Джеймс Суейн
Казино (20)

19.

След като му пооправиха лицето, Били слезе в главното фоайе и влезе в кафене на име „Брандо“, с украсени кадри от филми с известния актьор, от великия му период. Това беше единственото заведение в хотела, което сервираше закуска цял ден, а той копнееше за бъркани яйца. Прегледа набързо подвързаното със спирала меню и намери каквото търсеше. Айк и Ти Бърд седнаха пред него, но не докоснаха менютата си.

В асансьора бяха тихи като мишки и Били долавяше, че са намислили нещо. Всички крадци, които познаваше, искаха да повишат статуса си и да правят повече пари. Домашните обирджии копнееха да грабят банки, банковите обирджии мечтаеха да крадат бижута. Всяко стъпало на криминалната стълбица носеше нови предизвикателства и по-голямо богатство. Нямаше голяма разлика от която и да било друга професия, ако не се броят наказанията, когато те хванат.

Сервитьорката взе поръчката му. Когато се отдалечи, Айк му каза съвсем тихо:

— Искаме да говорим с теб по-късно, когато сме сами.

— Говорете сега — отвърна той. — Тук няма камери, които да ни гледат.

— Има, разбира се. Тук навсякъде има камери.

— Оборудването за наблюдение е скъпо, така че казината не слагат камери в ресторантите и баровете, освен около касите. Огледай тавана, ако не ми вярваш.

Те вдигнаха глави и се ухилиха. Разговорът започваше в правилната посока.

— Как така си станал толкова умен? — попита Айк.

— Имах добър учител.

— И ние искаме да научим занаята. Сегашната игра започва да ни писва.

— Искате да се научите да мамите казината?

— Да — отговориха двамата едновременно.

Били едва не прихна. Един от ключовете към успешното мамене е способността да се смесиш с тълпата. Измамникът трябва да е само една от физиономиите в множеството, а това беше невъзможно за Айк и Ти Бърд, заради огромните им размери, които нямаше как да не забележиш. Ако решаха да мамят, щяха да ги хванат веднага.

Обаче нямаше намерение да им го казва. Нямаше нищо против да ги хванат. Дори идеята му харесваше. За това, което му бяха направили предната вечер, заслужаваха дълга присъда в затвора. Преди обаче да ги изпрати по пътя към падението, трябваше да получи нещо в замяна.

— Ще ви помогна, но искам да ми обясните някои неща.

— Само кажи кои — отвърна Айк.

— Искам да знам каква е историята с Шаз. И с Крънчи.

— Не ни е позволено да говорим за жената на Дусет — каза Айк. — Темата, както казват, е извън обсег. Мога обаче да говоря за смръдльо. Дусет го нае, за да хваща измамници и да ни ги предава. Нашата работа е да ги обработваме и така да излъчваме послание към другите измамници да стоят настрана.

— Не да ги убивате?

— Не. Не сме убийци. Нали, Ти?

— Не съм убивал никого през живота си — отговори Ти Бърд.

— Ами Рики Бозуел?

— Не го убихме ние… нали гледа филма? — отвърна Айк.

— Но сте гледали да го правят.

— Беше гадно. Шаз видя Рики да проучва казиното, качи го горе и му направи всичките онези гнусни неща. Понякога губи контрол.

— А как е забелязала Рики?

— Телефонистите в хотела имат нареждане да следят съобщенията на гостите и да докладват за всичко подозрително. Една телефонистка засякла съобщение по телефона в стаята на Рики от член на фамилията му и те го предали на Шаз. Тя започна да следи момчето из казиното, разбра с какво се занимава и ни накара да го хванем. Когато отказа да издаде хората си, го пречука. Беше гадна гледка.

— Тази жена е болна — добави Ти Бърд.

— Шаз се ядоса на Крънчи, че не е хванал Рики — продължи Айк. — Нареди му да доведе друг измамник, за да разбере какво се готви. Ето така ти беше поканен на партито.

Били си играеше със солницата, докато асимилираше думите на Айк. Крънчи бе имал проблем с работодателя си и затова беше накиснал него, за да оправи положението.

— Шаз ядосана ли му е?

— И още как — отвърна Айк. — Крънчи се опитва да изглади нещата, като хване Циганите.

— Мислех, че това е моята работа.

— Не и ако смръдльо ги хване първи.

Били смяташе да бави топката до събота следобед, но сега май щеше да се наложи да действа по-бързо, за да не го изпревари старият. Ако това станеше, всички залози губеха.

Сега Ти Бърд започна да се бори с речниковия си запас. Смръщеният здравеняк с тънки плитчици до раменете погледна крадешком през рамо, после погледна Били в очите.

— С Айк искаме да научим номера с чиповете. Можеш ли да ни научиш?

— Разбира се. Имате ли чипове? — попита Били.

Ти Бърд извади два чипа от „Галакси“ от джоба на ризата си и ги сложи на масата. Единият беше на стойност пет долара, червен, а другият — на стойност двайсет долара, зелен. Били ги залепи един за друг с малко плюнка и започна обяснението.

— С вас трябва да работи дилър. Залагаш със зеления чип отгоре. Когато загубиш, дилърът обръща чипа в подноса си и ти го купуваш отново за пет долара. Така можеш да направиш до шестстотин долара на вечер, без да привлечеш вниманието.

— Само толкова ли? — попита Ти Бърд.

— Ако превишиш, охраната ще започне да те наблюдава — обясни Били.

— Не ни интересуват центове. Научи ни на добрите трикове.

— Да, добрите трикове — добави Айк.

Да учи Айк и Ти Бърд на добрите трикове би било равносилно на това да даде пневматичен къртач в ръцете на пещерен човек. Можеха само да наранят самите себе си.

— Кажи ни как действа огледалцето в цигарената кутия — подкани Ти Бърд.

— Да, това си го бива — добави Айк.

— И с този номер няма да забогатеете — увери ги Били. — Вижте, момчета, не може просто да влезеш в някое казино, да го ограбиш и да си излезеш, без да задействаш алармите. Не става така. Трябва да се впишете в системата. Това иска време.

— Ти почти успя снощи — каза Ти Бърд.

— Аз имам опит и знам какво да очаквам. Вие сте новаци. Трябва да започнете с малко и да се изкачите нагоре, до голямата лига.

Ти Бърд погледна партньора си.

— Хубавецът мисли, че сме аматьори.

— Май ще се наложи да му пренаредим физиономията и вече няма да е хубавец — каза Айк.

— Искам да съм първи.

— Ще хвърляме ези-тура. Какво избираш?

Изглеждаха готови да го започнат. Сервитьорката му донесе поръчката. За да заглади ситуацията, Били бутна запеченото хлебче в средата на масата, отряза парче наденица с вилицата си и го сложи върху хлебчето.

— Хапнете нещо — подкани ги.

Айк се протегна през масата, взе чашата с портокалов сок и го изсипа върху хлебчето. Стана от стола, партньорът му го последва.

— Вдигай си задника — каза Айк.

Били грабна подгизналото хлебче и тръгна след биячите към изхода на заведението.