Джеймс Суейн
Казино (16)

15.
Четвъртък, два дни преди удара

На следващата сутрин Били се събуди проснат на коженото канапе в дневната си. Тялото му представляваше болезнено кълбо заради боя, който му бяха хвърлили Айк и Ти Бърд, кожата му беше покрита със синини от всякакъв оттенък — от светлосиньо, през люляково, до виолетово и тъмносиньо.

В банята изпи осемстотин милиграма ибупрофен и огледа отражението си в огледалото. Имаше наченки на първокласна синина и оток под едното око. Как Дусет очакваше да се прави на баровец при това положение? Работата му бе станала неимоверно по-трудна.

В спалнята си имаше колекция дизайнерски слънчеви очила, доста повече от сто. Прерови ги и се спря на един „Рейбан“, който би могъл да е притежание на Стив Маккуин. Когато най-напред бе пристигнал във Вегас, беше невъзможно да влезеш в казино с тъмни очила, без да предизвикаш подозрения. След това бе започнала покер манията и тъмните очила станаха норма.

В кухнята си направи кафе. От години не бе ставал толкова рано. Обикновено спеше до обяд, раздвижваше се в клуба за здраве на комплекса, отработваше уменията си да играе голф, вечеряше рано в някой добър ресторант и към шест започваше да мами казината — работата му продължаваше до малките часове на нощта. Следващите три дни щяха да са различни. Щеше да се наложи да спазва чужд график и да следва чужди правила, все едно е на редовна работа. Кафето го върна в реалността и той се загледа в утайката на дъното. Късметът, религията на всички играчи, го зовеше.

Три дни.

Това число значеше нещо, събитие, което се случваше на всеки три дни в дадено казино, което някога беше много важно за него. Вече не толкова.

Три дни.

Мина минута. Не си спомняше.

Казината са модел на ефективност и действат по системи, които са предсказуеми и използваеми. Умните измамници познават тези системи в детайли и Били беше готов да се рита сам, докато си спомни какво беше това, което се случва на всеки три дни в едно казино.

Стационарният телефон иззвъня. На дисплея се изписа Травис. Едрият се обаждаше веднъж на ден, за да говорят по работа. Извън това почти не разговаряха. Травис неотдавна беше арестуван, а новата му жена имаше две момчета. Карън беше наясно, че крадат, но момчетата не знаеха и Травис предпочиташе да си остане така.

Обаждането се прехвърли към гласова поща. Мащабите на издънката му изведнъж се стовариха върху него, така че той седна на масата в кухнята. Ако вдигнеше, Травис щеше да иска да знае дали ударът в „Галакси“ още е на дневен ред, а това пък щеше да доведе до разговор, който Били още не беше готов да проведе. Ако обаче не му се обадеше след малко, Травис щеше да се обезпокои и да се чуди какво се е случило с него.

Телефонът иззвъня отново. Ако не сега, кога, каза си Били. Взе слушалката от апарата и със спокоен глас каза:

— Здрасти, здравеняко.

— Боже, Били, взех да се чудя дали не си в затвора или нещо такова! — отвърна Травис. — Звъних на мобилния ти, отговори някакъв задник, така че затворих.

Били потрепери. Крънчи беше вдигнал шибания телефон. Белята беше направена, така че сега трябваше да обясни на Травис какво е станало предната вечер.

— Снощи имах малък проблем. Ти защо си се вдигнал толкова рано?

Травис също обичаше да спи до късно и рядко се събуждаше преди ранния следобед.

— Обади се Карън. Ударили Стиви по лицето с футболна топка в училище и ще го води в болница, за да му направят рентгенова снимка на носа. Отивам най-напред там.

— Той добре ли е?

— Да, държи се. Мамка му, ето, Карън звъни отново. Ще говорим после. Искам да знам как мина всичко.

Отсрочка. Били имаше нужда от това. Щеше да получи време, за да конструира версията, която да даде на Травис и останалите. Понечи да каже „дочуване“, когато си спомни, че трябваше да зададе на Травис един въпрос.

— Трябва да те попитам нещо. Каква процедура се прави в казината на всеки три дни? Знам, че имаше нещо, но не мога да си спомня какво беше.

Травис беше единственият от екипа, който бе работил в казино, като геймър, както го наричат хората от индустрията — увлича новаците да играят и обяснява правилата. Ако някой знаеше какво означаваха трите дни, това щеше да е той. Травис говори с жена си, после се върна на телефона.

— За голямо или за малко казино говорим?

