Джеймс Суейн
Казино (17)

16.

Били спря в алеята няколко минути преди един часа. Мерцедесът на Гейб не беше там и той установи, че започва да се ядосва. Трябваше да отидат на сбирката на пристрастените към хазарт, за да може Гейб по-лесно да се отърве от маймуната на плещите си, така че къде, по дяволите, беше отишъл?

Скоро ръката го заболя от думкане по пътната врата. Липсата на мобилен телефон се оказваше тежък проблем, така че той влезе в едно кафене и потърси Гейб от платен апарат.

— Ей, Били, какво става? — отговори Гейб с писклив глас.

— Днес трябваше да се срещнем, забрави ли? Къде се криеш?

— Не искам да ходя на Анонимните. Гадно се чувствам. Как мога да си изливам душата пред толкова непознати хора, които дрънкат за проблемите си? Не, благодаря!

— Не те карам да ходиш.

— Така ли?

— Не днес. Обаче трябва да поговорим. Снощи се случи нещо лошо. Каква е тази силна музика при тебе? В бар ли си?

— С Мисти и Пепър съм, у тях. Имаме малко парти, за да отпразнуваме новото богатство. Кори и Морис също са тук. Ще се радваме, ако дойдеш и ти, нали, дами?

Гласовете на момичетата се разнесоха весело някъде там — канеха го да отиде при тях и да се надруса. Били вдигна ръка към лицето си. Нямаше ново богатство, нямаше гърне злато в края на дъгата. Да им съобщи лошата новина ставаше все по-трудно.

— Идвам веднага — каза той.

 

 

Когато Били ги срещна за първи път, Мисти и Пепър живееха в евтин апартамент с кутретата си. Бяха дошли във Вегас, за да сервират коктейли, като си мислеха, че това ще доведе до по-добри неща. След като им бе писнало да ги щипят по задниците, започнаха да се снимат в порнофилми и скоро установиха, че и това е лоша сделка. Актрисите получаваха еднократен хонорар, без процент от печалбата или здравни осигуровки, които да покрият лечението им в случай на заболяване или нараняване. Когато Били ги срещна, бяха на кръстопът. Все още изглеждаха превъзходно и караха мъжете да извиват вратове след тях по улицата. Бяха готови да използват чара си, за да спечелят някой долар, но без да свалят дрехите си или да правят секс с непознати.

Били отиде в апартамента им с китайска храна за вкъщи и филм на диск. Докато ядяха свинско с пържен ориз, гледаха ситком с любимата на всички актриса Лидия Фалон. Фалон се бе превърнала в неразделна част от кабелните телевизии, а кикотенето й бе познато на милиони. Мисти и Пепър твърдяха, че са й големи почитателки.

След като филмът свърши, Били разказа на Мисти и Пепър една история. Някога Лидия Фалон живеела в Лас Вегас и работела с екип измамници, които действали на рулетките. Да сложиш залог, след като топчето спре, не е лесна работа и Фалон използвала чара си, за да отвлича вниманието на крупието, докато партньорите й вършели мръсната работа.

Една вечер, докато Фалон действала в баровско казино на „Стрип“, една голяма клечка от Холивуд я видял и си загубил ума. Вместо да повика охраната, я отвел в страната на сънищата и я направил известна на всяко домакинство.

В историята на Били имаше поука. Измамите не са краят на пътя, а начало на нов живот. С парите, които двете ще спечелят с работата си в екипа му, ще могат да водят живота, за който винаги са мечтали, точно като Лидия Фалон.

Мисти и Пепър се съгласиха моментално.

Това се оказа едно от най-умните неща, които някога бяха правили. Докато двете правеха магията си на пода на казиното, останалите от екипа можеха да действат незабелязано.

Униформеният пазач на входа на „Лас Вегас Кънтри Клуб“ му махна да влиза и той подкара към луксозната къща на триста квадратни метра с три спални, която момичетата сега наричаха „дом“. На кръглата алея пред входа бяха мерцедесът на Гейб, джипът „Инфинити“ на Кори и Морис, BMW 4 кабрио на Мисти и „Лексус“ 350 в цвят шампанско на Пепър. Ако някой твърди, че престъпленията не се отплащат, греши.

