното, показвано по хотелските канали, се снимало в някакъв индустриален склад. Това отнемаше тръпката от гледането и той изгаси телевизора.

Вратата към спалнята на биячите беше открехната. Той надникна крадешком и видя двамата заспали в прегръдките си. Беше им казал да са свежи на сутринта, но те въпреки всичко се бяха натряскали. Нямаше търпение да се отърве от тях.

Извади от хладилника бутилка вода. На бара видя бележник. На най-горния лист беше писано, после написаното беше задраскано. Хората задраскват неща, които не искат да бъдат видени. Той скъса най-горния лист и огледа набраздяванията на долния. Видя женско име — Аманда Фернандес. И дълъг телефонен номер, вероятно от друга страна.

Нещо не беше наред и той реши да набере номера. Отговори мексиканка, на испански. Дали да се престори на Айк или на Ти Бърд? Сви дланта си на фуния и закри устата си и микрофона на телефона.

— Обажда се Айк Спиърс. Търсили сте ме?

— Мистър Спиърс? Не познах гласа ви — каза жената и премина на английски.

— Настинах. Какво има?

— Снощи ви пратих имейл. Получихте ли го?

— Боя се, че не. Мобилният ми телефон нещо не ме слуша.

— Ще го пусна пак. Погледнете го, помислете. Имотът е чудесен — идеален за вас и партньора ви. И ще ви кажа предварително, че цената е твърда. Напоследък пазарът е доста оживен.

— Ще чакам имейла ви.

— Ще говорим скоро. Оздравявайте!

Били прекъсна връзката. Значи Айк бе говорил с мексиканска брокерка на недвижими имоти, за да си купи къща. Добра идея, само дето не разбираше защо си е направил труда да задраска името на жената. Може би опитваше да скрие нещо?

Потърси телефона на Айк из апартамента. Не го намери и реши да рискува и да го потърси в стаята — оказа се там, на нощното шкафче. Беше по-нов модел дроид от неговия. Излезе от стаята и тихо затвори вратата.

Заключи се в банята. Телефонът искаше парола. Реши, че ще е нещо просто, и написа името на Айк, без интервали. Телефонът се отключи. Екранът беше покрит с приложения. Намери приложението за имейли и влезе в пощенската кутия на Айк. Видя две писма от Аманда Фернандес — второто изпратено преди минута. Относно: „Вашата къща в СМДА“.

Прочете писмото. СМДА беше съкратено от Сан Мигел де Аленде — малък колониален град, скътан в сърцето на Централно Мексико. Имотът, който Фернандес опитваше да продаде, се наричаше Ranchos de los Olivos. Фернандес твърдеше, че имотът бил „идеален за двама джентълмени“ и предлагал всички удобства. Имаше и линк и Били го отвори. Скоро започна виртуална обиколка из ранчото на маслините.

Беше разкошно по всякакви стандарти. Дванайсет акра тучна растителност с бъбрековиден басейн, конюшня за четири коня и огромна къща с високи тавани, излъскани подове, работещи камини и много чар от Стария свят. Искаха цена от 2 550 000 долара, която според Фернандес беше твърда.

Тази цена запали червена светлина. От измамата Айк и Ти Бърд трябваше да получат два милиона. Не стигаха, за да платят този имот. Откъде щяха да вземат останалите пари? Определено нямаше да паднат от небето.

Били не беше роден вчера. Айк и Ти Бърд смятаха да го измамят и да вземат всичките пари.

 

 

Върна мобилния телефон на Айк в стаята, без да събуди двамата биячи. След това се спусна с асансьора на партера, където слезе и се качи на служебния асансьор. Набра кода, който беше видял да набира Айк предния ден, и натисна бутона за четиринайсетия етаж. Започна да се изкачва и си даде сметка, че трепери. Четиринайсетият етаж беше негова лична къща на ужасите, място, на което не би искал да се връща никога. Освен това обаче достъп там имаха малко хора и заради това беше ценно за него.

Вратата се отвори и той слезе. Етажът кипеше от дейности — електротехници монтираха осветителни тела на таваните, дърводелци сглобяваха мебели, прашни мъже довършваха замазки. Последните недовършени стаи добиваха вид. Скоро щяха да се напълнят с гости и духът на Рики Бозуел щеше да си има компания.

Били отдели момент, за да огледа осветителните тела в коридора. Капаците още не бяха монтирани и камерите, с които щяха да наблюдават гостите, се виждаха. Малките червени индикатори, които показваха кога камерата работи, не светеха и той предположи, че камерите няма да бъдат включени, преди етажът да е готов за гостите.

Влезе в един незавършен апартамент. Разположението беше същото като в апартамента, в който бе умрял Рики, и той мина по коридора до спалнята. Техник с мръсни джинси и кецове се бореше с вентилационната система на климатика, скрита в шкаф. Задната стена на шкафа беше свалена и подпряна на леглото. Мястото отзад изглеждаше идеално за целта му.

Техникът излезе от шкафа.

— Кой си ти?

— Отговарям за обзавеждането — отговори Били.

— Къде ти е баджът?

— Нямам. Това проблем ли е?

— Всички, които работят на етажа, трябва да имат баджове с името и длъжността. Правила на профсъюза. Ще те докладвам, приятел.

Този тип беше раздразнителен колкото си иска. Повечето хора, работещи за казината, бяха в подобно настроение. Казината правят милиарди, а служителите им получават трохи. Дисбалансът създава недоволство, което продължава през целия живот на служителя.

— Наистина предпочитам да не го правиш. Не ми се ще профсъюзът да ме тормози — каза Били.

Техникът не каза нищо, но не се и трогна.

— Виж, останаха ми плакати от филми, които няма да бъдат използвани. Ще ти ги дам, ако не ме докладваш.

— Плакати от филми, а? Колко? — попита техникът.

— Двайсетина.

— По колко вървят?

— Двеста парчето.

— Сериозно? Някой известен?

— Клинт Истуд, Мерилин Монро, Джак Никълсън. Искаш ли ги?

— Разбира се, че ги искам. — Техникът избърса длан в панталона си и подаде ръка на Били.

— Аз съм Бъзи. Радвам се да правя бизнес с теб.

— И аз. Ще ги донеса утре.

— Ще съм тук. Ще работим през целия уикенд.

Били излезе от стаята уверен, че техникът няма да се обади в профсъюза, за да го докладва. В коридора се обърна, за да види месинговата табела с номера на апартамента. Беше 1412.

До асансьора имаше стая за домакински принадлежности. Били влезе вътре и запали осветлението. Стаята се използваше за склад, включително за боклук, и беше пълна с издути найлонови чували. Боклукът за едни е съкровище за други и в една кофа Били откри бояджийски комбинезон, смърдящ на терпентин. Порови още малко и намери бояджийска шапка и използвана дихателна маска. Натъпка всичко на един рафт зад някакво оборудване, така че дрехите да не се виждат.

Излезе от помещението с мисълта, че се е подготвил. Ако Айк и Ти Бърд смятаха, че ще го измамят, щеше да ги остави да си мислят така до самия горчив край. Щеше да им плати за всеки удар и за всяка неприятност, които му бяха причинили. Бог да им е на помощ.

Докато се спускаше към партера, започна да си тананика. Денят започваше добре и у Били се прокрадваше едно чувство, че ще завърши още по-добре.