Джеймс Суейн
Казино (39)

38.

Били се свърза с Кори от балкона на своя скъп апартамент. Застана до парапета, отпи бутилирана минерална вода и се наслади на пустинното слънце, което напичаше лицето му.

— Гейб имаше ли някакви проблеми с намирането на боята?

— Не — отговори Кори. — Сега е в гаража и започва да прави чиповете. Изнесе ни с Морис лекция по отричане. Трябваше да го чуеш.

— Бъдете добри с Гейб. Съгласявайте се с всичко, което казва, и не смейте да го ядосвате. Важи и за Морис. Гейб е билетът ни за рая.

— Знам, знам. Просто понякога е проклет, това е.

— Свиквайте с тези неща. Каква е ситуацията с конните състезания?

— Всичко е готово. Ще играеш с Тони Джи в Бали Хай, в три и половина. Морис и аз ще играем преди теб. Схемата е за дванайсетата гонка в Санта Анита. След като научим кой е нашият кон, веднага ще ти предадем информацията, ти ще заложиш при Тони Джи и ще го обереш. Нашите коне винаги са с много лоши изгледи. Веднъж стигнахме до шанс петдесет към едно, ако можеш да повярваш.

Не е лесно да измамиш букмейкър от Вегас. Били не виждаше как Тони Джи ще приеме голям залог при лоша вероятност от непознат. Изобщо не си го представяше как ще стане. Кори не му казваше всичко.

— Твърдиш, че грабите букмейкърите с тази измама и никой от тях не се е усетил? Как го правите? Удряте ги по главите с автомобилна щанга?

— Не удряме букмейкърите. Удряме офисите за спортни облози — обясни Кори. — Сал, този, който урежда гонките, има мрежа. Ние с Морис сме част от тази мрежа. Може би трябваше да ти кажа по-рано как действа системата. Извинявай.

Кръвта на Били кипна и се наложи да отпие глътка вода, за да се успокои. Мрежите се използват от тези, които уреждат спортни състезания за приемане на залозите. Повечето мрежи се простират в цялата страна и използват десетина залагащи в различни градове, чиято работа е да направят умерени залози за уговорени състезания при различни букмейкъри. Красотата на тези мрежи е, че разпределят страданието нашироко и никой букмейкър не губи прекалено много пари. Недостатъкът е, че за да се получи търсеният резултат, са нужни много хора — букмейкъри и жертви. Кори си мислеше, че нагласената гонка на конните състезания в Санта Анита може да бъде използвана само срещу един букмейкър, Тони Джи например, и това беше налудничаво.

— Ако не ми пукаше за теб, щях да ти изритам задника на улицата — каза Били. — Също и на Морис.

— Съжалявам, Били, не го обмислих — каза Кори.

— Ще говорим за това по-късно. Междувременно, искам ти и Морис да престанете да пушите трева. Убива мозъчните ви клетки.

— Ще престанем. Искаш ли да отложа голфа?

— Не, по дяволите. Трябва да махна Тони Джи от гърба на Гейб. Чакай ме в Бали Хай точно в три и петнайсет. Дотогава ще измисля нещо.

— Наистина съжалявам, Били. Ще ти се реванширам, обещавам.

— Да, ще се реваншираш.

Стържене на стъкло накара Били да обърне глава. Айк беше в апартамента, недалеч от плъзгащата се врата, с гръб към нея, и с диамантите на пръстена си предупреждаваше Били, че имат компания. Маркъс Дусет, откачената му жена и Крънчи бяха влезли в дневната. Физиономиите им бяха гневни. Били скри мобилния си телефон и влезе вътре, за да се изправи пред надвисналото зло.

 

 

— Удари това копеле — каза Дусет.

— Какво съм направил!? Можете поне да ми обясните! — каза Били.

— Мълчи, плъх! Айк, прави каквото ти казвам.

Айк беше необикновено бърз за толкова едър човек. Сграбчи Били за предницата на ризата, вдигна го от покрития с мокет под и го фрасна по устата с опакото на ръката си. Беше женски удар, със силен звук, но без лоши намерения. Погледите им се срещнаха. Айк намигна едва забележимо.

