Джеймс Суейн
Казино (30)

29.

Във фоайето на хотела нямаше никого и Били надникна в казиното, преди да се качи горе. Тълпата беше оредяла, играчите изглеждаха по-спокойни и уравновесени. Игрите в казината са измислени, за да изсмукват играчите постепенно, долар по долар. Няма начин да спечелиш в дълга перспектива, но това не спира хората и те продължават да подлагат главата си под банцига.

Докато се изкачваше с асансьора, наостри уши. През стъклото виждаше движещите се тълпи долу, автомобилите, премигващия неон по „Стрип“.

Обувките му прошумоляха по мокета в коридора. Той отвори вратата на апартамента си и влезе. Очакваше Айк и Ти Бърд да са вътре и да броят парите от сейфа му, но за негова изненада те не бяха там и той позвъни на портиера в Търнбъри.

— Добър вечер, мога ли да помогна? — отговори Джоджо, летаргичният нощен портиер.

— Обажда се Били Кънингам, от 28Д. Търся двама мои приятели. Виждал ли си ги там?

— А, мистър К. Ако приятелите ти са двама лоши на вид черни типове, да, видях ги. Дойдоха преди известно време и се представиха. Видях им пръстените от Суперкупата и се заприказвахме. Спомням си ги от времето, когато играеха за „Стийлърс“.

— Биваше ли ги?

— Не, пълна скръб. Заради високия едва не загубиха титлата.

— Знаеш ли къде са сега?

— Горе, в апартамента ти.

— Още не са си тръгнали?

— Не са. Щях да ги видя, защото съм на бюрото си цяла нощ.

В главата на Били зазвуча аларма. Изпразването на сейфа му не би им отнело много време. Какво бяха направили Айк и Ти Бърд? Обадили са се на скъпи проститутки и са устроили парти? Трябваше да приеме, че не са намислили нищо добро. И това беше грешка, защото в момента можеше да ги прецака много лошо.

— Как е името на охранителната фирма, която инсталира системата от скрити камери миналата година? — попита той.

— „А1 Секюрити анд Аларм“ — отговори Джоджо.

— Имаш ли сайта им?

— Да, залепен е на компютъра ми: alsecurity.com, само малки букви. Нещо не е наред ли? Да не би тези типове да те ограбват?

— Това е между мен и тях, Джоджо. До скоро.

— Лека нощ, мистър К.

Били взе телефона си и бързо влезе в сайта на А1. Преди година бяха хванали чистачка да залага ценни бижута, откраднати от човек от Търнбъри. За да предотвратят бъдещи кражби, управата беше наела А1 да инсталира скрити камери в детекторите за дим на всеки апартамент. Тези камери бяха свързани с централния офис на фирмата и можеха да бъдат достигнати с няколко прости команди.

Били се радваше, че в апартамента му има камери. Не го безпокояха толкова крадците, колкото нуждата да знае какво ще вземат от борда по хазарта, ако някой ден обискират жилището му. Беше много вероятно да го ограбят и наистина щеше да е забавно да ги запише на видео. Отиде до страницата за регистрация и написа паролата си: „измамник“.

На дисплея на телефона му се появи вътрешността на апартамента му. Камерите снимаха в четири цвята и апартаментът му приличаше на нагласен за снимки на телевизионна реклама. Той превключи през стаите и спря на спалнята си. Както очакваше, сейфът беше отворен и опразнен, на пода бяха струпани купчини пари. Имаше и друго обаче. Дрехите му бяха извадени от гардероба и бяха разхвърляни из стаята. Десетки копринени ризи, дизайнерски панталони, кашмирени спортни сака, италиански обувки. Някои от тези неща никога не бяха носени и още стояха с етикетите от магазина. Колекцията му от мъжки часовници също беше извадена, както и скъпите запалки, с които палеше цигарите на дамите, когато излизаше по заведенията. Онези двамата бяха решили да прегледат и вещите му.

Айк седеше в средата на стаята и назидаваше Ти Бърд, който седеше на леглото и гледаше пода. Позата на Ти Бърд беше особена — увиснали рамене, наведена глава, като боксьор, отпуснал се на стола си между рундовете, готов да се откаже от по-нататъшния бой.

