Джеймс Суейн
Казино (40)

39.

Следобедът напредваше и Били реши да тръгне към голф клуба Бали Хай за играта с Тони Джи в три и половина. Първо обаче трябваше да се преобрази в смотаняк и да се облече с прекалено скъпа фланелка за голф и противно крещящи панталони от магазина на хотела.

— Направи ми услуга и звънни на Шаз — каза на Айк. — Трябва да изляза от хотела за няколко часа и трябва да ми даде позволение.

— Мислиш, че ще те пусне? — попита Айк.

— Разбира се. Пада си по мен.

— Какво, по дяволите, ще й кажеш?

— Не знам… все ще измисля нещо.

Айк остави наполовина изпитата си бира на бара и набра номера на мобилния си телефон.

— Какво искаш пък сега? — попита Шаз.

— Кънингам иска да говори с теб — отговори Айк.

— Така ли? Дай го.

Били взе телефона.

— Искам разрешение да отида да играя голф с трима от сватбата Торч-Алеър. Вашият портиер се задейства и ми уреди покана за игрището Бали Хай в Мандалей Бей в днес следобед. Искам да ги омая, за да опитам да измъкна нещо от тях. Нещо против?

В лъжата имаше достатъчно факти, за да звучи правдоподобно.

Тонът й омекна.

— Малкият Били играе голф. Колко сладко. Бива ли те?

— Достатъчно, за да мога да работя.

— Добре. Отивай. Само не забравяй да държиш Маркъс в течение.

— Разбира се. Ще ми трябват и някои дрехи от магазина в хотела, за да вляза в ролята. Обещавам да не харча много.

— Не сме ли адски учтиви!? Крънчи каза на мъжа ми, че според него вече знаеш каква е измамата на Бозуел, но ще си траеш до събота следобед, за да ни държиш в ръцете си. — Млъкна за момент. — Вярно ли е?

— Знам част от измамата. Свързана е със сватбата.

— Кажи ми и ще ти пусна.

Обикновено подобна покана би го възпламенила и объркала. Не и сега. Още помнеше последното им сексуално приключение и не му се искаше отново да поема подобен риск.

— Ето какво открих — каза й. — В събота следобед всички мъже ще са със смокинги, а шаферките и дамите ще са с бални рокли. Това е важно, защото така ще заблудят охраната, докато ограбват казиното.

— Как така ще я заблудят?

— Нарича се заслепяване. Всички ще се съберат в определена част на казиното. Босът ще даде знак и всички ще започнат да обикалят наоколо и да говорят шумно. Суматохата ще смеси всички посетители и охраната ще загуби представа колко хора са от сватбата и какво правят. В този момент някой от тях ще се измъкне незабелязано, ще манипулира някоя от игрите и ще се върне в групата, без никой да разбере.

— Казваш, че няма да видим нищо?

— Точно така. Ще стане напълно незабелязано.

— А коя игра ще манипулират? Би трябвало да имаш някаква идея.

Били беше мислил доста за тази част от измамата. Циганите биха манипулирали игра, която може да им донесе голяма печалба, като крапс или блекджек, и не биха се занимавали с дреболии като кено, на които рядко се печели. Да й го каже не беше в негов интерес и затова се въздържа.

— Точно това опитвам да разбера — отговори.

— Лъжеш ме. Чувам го в гласа ти.

— Не, не те лъжа. Ще ти се обадя, ако науча нещо.

— Лъжец.

— Бих ли те излъгал?

— Не би пропуснал възможност.

Връзката прекъсна и той подхвърли телефона на Айк.

 

 

Долу, в магазина за мъжки дрехи, грабна няколко памучни панталона от рафтовете и няколко пастелни на цвят фланели. Навъсена продавачка го последва до дъното на магазина и отключи пробната с ключ, окачен на колана на роклята й. Преброи фланелите и панталоните, преди да го пусне да влезе.

— Съжалявам, но изгорях онзи ден.

— Идват ли много крадци? — попита Били.

— Стига ми и един. Всичко, което задигнат, се приспада от заплатата ми.

— Няма ли камери в магазина, за да не се допуска това?

— Ще ми се да имаше. Ще бъда отпред. Извикай ме, ако имаш нужда от нещо.

— А другите магазини в хотела? Същото ли е?

— Да. Служителите са отговорни за стоката. Гадно е, ако питаш мен.

Той влезе в пробната, за да премери дрехите. Всички казина на „Стрип“ имаха камери за наблюдение в магазините си, за защита на стоката. „Галакси“ нямаше и за това си имаше причина. Рок и бодигардовете му можеха да влизат отзад, без никой да ги заснема и без да остават следи от движението им.

Били научи нещо важно. Би могъл да използва магазините в казиното, за да се придвижва във вътрешността, без да го следи окото на тавана.

Спря се на кошмарни червени панталони и съвършено неподходяща синя фланела на широки зелени райета. Тези дрехи показваха висок резултат на грозномера и той прекара минута пред огледалото, за да оцени ефекта и да види дали не е прекалил.

На вратата се почука. Вероятно момичето проверяваше какво прави.

— Секунда! — извика той.

— Пусни ме да вляза — чу се женски глас.

Не беше продавачката. Гласът беше твърде чувствен. Той отвори вратата и видя жена с твърде големи тъмни очила и сламена шапка с голяма увиснала периферия, предназначена за шезлонгите край басейна. Лицето беше скрито и не можа да го разпознае, но извивките на тялото не оставяха никакво съмнение.