Били знаеше, че трябва да ги убеди, че Айк го удря сериозно, иначе и двамата щяха да загазят. Килна глава на една страна, като че ли вратът му е счупен. Айк го фрасна по същия начин и от другата страна. За да изглежда по-убедително, Били прехапа долната си устна, за да потече кръв. Отвори уста и избута кръвта навън с език.

— Да го ударя ли пак? — попита Айк.

— Не, това е достатъчно. Сложи го да седне — каза Дусет.

Айк грабна един стол и тръшна Били на него.

— Знаеш ли защо накарах Айк да те удари? — попита Дусет.

Били — продължаваше да се преструва, че го боли — само поклати глава.

— Защото обикаляш казиното ми, разпитваш служителите ми и не ми казваш какво си открил. От сега нататък ще говориш с мен. Край на глупавите игри. Ясно ли е?

— Да, сър — каза Били покорно.

Дусет се обърна към жена си.

— Кажи му, че сме готови.

При вида на кръвта очите на Шаз заблестяха. Тя отиде до вратата към коридора, свали веригата и надникна навън.

— Готови сме за теб — каза към коридора.

Влезе Рок с двете си облечени в кожа пазителки и застана точно пред стола на Били. Рок беше с хубави дрехи за дебел човек — черни панталони с широки крачоли, червена риза, голяма колкото палатка, увиснала извън панталоните, и кожена шапка — и стискаше бастуна си, като че ли се канеше да го използва съвсем скоро. Двете пазачки стояха леко зад него като беквокали.

— Искам да ми кажеш какво ще стане в казиното в събота следобед — заговори Рок. — Ако пропуснеш нещо, каквото и да е, ще ти спукам черепа. Слушам. Започвай да говориш.

Били не разбираше какво е това. Защо да разказва на Рок за измамата? Погледът му срещна физиономията на Дусет. Собственикът на казиното кимна — кажи му.

Били отново се обърна към Рок. Той се държеше, като че ли той е собственик на казиното. Останалите присъстващи също се държаха, сякаш Рок е собственикът. Което можеше да означава само едно — че Рок наистина е собственикът. И че Дусет е фасада и е на заплата при наркодилъра.

Били се замисли и си даде сметка, че няма нищо чудно. Бъгси Сигъл беше построил „Фламинго“ с пари на мафията, босовете от Кливланд бяха построили „Стардъст“, „Фримонт“, „Марина“ и „Хасиенда“ с пари на мафията, Рок вероятно беше построил „Галакси“ с пари от наркотици. Колкото повече се променяха нещата, толкова повече си оставаха същите.

Тази мисъл го накара да погледне Рок по друг начин. Под палячовските дрехи и надутата походка се криеше човек с превъзходен ум и опит от улицата, построил империя в бизнес, в който и една-единствена грешка означава смърт или продължителен престой зад решетките. Според Били Рок би трябвало да е по-умен от Доналд Тръмп или Уорън Бъфет, защото те бяха допускали грешки в един или друг момент, докато Рок не беше. Нито веднъж. Защото, ако беше допуснал, нямаше да е тук, пред него.

Погледна и двете жени до него с други очи. Не изглеждаха физически силни, нито пък бяха въоръжени до зъби. Обаче можеха да сеят смърт. Би трябвало да е така, защото шефът им беше непрекъснато под прицел.

След като знаеше тези неща, трябваше да подбира думите си по-внимателно. Ако опиташе да баламосва Рок, както правеше с Дусет и жена му, щеше да свърши бързо, облян в кръв.

— В събота следобед, към четири, група сватбари, отседнала в хотела, ще ограби казиното сериозно — каза той. — Групата е на Торч и Алеър, но това всъщност е кланът на Циганите, специализиран в измъкване на големи суми от казина.

— Какво значи „големи“? — попита Рок.

— Милиони.

— От колко време знаеш за тези хора?

— Откакто говорих с майката на булката в сватбения отдел на хотела. Казва се Сесилия Торч и е фалшива като банкнота от три долара.

— Не отговори на шибания ми въпрос. Откога знаеш?

— Не много. Може би половин час.

