Джеймс Суейн
Казино (35)

34.

Отиде до Гейб с камарото на биячите. Вегас беше трагедия през деня и Били не отделяше очи от пътя. Без милионите ватове неоново осветление Лас Вегас не се отличаваше от всеки друг туристически град — по изчистените с пясък фасади личаха всички пукнатини и дефекти.

Сакът беше на седалката до него. Ти Бърд беше купил чипове за няколко хиляди, от евтини, по пет долара, до най-скъпите, алени, от петстотин. Гейб щеше да има нужда от тях, за да направи фалшификатите. Не просто да имитира вида и цвета, но също така и усещането при пипане и теглото, които са различни във всяко казино.

„Стрип“ свърши и след това магистралата беше права и безинтересна. Кварталът на Гейб беше право напред с неговите старателно окосени морави и неразличими една от друга еднотипни къщи, в които никога не се случваше нищо интересно. Били не можеше да си представи да живее в такава обстановка.

Пред къщата на Гейб беше паркирана флотилия автомобили — мерцедесът на Мисти, биймърът на Пепър, инфинитито на Кори и Морис, уиндстарът на Травис. Екипът му се бе събрал, а той не бе поканен. Нямаше нищо против хората му да се събират и да си правят партита, но присъствието на Травис — който никога не излизаше от дома си, освен по работа — показваше, че това не е среща за удоволствие. Разговаряха за бизнес, но без шефа. Трябваше да подходи към случващото се внимателно.

Първа стъпка: да открие кой предвожда бунта и да изрита жалкия му задник на улицата. Втора стъпка: да седне с останалите и да им прочете закона срещу бунтовете. Той не се нуждаеше от тях, но те определено се нуждаеха от него.

Огледа къщата, докато събере куража да се конфронтира с тях. Прозрачните завеси на предния прозорец помръднаха и зад стъклото се появи мъжко лице. Слънчев загар, квадратна челюст.

Травис.

Били удари волана. Напоследък Травис го предизвикваше и той го отдаваше на факта, че наскоро се е оженил и сега отговаря пред по-голям авторитет. Грешка. Травис опитваше да поеме екипа и бе събрал всички в къщата на Гейб, докато той се оправяше с кашата в „Галакси“. Травис го беше предал.

Не би трябвало да се тревожи толкова. Част от работата с екип беше справянето с проблеми — някой се разболява, друг се развежда, трети влиза в затвора и така нататък. Беше в състояние да се справи с всичко, освен с нож, забит в гърба.

Лицето зад прозореца изчезна. Били си спомняше как бе привлякъл Травис, сякаш беше вчера. Този човек затъваше в дългове, всеки момент щяха да го изхвърлят от дома му и да му вземат колата. Само шест месеца след като се бе присъединил към екипа, беше успял да си стъпи на краката, хиените вече не чакаха пред вратата му. И ето сега как му се отплащаше това копеле!

Слезе и отвори багажника на колата. Дръпна парчето мокет, което покриваше резервната гума, и извади щангата. Усети приятната й тежест в ръката си.

Сърцето му блъскаше в гръдния кош, докато удряше с юмрук по вратата на Гейб. За негова изненада никой не отвори.

— Хайде, страхливци! Отворете!

Нищо. Побеснял, Били набра номера на мобилния на Гейб и чу записа от гласовата поща.

— Аз съм! Стоя пред вратата ти! Пусни ме да вляза, по дяволите!

След като Гейб не върна обаждането, Били скочи от стъпалата пред входа и залепи лице за предния прозорец, напрегна очи, за да огледа дома, в който нямаше мебели. Виждаше чак до дневната отзад. И хора, които се изнизваха през плъзгащ се прозорец към задната веранда в опит да избягат. В главата на Били препуснаха лоши мисли. Нима екипът му бе решил да го зареже? Задници!

