Джеймс Суейн
Казино (31)

30.

Били поръча на биячите стекове от румсървиса, плюс голям коктейл със скариди за себе си. Служителят от румсървиса обясни, че кухнята не работи и ще са нужни около четирийсет и пет минути, за да се изпълни поръчката. Били искаше храната да е на масата, когато Айк и Ти Бърд дойдат, така че каза:

— Направи ги двайсет и ще съм доволен.

— Съжалявам, сър, но е невъзможно — отвърна служителят.

В казино във Вегас нищо не е невъзможно.

— Как се казваш?

— Хинтън, сър.

Дисплеят на телефона на Хинтън казваше, че Били се обажда от баровски апартамент.

— Ако не ми донесеш поръчката веднага, ще си тръгна от тази мизерна дупка и ще кажа на клоуна с дрехи за родео долу, че си се държал грубо с мен. Ясен ли съм?

— Моля, не го правете — каза Хинтън.

— Не те чух. Какво каза?

— Ще получите поръчката си след двайсет минути. Ще я донеса лично.

— Разчитам на теб, Хинтън.

Докато чакаше храната да дойде, Били се зае да аранжира апартамента. Щеше да продаде на Айк и Ти Бърд списък блага, а за целта мястото трябваше да изглежда както подобава. Най-напред подреди столовете на масата за хранене така, че двамата биячи да седнат срещу него, докато поглъщат стековете си. Искаше да наблюдава лицата им, докато им обяснява картинката, и да разбере накъде клони всеки от двамата. Най-вече, не искаше да комуникират помежду си, та било и само с поглед.

Минибарът в апартамента беше зареден със скъпи маркови напитки. Той сложи бутилка „Хенеси“ на мраморния барплот, заедно с три чаши, за да полеят новото партньорство. С жеста да извади бутилката предварително показваше желанието си да работи с тях.

Хинтън дойде малко преди двайсетата минута и сложи покрити чинии на съответните места на масата според инструкциите на Били. Когато приключи, той мушна сто долара в горното джобче на Хинтън и си спечели нов приятел.

Айк и Ти Бърд дойдоха малко след това. Ти Бърд носеше сак, взет от шкафа на Били, с парите от сейфа му.

Сакът се пукаше по шевовете и Били се зачуди още колко други неща са взели от апартамента му.

— Какво ще пиете? — попита ги от бара.

— Нещо студено — отговори Айк. — Парти ли организираш?

Били извади от хладилника три бири, отвори ги и ги занесе на масата.

— Нека е празнуване. Наздраве за забогатяването ни заедно.

— Звучи добре — каза Айк.

— И на мен ми звучи добре — обади се Ти Бърд.

Седнаха на масата и започнаха да се хранят. Айк и Ти Бърд бяха като прахосмукачки. Оръжия за масова консумация. Били не бързаше и се наслаждаваше на скаридите си. Във Вегас се консумират повече скариди, отколкото където и да било другаде по света, и винаги са сочни и вкусни. След като приключи, той поля пръстите си с лимонов сок и отми остатъчния вкус с бира. Биячите вече бяха прекосили финиша и го наблюдаваха.

— Добре ли беше? — попита той.

Айк изсумтя, че стекът му е бил приличен, но не кой знае какво. Ти Бърд каза същото. След като бяха напълнили търбусите си с мръвки и картофи, не се държаха особено кръвожадно.

— Искате ли десерт? Кухнята работи цяла нощ — каза Били.

— Искаме да ни говориш за парите, които променят живота — каза Айк.

— Точно така. Кажи ни за парите — добави Ти Бърд.

Искаха да чуят за парите, преди да са чули какъв е рискът. Това беше аматьорска грешка, резултат на отчаяние и алчност. Били отпи още глътка бира, просто за да ги накара да чакат.

— Нека ви задам един въпрос. Ако ви кажа, че има богат тип, който може да бъде ошушкан, и че ще можете да си тръгнете с достатъчно пари, за да се пенсионирате, ще го направите ли?

— Познаваме ли го? — попита Айк.

— Преподобния Рок.

— Какво си пушил!? Говориш налудничави неща!

— Изслушайте ме. Рок е наркодилър, който използва казиното, за да пере парите от наркотиците. Ако го измамим, докато е тук, не може да се оплаче на полицията и да подаде иск. Парите му са наши — той просто ги държи, докато ги вземем. Работата е повече от идеална.