Били позвъни. Вътре се разнесе мелодично чуруликане, след което боси крака зашляпаха по плочите на пода. Посрещна го Мисти. Очите й бяха кървясали, чувствените й устни бяха увиснали в безжизнена усмивка. Беше по оскъдни бели бикини, а на пъпа й блестеше диамант. Всеки ден се печеше на слънце гола и по тялото й нямаше нито една разлика в тена.

— Защо се забави толкова!? — скара му се тя.

— Дойдох възможно най-бързо.

— Не беше достатъчно бързо.

И без да престава да се кикоти, го задърпа по коридора към дневната. Гейб, проснат на една кушетка, махна на Били за поздрав. Кори и Морис бяха на канапето и играеха някакви игри на телефоните си, като междувременно пушеха нещо в наргиле с множество маркучи. Малката масичка беше покрита с долнопробна купешка храна, голяма част от която бе нападала по пода.

— Ей, Били! Тези очила са страхотни — каза Кори.

— Какви ги вършите? — попита Били.

— Работим по шашма за конните състезания в Санта Анита.

Мисти не пускаше ръката му, ноктите й се бяха впили в кожата му и всеки момент щяха да я пробият.

— Не спирай — командваше го тя.

— Искам да говоря с всички. Пепър също трябва да чуе.

— Тогава да вървим да я намерим.

Спалнята на Пепър беше нататък по коридора. Червенокосата лежеше на водното легло както я е майка родила и гледаше видеозапис на плоския екран отпред. На записа тя и Мисти обработваха много пияния Били, чийто член стърчеше като байонет.

— Опитвате да ме шантажирате ли? — попита той.

— Опитваме да те чукаме. Лягай долу! — Мисти задърпа токата на колана му.

— Не сега. Имаме сериозен проблем.

Бяха достатъчно друсани, за да не го чуят, и прекалено друсани, за да му обърнат внимание. Панталоните му започнаха да се смъкват, той опита да ги задържи. Започваше да се възбужда, а това щеше да го вкара в леглото при тях, след което известно време щеше да забрави за живота.

— Съпротивлява се — каза Мисти. — Помогни ми.

Пепър пропълзя чувствено през леглото. Взе дебел джойнт от нощното шкафче, запали го, изправи се и опита да го мушне в устата на Били. Той я отблъсна и се тросна:

— Престанете с това.

Пепър се престори на обидена. Грабна очилата му и ги запрати настрани. Тогава видя синините му и извика ужасено.

— Боже! Да не си се бил!?

— Снощи имах неприятности.

Погледите им се срещнаха. В очите на Били имаше само страх.

— По дяволите! — изпъшка Пепър.

 

 

Екипът му се събра около масата за хранене в кухненския ъгъл. Изглеждаха изплашени. Да говориш с дрогирани е загуба на време, така че Били направи кана много силно кафе и наля по чаша на всеки. Пепър и Мисти си сложиха груби анцузи за тренировка и престанаха да се държат като секс котенца. Кори и Морис прибраха мобилните телефони и го гледаха в очакване, защото си даваха сметка, че играта внезапно е загрубяла. Гейб беше вперил поглед в пространството. Били остана прав, за да вижда лицата им. Това беше важно, защото искаше да знае дали някой ще поддаде. Разказа им каквото бе казал на Травис, със съвършено спокоен тон. Беше прецакал нещата страховито и през следващите няколко дни щеше да изкупува греховете си. Обеща каквото и да се случи никой от тях да не бъде арестуван и пратен в затвора.

— Това е положението. Ако някой иска да каже нещо, сега е моментът.

В началото никой не пожела да говори. По лицето на Мисти се стичаха крокодилски сълзи.

— Значи ли това, че няма да има гигантски заплати? — попита тя.

— Никога не е имало гигантски заплати — отговори той честно.

— Това е гадно!

Гейб се изсекна в книжна салфетка. Смяташе с част от дяла си да се разплати с Тони Джи, а сега се сблъскваше с грубата реалност — нямаше какво да предложи на букмейкъра.