Заобиколи къщата, стиснал автомобилната щанга. Един тъничък глас го увещаваше да се върне, защото с насилие не се постига нищо. Един по-силен глас го караше да крачи напред, да чупи кости, ако трябва — излагал се беше на опасности заради тях, спечелил им беше много пари, а ето сега как му се отплащат гадните плъхове!

Заобиколи къщата и закова на място. Видя моравата и хората си, които опитваха да прескочат дървената ограда зад имота на Гейб. Мисти и Пепър бяха с плътно прилепналите костюми, с които тренираха Пилатес, Кори и Морис като че ли сега ставаха от леглото, с небръснати момчешки лица, с несресани коси. Гейб беше друга история — задъхан, със зачервено лице. Десният крак явно го болеше. Травис държеше пистолет и ги подканяше:

— Бързо! Да се махаме оттук!

Някаква тежест падна от сърцето му. Беше разчел цялата ситуация погрешно. Тук ставаше нещо друго — екипът му не бягаше от него. Засрамен от лошата си преценка, той захвърли щангата в храстите и извика:

— Ей, какво става?!

Травис се обърна и се прицели. Били вдигна ръце във въздуха.

— Не стреляй!

— Били! За бога, ти ли си?! — извика Травис.

— Не съм аз. Злият ми брат близнак е. И свали най-после този пистолет!

Другите се бяха скупчили зад Травис. Едрият тип свали оръжието и насочи дулото към земята.

— Ти ли дойде с този гангстерски автомобил отпред?

— Да, аз.

— Изкара ни акъла! Някакви типове гонят Гейб. Решихме, че са те.

— Момчетата на Тони Джи?

— Да. Виси им много сериозно.

Сега го видя ясно, поне по-голямата част. Тони Джи беше изпратил биячите си да притиснат Гейб. Ранен и окървавен, Гейб бе повикал екипа, защото това бяха единствените му приятели, а те бяха зарязали всичко и бяха дошли да го спасяват, защото това правят приятелите. Не се бяха обадили на Били, защото знаеха, че е в „Галакси“ и си има други проблеми. Никой не го бе предавал. Всичко беше нормално.

— Мога да оправя това — каза им.

 

 

Влязоха в къщата, за да говорят. Освен едно канапе в средата на стаята други мебели нямаше. Донесоха сгъваеми столове от кухнята, така че все пак да седнат.

Гейб се отпусна на канапето и се загледа в тавана, изпълнен с ужас, че се е стигнало дотук. Били беше дошъл късно и започна с въпроса, чийто отговор останалите вече знаеха.

— Колко дължиш на Тони Джи?

— Има ли значение? — отвърна Гейб и на физиономията му се изписа срам.

— Мога да уредя това, но трябва да си честен с мен.

— Не можеш да го уредиш, Били. Направих глупост и сега ще трябва да се чупя. Ще отида в друг щат и ще започна работа като часовникар в някой мол. Ще се справя някак.

— Не, няма. Тони Джи ще те открие където и да си — каза Били.

— Как?

— Мафията има биячи във всеки щат и Тони Джи може да се свърже с тях. Ще те намерят, ще пуснат куршум в главата ти и ще му изпратят снимка на трупа ти. Можеш да бягаш, но не можеш да се скриеш. Сега ми кажи колко му дължиш?

— Триста хиляди.

— Шегуваш се, нали?

— Това е истината. Затова трябва да се чупя. Нямам друг избор.

— Няма да ходиш никъде.

— Така ли?

— Не. Трябваш ми за една работа. Сега мълчи и ме остави да помисля.

Дневната притихна. Били държеше заровени в пустинята пари за черни дни, но не бяха достатъчно, за да покрият дълга на Гейб. Ако сумата беше по-малка, Тони Джи щеше да приеме авансова вноска и да се съгласи да получи останалото по-късно. Сумата обаче беше огромна и вече под въпрос беше репутацията му. Ако букмейкърът не прибереше дълга си, всички комарджии в града, които му дължаха пари, щяха да престанат да плащат дълговете си.

Времето течеше. Мисти застана зад стола на Били и започна да разтрива схванатите мускули на раменете му.