— За бога, какво правиш тук?

— А ти защо си се облякъл така!? — попита Магс.

— Трябва да изработя един тип на голф игрището.

— Естествено, че си намислил нещо. Дойдох, защото исках да те видя. Не можех да престана да мисля за теб и предложението ти да се включа в твоя екип. Искам го, Били.

Беше й казал да изчака няколко дни и смяташе, че така ще е доволна. Преди да успее да изрази собственото си недоволство, тя свали очилата и шапката, пусна тъмните си къдрици по раменете и те очертаха невероятното й ирландско лице. За миг онзи ден в Провидънс се върна и недоволството му се стопи.

— Колко си красива — каза той.

Тя се усмихна и продължи да го изтезава.

— Как ме намери? — попита той.

— Дойдох в казиното и играх на автоматите. Ти излезе от асансьора и влезе в този магазин. Аз те последвах.

— Казах ти да не идваш тук. Тези хора са истински животни.

— Дегизирах се. Трябваше да те видя.

Магс се занимаваше с измами от близо двайсет години. Не би оцеляла толкова дълго в занаята, ако умишлено се вмъкваше в лоши ситуации. Версията й не звучеше правдоподобно. Искаше му се да не обърне внимание, но щеше да е грешка. Трябваше да разбере защо е дошла.

— Нека платя дрехите. После ще говорим — каза Били.

 

 

Плати със собствени пари. Така щеше да стане по-бързо, вместо да чака продавачката да звъни на шефа на казиното, за да потвърди плащането. Тя сложи старите му дрехи в найлонова торба и му ги подаде през щанда.

— Приятен ден.

Когато Били се обърна, Магс я нямаше. Той огледа набързо магазина и я откри седнала на канапе в отделението за панталони. Мисълта, че в магазина няма камери, го успокои достатъчно, за да отиде и да седне при нея.

— Не мога да повярвам, че се срещнахме след толкова години.

— Или че ще работим заедно. Кога мога да започна? — попита тя.

— Първо трябва да свърша това, което правя в момента. След това ще те представя на екипа си.

— Кога ще свършиш тук?

— В събота следобед. Можем да се видим в неделя, да обядваме заедно.

Отговорът като че ли я успокои. Не го притискаше да й даде информация и не задаваше лоши въпроси, така че предишните му подозрения, че нещо не е наред, избледняха, отстъпиха пред прекрасната мисъл, че заедно ще грабят казината на Вегас. Какво невероятно приключение щеше да бъде!

— Спомних си нещо. Онази вечер, в заведението, изпусна на пода снимка на дъщеря ти. — Извади портфейла си и го прерови. — По дяволите. Не е тук. Сигурно съм я загубил.

— Не се безпокой. Имам много. Как разбра, че Амбър ми е дъщеря?

— Стига де. Все едно ти е клонинг.

— Освен това и се държи като мен. Няма да повярваш каква уста има. Учи в общински колеж, тази пролет ще завърши. Вече съм си запазила билет, за да присъствам на церемонията.

— Сигурно се гордееш с нея. Какво учи?

— Срам ме е да ти кажа.

— Защо?

— Учи криминология. Момичето ми иска да стане ченге!

Засмяха се. Магс имаш дълбок гърлен смях и Били си представи как би звучал той в леглото, колко приятен би бил. Преди петнайсет години да са заедно нямаше да изглежда нормално, но сега всичко беше наред. Разликата във възрастта нямаше значение. Беше я настигнал и отдавна чаканата награда най-после щеше да бъде негова. Реши да опита водите — сложи длан на коляното й и стисна леко. Тя като че ли нямаше нищо против.

— Как успя да попаднеш в Масачузетския технологичен институт? Чувам, че таксите били безумни — каза тя.

— Спечелих пълна стипендия — отговори Били.

— Трябва да си някакъв гений.

— Ученето винаги ми се е удавало. През първия семестър ми дадоха награда за изключителни успехи в математиката. Смешното е, че почти не съм сядал да уча.

— Старецът ти се е гордеел с теб.

— Само за кратко.

— Защо?

— Останах там само два семестъра.

— И после напусна.

Думите го стреснаха. Магс не го попита дали се е провалил на изпит или е бил изхвърлен. Просто каза, че е напуснал, сякаш знаеше точно какво се е случило. Всеки път, когато го хващаха от борда по хазарта, някой любопитен техен агент ровеше в миналото му, научаваше, че е учил в Масачузетския технологичен институт, и питаше защо е останал там само година. Вместо да каже истината, той винаги ги лъжеше и сега Магс повтори тази лъжа. Това можеше да означава само едно — че е информатор и работи за отдела по налагане на законността към борда по хазарта.

Той скочи от канапето и я стресна.

— Закъснявам. Ще ти се обадя в неделя — каза й.

Тя също стана.

— Какво има? Лицето ти почервеня.

— Не обичам да говоря за колежа.

— Нещо лошо ли се е случило? Хайде, кажи ми.

Случило се беше това, че една жена, по която си падаше, заби нож право в сърцето му и го заболя толкова силно, че просто трябваше да се махне възможно най-бързо.

— Дълга история. Ще ти кажа друг път — отвърна той.

— Ще ти напомня, да знаеш.

Притисна тялото си към неговото. Устните им се докоснаха. Това беше единственият начин да задържи ръцете си до тялото, вместо да я стисне за шията и да я удуши.