— Защо не се свърза с Дусет, за да му кажеш?

Рок стисна бастуна по-здраво. Ако отговорът на Били прозвучеше фалшиво, щеше до го удари по главата и красивият му мозък вероятно щеше да изтече през ноздрите. Били пое въздух с надеждата да не му е за последен път.

— Не се обадих на Дусет, защото нямах доказателства. Дявол да го вземе, дори не знам как точно ще измамят казиното. След като не знам това, информацията няма смисъл.

— Защо да няма смисъл? — попита Рок.

— Ако кажа на Дусет, че според мен Торч-Алеър са Циганите и той ги изхвърли от хотела, те ще се върнат с други имена и пак ще ограбят казиното. Ако Дусет нареди на охраната да ги обработи, те ще се съпротивляват и нещата ще се объркат сериозно. Най-добрият начин да се справите с тях е да разберем как ще измамят хотела и да ги хванете, докато го правят, със записи за доказателство и всичко останало. По този начин стават ваши.

Всички се смълчаха, докато Рок преценяваше чутото от Били.

— Може и да е така, но това не обяснява защо не си казал на никого — заговори Рок след малко. — Крил си информация. Не понасям някой да крие информация от мен.

Били седна изправено.

— Казах. Казах на Айк и Ти Бърд. Питайте ги, ако не ми вярвате.

Рок се обърна към биячите.

— Истината ли казва този жалък задник?

Ти Бърд имаше представа какво ще последва, ако отвори уста и го хванат, че лъже, затова само кимна, а тънките му плитчици подскочиха на раменете. Айк пое отговорността.

— Да, казва истината — отговори той. — Кънингам излезе от брачното и го попитах как е минало. Каза ми, че е разбрал кои са измамниците и че остава да разбере какъв трик ще приложат, за да измамят казиното, за да каже на Маркъс. Това му бяха думите.

— Мислиш ли, че опитва да върти номера? — попита Рок.

— Не, сър.

— Възможно ли е да крои нещо или да бави топката?

— Кънингам знае какво ще му направим, ако ни измами. Маркъс ни каза да го държим под око и ние го държим.

— Така ли? Колко пъти го блъскахте?

Айк преброи на пръсти.

— Четири.

— Пуснахте ли му кръв?

— Да, сър. Всеки път.

Отговорът като че ли удовлетвори Рок и той отново се обърна към Били.

— Този път ще приема историята ти. От сега нататък обаче никакво криене и спотайване. Следващия път, когато научиш нещо важно, ще се обадиш веднага на Дусет. Ясен ли съм, хубавецо?

— Ще научи първи — отвърна Били.

— Как така всеки път, когато отвориш уста, си мисля, че ме лъжеш?

— Сигурно ти напомням на някого.

— Прав си… напомняш ми на някого.

Рок завъртя китка, сякаш удря майсторски с хилка за пинг-понг. Бастунът застана хоризонтално и сряза въздуха с рязко свистене. Невидима ръка сграбчи Били за топките и ги стисна.

Инквизицията приключи. Двете пазителки на Рок оживяха и тръгнаха към вратата. И двете инстинктивно докоснаха ръкавите на кожените си якета и Били предположи, че там крият ножове, достатъчно остри, за да срежат без усилие нечие гърло. Отвориха вратата и огледаха коридора. Рок имаше врагове навсякъде — сякаш това говореха действията им, — дори в хотела, построен с негови пари.

— Всичко е наред — извика едната към апартамента.

Наркобосът излезе, следван от Дусет, жена му и Крънчи, който се задържа една идея повече, колкото да изгледа Били злобно. На Били му мина през ум, че случилото се току-що е дело на стария измамник в усилията му да го махне от играта, и каза:

— Пистолети, от десет крачки.

— Нямам търпение — отговори старият.

Вратата се затвори. Айк се ухили до уши и попита:

— Е, какво ще правим сега?

Били извади три студени бири от хладилника и ги отвори. И да бе имал някакви съмнения относно желанието на биячите да ограбят шефа си, сега те се бяха изпарили и тримата се чукнаха с бутилките.

— Бих казал, че имате истинско бъдеще в този бизнес — каза Били.