— Напрегнат си. Отпусни се.

Той опита. Изпънатото въже, на което опитваше да запази равновесие, се люлееше все по-силно при всяка следваща крачка. Предпазната мрежа бе изчезнала, прътът, с чиято помощ балансираше, беше изпаднал от ръцете му. Ако Гейб заминеше, не би могъл да измами „Галакси“ и най-големият ден в кариерата му щеше да изтече в тоалетната.

Кори и Морис проверяваха мейлите на телефоните си. Това може би е най-лошият навик на света, равен на чопленето на носа. Били си спомни, че въртяха измама с конните състезания в Санта Анита, и предположи, че така комуникира с тях техният човек там.

— Шашмата с надбягванията още ли е жива? — попита ги.

— Канехме се да прекратим, както ни каза — отговори Кори.

— Какво ще кажете с нея да изчистим сметките с Тони Джи?

Кори погледна Морис. Измамата с надбягванията беше тяхно бебче и Били нямаше права над нея. Кори и Морис можеха да откажат, само че гледаха нещата в перспектива, а Били беше билетът им към големия успех.

— Аз нямам нищо против — отговори Кори.

— Аз също — добави Морис.

— Добре. Разкажете ми — каза Били.

— Един треньор, Сал Лопес, урежда гонки в Санта Анита — започна Кори. — Действа умно. Подменя само по една гонка на ден и ни изпраща името на коня няколко минути преди да спрат залаганията. По този начин можем да заложим в последния момент, когато останалите вече не могат да реагират, като видят, че шансовете се променят.

— Какъв е дялът на Сал?

— Половината.

— Какви шансове ви дават?

— Различно е. Вчера нашият кон бяга при двайсет към едно.

— Как става схемата?

— Наблизо Сал има конюшня с коне от Бразилия, които са двойници. Боядисва ги, така че да станат досущ като конете от конюшнята на пистата, и през нощта ги подменя. Имаме проблем само ако завали. Тогава боята се отмива и двойникът си сменя цвета още докато се състезава.

— Искам да видя това — каза Мисти, която още масажираше раменете на Били.

— Значи трябва да е през сухия сезон в Южна Калифорния — каза той.

— Сал току-що ни изпрати мейл, че шашмата ще е в ход днес. Ще стане по време на дванайсетата гонка, в четири и двайсет и пет — каза Кори. — Твоя е, ако я искаш, Били.

Били се замисли. Веднъж беше мамил букмейкър в Провидънс с уреден боксов мач, но онова беше Провидънс. Букмейкърите във Вегас не бяха толкова глупави. Знаеха какво става и вземаха мерки да се предпазят. Това не означаваше, че Тони Джи не може да бъде обран. Просто означаваше, че е нужно някакво ниво на професионализъм, за да се получи. Преди обаче да пусне машината в ход, Били искаше да се увери, че Кори и Морис няма да затаят някакви лоши чувства.

— Сигурни ли сте? — попита ги. — Смятам да смъкна от Тони Джи цялата сума, която му дължи Гейб. Тони Джи може да се усети, че гонката е била уредена, и да се обади тук-там по телефона. А на Сал може да му припари след време.

— Това е негов проблем — каза Кори. — Ние работим за теб, Били.

— Да, работим за теб — добави Морис.

Били се обърна към Гейб.

— Как да се срещна с този тип?

— Тони Джи играе голф всеки ден на игрището Бали Хай. Най-вече там върти и бизнеса си — отговори Гейб. — Познавам треньора от Бали Хай. Ще му се обадя и ще уредя среща.

— Казваш, че Тони Джи урежда залози, докато играе?

— Телефонът му не престава да звъни. Ужасно дразнещо е.

— Направи го.

Били стана от сгъваемия стол. Трябваше да се върне в „Галакси“ и да прекара там известно време за фасада. Гейб го гледаше, както и другите, с очакване.

— Има ли нещо? — попита той.