— Може би за теб — възрази Айк. — Ако обаче се забъркаме аз или Ти Бърд, ще трябва да се крием, да имаме нови самоличности и всичко останало. Рок има добра памет.

— И какво, ако се криете? Както аз виждам нещата, вие, момчета, имате проблем. Твърде едри сте, за да станете измамници. Каквото и да правите, ще биете на очи. За измамник това е много лошо. Погледнете мен — висок съм един и седемдесет и тежа осемдесет килограма. Ако си сложа бейзболна шапка на главата, ставам обикновен невзрачен смотаняк.

— Не изглеждаш обикновен — възрази Айк.

Ти Бърд дръпна стола по-близо до партньора си. В огледалото в другия край на апартамента Били видя как Ти Бърд бута Айк с крак под масата, досущ както правят двойките измамници, когато играят бридж. Сякаш казваше: „Слушай какво говори той“.

— Имате и друг проблем. Много сте известни — продължи Били. — Играли сте футбол в „Стийлърс“, печелили сте Суперкупата, физиономиите ви са показвани по телевизията и са ги гледали милиони хора. По колко пъти на ден ви разпознават? Обзалагам се, че е често.

— Тази вечер един тип пак ни позна — каза Ти Бърд.

— Това говоря. Не ставате за измамници. Вместо това, най-добре е да направите един голям удар и да изчезнете от хоризонта. — Млъкна, за да ги остави да асимилират чутото. — Е, какво ще кажете? Искате ли да участвате?

Ти Бърд отново бутна партньора си с крак. Айк почеса брадичката си, като че ли мисли.

— Зависи колко ще е нашият дял — каза след малко.

— Двайсет и пет процента.

— Двайсет и пет процента от какво?

— Двайсет и пет процента от това, което Рок внесе в клетката с парите снощи. Мисля, че бяха към шест милиона. Двайсет и пет процента от шест милиона са милион и половина. Това е за вас.

— Нека да са осем милиона — каза Айк. — По толкова пере всяка седмица.

— Добре. Тогава вашият дял ще е два милиона. С тези пари ще можете да ядете чийзбургери в рая до края на дните си, не смятате ли?

— Хубава цифра — съгласи се Айк. — Ще можем да преживеем с това, нали, Ти?

— Доволно и щастливо — кимна Ти Бърд.

Двамата биячи излъчваха добронамерени сигнали.

Били бе посадил семенцето. Сега трябваше да го накара да покълне.

— Циганите ще ограбят казиното в събота следобед и Дусет разчита на мен да ги спра. Ако му кажа, че измамата ще стане в залата за крапс, той ще изпрати там цялата охрана. Не може да има по-добър заслон, за да атакуваш клетката.

— Заслон? — попита Айк.

— Или отвличане на вниманието. Всички измамници използват такива неща. Докато Дусет разбере, че осемте милиона на Рок са изчезнали, вас двамата няма да ви има.

— За обир с пистолети ли говориш?

— Не, разбира се. Говоря за измама. Касиерът ще връчи на Ти Бърд осем милиона изпрани пари и Ти Бърд ще излезе през вратата с танцова стъпка. Звучи ли ти забавно?

— Харесва ми как описваш нещата — каза Айк. — Обаче няма да е кеш. Ще са платежни нареждания на стойност осем милиона. Дусет използва верига бюра за осребряване на чекове в града, за да пере парите.

— Тези платежни нареждания могат ли да бъдат проследени? — попита Били.

— Не. Всяко е за десет бона. Рок идва в казиното с два големи кожени сака, а си тръгва с един малък.

— Това още повече улеснява работата ви. Всичко ще е просто като фасул.

— Продължавай да говориш — каза Айк.

 

 

Беше време за сваляне на картите. Били извади от джоба си сувенирния ключ с гумения чип от казиното, който беше купил от магазина за сувенири на „Галакси“, и го остави да виси от пръста му.

— Виждате ли този златен чип за сто хиляди? Купих го в магазина за сувенири към хотела. Това е ключът към царството на блажените. С това ще забогатеем.

Ти Бърд скочи от стола си.

— Полудя ли? Това нещо е гумено! Никой няма да се излъже с такава играчка!

— Седни и слушай — каза му Айк, който си даваше сметка, че трябва да има още.

Ти Бърд седна отново и скръсти огромните си ръце на гърдите.