— Има ли значение? — попита Били.

— В голямо казино на всеки три дни не се случва нищо. Малките дупки са друга история. Там на всеки три дни трият касетите със записи от камерите и ги използват повторно. Така пестят пари.

— А „Четирите дами“? Там трият ли записите на всеки три дни?

— Разбира се. Всички дупки на улица „Фримонт“ са така.

Били отиде в дневната с безжичната слушалка, залепена до ухото му. Бяха ударили „Четирите дами“ в сряда. До събота вечер записите с триковете им щяха да са изтрити и доказателствата щяха да изчезнат. Същото важеше и за номера с фалшивия чип в „Машина за късмет“. В събота вечер на лентата нямаше да има нищо. От него се искаше единствено да издържи до събота вечер, след което екипът му щеше да остане невредим.

— Да не би да се издънихме снощи? — попита Травис с тревога в гласа.

— Снощи всичко беше идеално — отговори Били.

— Стига, Били, не съм роден вчера. Първо някакъв задник ми вдига на твоя телефон, след това ме питаш дали записите от снощи ще бъдат изтрити. Какво, по дяволите, става?

Били се наруга. Не беше формулирал въпроса си както трябва и сега Травис бе станал подозрителен, както и би трябвало.

— Не искам да говоря за това сега. Ще го обсъдим по-късно, става ли?

— Потъваме ли? — попита Травис, без да го чуе.

— Кой говори за потъване?

— Потъваме ли?

— Не.

— Има ли опасност да потънем?

— Не искам да говорим за това сега.

— Мамка му, Били, отговори ми честно и не ме мотай, човече!

Чу се щракване по линията и Травис каза:

— Карън ме търси пак.

Пусна го на изчакване. Били седна на канапето. Имаше чувството, че светът му се срутва. Не беше откровен с Травис и едрият го знаеше. Ако Травис не му се доверяваше, щеше да отиде да работи за някой друг. Останалите от екипа щяха да разберат и също щяха да го зарежат. В занаята им доверието бе всичко, а сега то се изпаряваше. Травис се върна на линия.

— Карън е за връзване. Трябва да тръгвам. Ще ти се обадя по-късно.

— Добре, късмет.

— Кажи ми, че всичко е наред, човече! Сърцето ми ще се пръсне.

— Всичко е под контрол.

— Не ме лъжеш, нали? Защото ми звучи точно така.

Невидим нож прободе Били в гърдите. Беше открил Травис, докато подменяше зарове в една долнопробна дупка — „Палас Стейшън“, като прилагаше трикове, научени от аматьорска книга за измами в казината, която бе намерил в Клуба на комарджията, и въпреки всичко успяваше да граби заведението, без изобщо да го хванат. Травис беше природен талант и Били го привлече в групата си моментално. Сега всичко заминаваше в канала, защото се бе опитал да го заблуди.

Без истината нямаше нищо.

— Издъних се — каза Били.

— Исусе! Ти!?

— Да, аз. Лошо при това. Съжалявам, че не ти казах веднага.

Мамка му! Какво стана?

— Ударът в „Галакси“, за който ви говорих, се оказа капан и аз влязох право в него. Накисна ме друг играч. Работи за казиното и иска да попреча на фамилия измамници да ги ограби. Взе мобилния ми телефон и знае за удара в „Четирите дами“. Заплаши да ни предаде на полицията, ако не му играя по свирката.

— Затова ли ме попита дали трият записите от камерите на всеки три дни?

— Да. Ако успея да удържа до събота вечер, екипът ще се измъкне.

— Исусе! Ще му помогнеш ли?

— Нямам избор.

— Ще ми трябва ли адвокат? За всеки случай?

— Няма да те арестуват. Теб или друг от екипа. Вън от опасност си. Сега върви се погрижи за сина си.

— Ами ти? Вън от опасност ли си?

Добър въпрос. И Били беше доста сигурен, че знае отговора. Ако не спреше Циганите, щяха да замъкнат задника му на незавършения етаж на хотел „Галакси“ и да му видят сметката заради провала.

Можеше да се надява единствено да го направят бързо и да не го карат да страда.

— Ще се оправя.

— Пак звъни Карън. Ще ти се обадя по-късно.

В ухото му прозвуча сигнал „свободно“. Отиде в кухнята и остави слушалката на мястото й. Беше разочаровал Травис и се ужасяваше от мисълта, че ще трябва да съобщи лошата новина и на другите от екипа. Щеше да е болезнено, но трябваше да го направи.