— Каза, че имаш нужда от мен за някаква работа — отговори Гейб. — Ще ми кажеш ли за какво става дума?

В суматохата Били беше забравил за какво изобщо бе дошъл при Гейб.

— Изчакай малко — каза му.

Излезе, взе сака от колата на биячите, върна се и го пусна на коленете на Гейб. Той дръпна ципа и погледна вътре.

— Искаш да фалшифицирам тези чипове? Това ли е работата? — попита бижутерът.

— Не. Искам да фалшифицираш това. — Извади ключодържателя с гумения златен чип сувенир от джоба си и го подаде на Гейб. — Донесох ти другите, за да имаш представа за текстурата и теглото им, а това — за цвета. Нужни са ми осемдесет такива. Струват по сто хиляди едното.

— Как да уцеля цвета? Има хиляда различни оттенъци златно.

Били извади от портфейла си визитката на „Новълти анд Гифт“, която беше взел от продавачката в магазина за сувенири.

— Фирмата, която ги прави, е местна. Свържи се с нея и им кажи, че ти трябва същият цвят за поръчка, която правиш за хотела.

Гейб се вгледа във визитката.

— Ха, че аз ги познавам. Няма да е проблем да взема цвета. За кога каза, че са ти нужни?

— Утре следобед.

— Виж, това е проблем. С тези неща не може да се бърза.

— Знам. Ако обаче някой може да го направи, това си ти.

Гейб беше перфекционист — всичко, с което се заемаше, вършеше с мисъл и грижа. Извади от сака цветните чипове и пусна купчинка в другата си длан. Паднаха равномерно, правилно, един върху друг, като въздушна преграда омекотяваше удара помежду им, заради съвършената изработка. Под нос Гейб отбеляза:

— Единайсет грама, смесена пластмаса, сребърна сърцевина.

Стана от канапето с усилие, заради болката от боя, който беше отнесъл, и застана до Били.

— Осемдесет златни чипа. Имаш ги.

— Страхотен си, Гейб. До скоро, всички!

Били тръгна към вратата. Травис беше точно зад него и загубил ума и дума попита:

— Значи ли това, че утре ще откраднем осем милиона от „Галакси“?

— Значи. Ще ви се обадя по-късно, за да ви дам подробностите.

— Били, почакай! — извика Мисти след него.

Хората му наскачаха от столовете, на лицата им се изписа надежда.

— Ами ние? — попита Мисти. — Ние участваме ли в удара?

— Разбира се, че участвате. Всички за един, един за всички. И всеки ще получи обичайния си процент. Ще се свържа с вас по-късно и ще ви обясня какво трябва да правите. Сега ме пуснете да тръгвам. Чака ме работа.

Изтича през моравата и се качи в напеченото камаро — кожата на гърба му пламна, когато се облегна на седалката. Телефонът му беше на дясната седалка и той го вдигна, за да прегледа обажданията. Не го бяха търсили аварийно Айк или Ти Бърд. Липсата на новини понякога е добра новина, така че той мушна ключа в стартера и моторът изрева.

Всичко щеше да се нареди. Късчетата от мозайката заставаха по местата си, звездите се подреждаха благоприятно. До утре вечерта той и екипът му щяха да се търкалят в пари, а Маркъс Дусет и откачената му жена щяха да се чешат по задниците и да се чудят къде са изчезнали парите им.

Излезе на улицата. Хората му бяха излезли пред къщата, за да го изпратят. Махаха му с ръце. Изглеждаха толкова дяволски щастливи, че го обзеха емоции. Когато растеше, не беше видял кой знае какъв семеен живот — майка му беше в затвора, защото бе ръгала мъж с ножица, докато умре, баща му трябваше да мами на карти, за да свързва двата края — и той винаги се бе питал как ли щеше да е, ако имаше цял куп братя и сестри, с които да движи. Реши, че това сега е следващото най-добро нещо, и им махна, докато минаваше пред тях.

— Обичаме те, Били! — извика Мисти.