— Така е, този чип е гумен — продължи Били. — Сега погледни цвета. Същият е като на чипа за сто хиляди на казиното. Съвсем същият.

Ти Бърд понечи да възрази. Айк го накара да млъкне с лакът в ребрата.

— От какво най-много се страхуват казината? — продължи Били. — От фалшиви чипове. Един талантлив фалшификатор може да разори всяко казино. За да не допуснат това да се случи, казината прибягват до различни мерки, с които да попречат на фалшификаторите. Двете мерки, които работят най-добре, са микрочиповете и използването на специални цветове, които не могат да бъдат възпроизвеждани. Следите ли мисълта ми дотук?

— Да — изпъшка Ти Бърд.

— В „Галакси“ не използват микрочипове, така че остават специалните цветове. А Дусет е позволил фирма за промоции да използва формулата, за да направи този гумен чип. Ще взема цвета, ще го дам на един майстор, който работи за мен, и ще направим фалшиви златни чипове. Разбирате ли?

Айк кимна одобрително. Ти Бърд все още имаше нужда от убеждаване.

— Пускането на фалшиви чипове в казино си има име — продължи Били. — Казва се „удряне на клетката“. Не е лесно да извъртиш такава шашма. Трябва да заблудиш касиера, управителя на касата, камерата на тавана. Ако някой от тези хора реши, че опитваш да пробуташ фалшиви чипове, ще пуснат алармата и заминаваш.

— Това звучи гадно — каза Ти Бърд.

— Няма да звучи гадно, когато го направим. Всъщност ще стане много лесно.

— Как така?

Вече им бе дал отговора, само че Ти Бърд нямаше мозък и беше забравил. Мозъкът на Айк все още работеше и той тупна по масата с огромната си длан.

— Ще ударим касата, докато Циганите правят тяхната шашма — каза той. — Не разбираш ли какво ти се говори? Ще направим шашма, докато се върши друга шашма. Охраната ще се занимава с Циганите, а през това време ние ще ошушкаме клетката. Дусет няма да разбере какво го е сполетяло.

Изражението на Ти Бърд стана особено. Той се надигна от стола си и посочи вратата към спалнята.

— Ела там — каза на Айк и отиде в съседната стая.

Айк също стана.

— Връщаме се веднага.

Затвориха вратата на спалнята и започнаха да спорят като семейство, което има кавга. За двама бивши спортисти, за които пътят скоро щеше да свърши, това беше сделка на живота и Били се чудеше какъв ли може да им е проблемът. В края на краищата нищо нямаше значение. Айк беше мозъкът на дуета и Ти Бърд в крайна сметка щеше да приеме каквото иска Айк, защото просто така функционираше системата.

Сакът беше на пода. От доста време го глождеше мисълта да разбере какво са откраднали от апартамента му. Ципът издаде рязък звук, когато го дръпна. В сака бяха парите от сейфа му — никаква изненада. В страничните джобове бяха натъпкани часовници, бижута, скъпи запалки.

Прибра всичко. Което не се побра в джобовете му, натъпка в чекмеджетата на бара. Освен това прибра парите, като остави в сака само двайсет хиляди. Това беше уговорката и той смяташе да удържи думата си.

От спалнята долитаха резки думи. Били отиде до канапето, пусна телевизора и се загледа в изображения, които за него нямаха смисъл. Сънят го зовеше. Беше дълъг, гаден ден и той трябваше да презареди батериите си за следващия, който обещаваше да е също толкова дълъг и гаден. Все още оставаше да открие Циганите, а това изобщо не беше дреболия.

Биячите излязоха от спалнята и застанаха пред канапето, така че не можеше да вижда телевизора.

— Имаме въпрос — каза Айк. — Как да сме сигурни, че в събота няма да ни ограбиш и да вземеш всичките пари? Кое ще попречи на това да се случи?

— Парите ще вземете вие — отговори Били. Когато двамата не отговориха на това най-невероятно предложение, той обясни: — Ще ограбите касата, докато аз ловя Циганите. Касиерът ще ви даде платежните, вие ще излезете навън и ще се качите в кола на моя екип. По-късно ще се срещнем и ще разделим парите. Честно ли е така?

Беше повече от честно и падаха всякакви съмнения, че Били може да опита да ги измами. Двамата протегнаха ръце.

— Имаш сделка — каза Айк.