— Били, не разбирам нещо — каза Гейб след малко. — Защо тези задници от „Галакси“ са те примамили и изнудили да им свършиш работата? Защо не са се обадили на борда по хазарта?

— Не са се обадили на борда по хазарта, защото се страхуват от закона — отговори Били. — Собственикът на „Галакси“ притежава и няколко цици барове в Лос Анджелис. С мръсни танци и продаване на розово шампанско на пияни бизнесмени може да се изкара само определено количество пари, и толкова. Мисля, че заведението тук е фасада и че перат пари.

— За кого? За мафията?

— Мафията, наркокартелите, кой знае? Тези копелета са гадни, откъдето и да го погледнеш.

— Настъпил си лайното, човече!

— И още как.

— Трябва ли да си съберем багажа и да се чупим от града? — попита Пепър.

Били никога не бе препоръчвал бягството като решение за възникнали проблеми. В очите на закона този, който опитва да избяга, вече е виновен.

— Стойте на място и чакайте. В събота всичко ще приключи. — Почти добави „по един или друг начин“, но реши да не задълбава прекалено.

— Ще ни се обадиш ли в събота, за да ни кажеш как е минало? — попита Пепър.

— Вие ще научите първи — отговори той.

Никога не му беше било по-трудно да каже „довиждане“. Умърлушеното изражение на Гейб показваше, че си е изкопал дупка, от която няма сили да излезе. Прегърна Били мечешки и прошепна: „Късмет, човече!“, после отиде в дневната. Пепър и Мисти го целунаха по устата, сякаш нямаше да го видят никога повече.

Кори и Морис стояха назад и Били им направи знак да го последват вън, за да поговорят насаме. Бяха в бизнеса още от малки и най-добре от всички си даваха сметка за последствията. Обещанието на Били да ги предпази от ареста беше само това — обещание, и наистина можеха да ги приберат на топло, каквото и да им обещаваше той.

Понеже Кори и Морис бяха тези, които отнасяха парите от измамите, те бяха преките извършители на кражбите и имаше сериозна вероятност полицията да потърси най-наред тях. Не редовните полицаи, а специалните агенти от Борда за контрол на хазарта на щата Невада, които имаха право да конфискуват банковите им сметки, автомобилите им и цялата им собственост. Те биха потънали първи и биха потънали сериозно.

Двамата млади измамници излязоха на моравата. Пушеха една цигара. Всичко правеха заедно, от спането в една спалня в приемния дом, в който бяха израснали, до продаването на ненужни брошури на туристите по „Стрип“, където Били ги бе видял за първи път.

— Колко време работите по схемата с надбягванията? — попита ги.

— Половин година. Имаме наш човек на пистата, който ни е в кърпа вързан — каза Кори.

— Опитвали ли сте?

— Един-два пъти. Работи като магия.

— Ще трябва да спрете за известно време. Искам да скриете компютрите си и всички електронни устройства, през които сте комуникирали с онзи от пистата, с когото работите. Това включва мобилните телефони, айпадите, всичко, което може да има следи от електронна поща. Ако ви посетят от борда по хазарта, ще заковат топките ви за стената и ще опитат да ви превърнат в доказателство за обвинението. Така действат. Не допускайте да открият каквото и да било.

Кори пусна храбра усмивка.

— Няма да те разочароваме, Били.

— Можеш да разчиташ на нас — добави Морис.

Били беше уверен, че тези двамата няма да тръгнат срещу него. За да станеш истински играч, би трябвало да те спипат поне веднъж и да смелят задника ти през системата. Това как ще се справиш със ситуацията определя останалата част от кариерата ти.

— И още нещо — добави той. — Искам да стоите настрана от казината, докато това не свърши. Упражнявайте си голфа или гледайте филми. Няма да е лесно, но ще се справите.

— Да стоим настрана от казината!? Да не си се побъркал? — каза Кори възмутено.

— Няма начин. Никакъв! — обади се Морис.

Изчакаха секунда, после прихнаха весело. Разговорът приключваше приповдигнато. Били го оценяваше и натисна клаксона, когато подкара колата.