Джеймс Суейн
Казино (48)

47.
Горещият стол: неделя, късно

— Разкажи ни за събота — подкани го Лабади. — Искаме да знаем какво се случи в казино „Галакси“. Не пропускай нищо.

Лабади, Зандър и Трикарико не бяха щастливци, излезли на пикник. Целодневните им дезодоранти започваха да издишат, носовете им хвърляха дълги следобедни сенки. Времето за вечеря дойде и си отиде, заедно с всяка надежда да прекарат неделята със семействата си. Били не бързаше заникъде, отговаряше бавно и непрекъснато отпиваше от бутилка топла вода.

— В събота се случи нещо странно — каза той. — Открих, че се готви още едно престъпление, под носа на Дусет, а той изобщо не подозираше.

— Друго престъпление освен Циганите? — попита Лабади.

— Точно така.

— Разкажи ни за него.

— Дусет държи двама хомосексуалисти, футболисти, които се казват Айк и Ти Бърд. Опознах тези типове доста добре. Те ми казаха, че стриптийз клубовете на Дусет били фасада на наркодилър на име Рок и че този Рок е финансирал „Галакси“. Разбира се, притесних се.

— Притесни се?

— Точно така. Знам колко усилия влага бордът по хазарта, за да държи парите от наркотици настрана от казината. Искам да кажа, нали за това ви плащат? И ви казват, че някакъв наркодилър е хвърлил пелена върху очите ви и е построил цяло казино с пари от дрога.

— Не си смешен, Били.

— Не се и опитвам да съм смешен.

— Продължавай да говориш.

— Докъде бях стигнал? А, да. Айк и Ти Бърд ми казаха, че Дусет използва бюра за осребряване на чекове в града, за да изпира печалбите от наркобизнеса на Рок, като превръща парите в брой в платежни нареждания. Казаха ми, че перял по осем милиона накуп, което не можех да повярвам. Бордът по хазарта не наблюдава ли тези бюра, за да не се случват такива работи?

— Следващата подигравателна забележка ще ти струва скъпо.

— Опитвам да съм полезен.

— Не се съмнявам. Разкажи ни за престъплението, което са замисляли Айк и Ти Бърд.

— Искаха да отмъкнат осем милиона в платежни нареждания от касата и поискаха да им помогна. Естествено, отказах.

— Тези платежни нареждания са били откраднати вчера следобед — каза Лабади. Едва сдържаше гнева си. — Да не би да ми казваш, че ти и екипът ти нямате нищо общо с кражбата?

— Казах вече, нямам екип.

— Лъжеш.

— Клиентът ми не е ограбил казино „Галакси“ и няма екип — намеси се адвокатът, който не бе обелил дума в продължение на няколко часа. — Моля престанете да повтаряте тези долни инсинуации.

Лабади вдигна куфарчето си от пода и го сложи на средата на масата. От него извади пачка гланцови снимки, направени от камерите за наблюдение в казиното. На всяка имаше дата и час.

Агентът сложи най-горната на масата и я обърна така, че Били да я вижда правилно. В нея се виждаше как Айк е пред касата и осребрява фалшивите златни чипове. Ти Бърд също беше там, придружен от Мисти и Пепър в дегизировката им.

— Признай, че тези две жени работят за теб — каза Лабади.

— Никога не съм ги виждал — отговори Били.

— И не са част от екипа ти?

— Престанете да повтаряте това.

— Тогава обясни тези снимки.

Извади още три и ги сложи на масата. Камерите бяха хванали как екипът му прави подмяната и задига осемте милиона в платежни нареждания от Айк и Ти Бърд.

„По дяволите“, помисли си Били.

Лабади го гледаше самодоволно — беше притиснал заподозрения в ъгъла.

— Готов ли си да признаеш? — попита агентът.

— Да призная какво? — попита Били невинно.

— Имаме желание да ти предложим споразумение. От теб искаме имената на хората от екипа ти. И, разбира се, да върнете осемте милиона в платежни нареждания. Дай ни тези двете неща и светлината ще те огрее. Помисли си, Били.

Дори най-добрите ченгета правят грешки, а Лабади току-що бе допуснал много сериозна. Бордът по хазарта не знаеше имената на хората му.

— Нямам интерес да сключвам споразумения, защото не съм направил нищо нередно — каза Били. — Искате ли да чуете историята ми до края, или не?

Лабади остави компрометиращите снимки на масата и се върна на стола си.

— Продължавай с разказа си. Погребението ще е твоето.