Айк продължаваше да говори на партньора си, Ти Бърд продължаваше да не откъсва очи от пода. Не е слово за назидание, реши Били, а думи за кураж. Айк опитваше да повдигне духа на Ти Бърд, който видимо беше потиснат.

Опита се да се постави на неговото място. Ти Бърд не беше в първа младост, може би имаше болно коляно или започваше да губи паметта си заради многото удари по главата, като същевременно не преставаше да храни мечти за богатство. Попада в апартамента на Били и вижда колекцията му от дрехи и бижута, при което осъзнава смазващата реалност на собственото си мизерно битие — и сега единственото, което иска, е да отиде в някой бар и да се натряска, защото това правят тъпаците, когато са потиснати.

И Айк го възпира — не, човече, чака ни работа, трябва да тръгваме.

Беше ги хванал в момент на уязвимост и в главата му припламна огън с най-великолепни цветове. Бяха негови и го подканяха да ги удари. Просто трябваше да го направи както трябва.

Взе телефона на хотела, набра 9 за външна линия и след това номера на апартамента си. На дисплея на мобилния си видя как главите на биячите трепват и се вдигат нагоре при звука на телефона на нощното шкафче. Направи го още три пъти. На четвъртия опит Айк сграбчи слушалката от шкафчето.

— Кой е? — попита той.

— Аз съм, Кънингам. Наблюдавам ви с партньора ти.

— Наблюдаваш ни? Как, по дяволите, можеш да ни наблюдаваш?

— През мобилния ми телефон.

— Не се будалкай с мен, задник.

На дисплея Били видя как Ти Бърд става от леглото и застава до партньора си със замислена физиономия. Не беше сигурен какво се случва и започна да събира пачките пари, измъкнати от сейфа на Били, и да ги трупа в ръцете си, както изнервен родител държи новородено. Ти Бърд беше готов да побегне — Били беше сигурен в това.

— Не се будалкам. Ти Бърд току-що стана от леглото ми и награби парите, които сте извадили от сейфа ми. Кажи му, че трябва да чуе каквото имам да кажа.

— Как така виждаш какво правим? — попита Айк. — Тук няма камери.

— В датчика за дим на тавана има миниатюрна камера със сферичен обектив. Във всички стаи има камери.

— Шегуваш се.

— Не се шегувам. Свали капака на датчика, ако не ми вярваш.

Айк откри датчика и изкърти капака. Ръката му беше толкова дълга, че нямаше нужда от стол, за да стъпи на него.

— Мамка му! — изпъшка Айк.

Ти Бърд се вторачи в малката камера. Лицето му беше толкова близо, че Били видя гората от косми в носа му.

— Кънингам е — обясни Айк. — Наблюдава ни.

— Това е шибано — каза Ти Бърд.

— Тогава кажи за какво искаш да си говорим — каза Айк към камерата.

— Имам работа за вас. Ще ви платя пари, които могат да променят живота ви.

— Какви пари?

— Ще променят живота ви. Коренно.

— Колко?

— Достатъчно, за да се пенсионирате. Интересува ли ви предложението?

Айк се превърна в камък, дълбоко замислен.

— Няма проблем да говорим с него — каза Ти Бърд в ухото на партньора си.

— Кога? — попита Айк по телефона.

— Веднага — отговори Били.

— Къде?

— В апартамента ми, в хотела. Ще поръчам румсървис. Гладни ли сте?

— Винаги сме гладни. Поръчай ми стек от филе, добре изпечен, с пържени картофи и сос холандез. Същото и за Ти, но стекът да е средно опечен към суров, с печен картоф и подквасена сметана.

— Разбрах. До скоро.

— Виж, Кънингам, нали не ни въртиш номер?

— Не ви въртя номер.

Айк прекъсна линията. Тупна партньора си по рамото заради неочаквания добър късмет, после си спомни камерата на тавана. Показа на Били среден пръст, после я изтръгна от мястото й.