Джеймс Суейн
Казино (15)

14.
На горещия стол

По обед агентите от борда по хазарта излязоха за обяд. От кафенето на ареста качиха подноси с храна, която не ставаше и за кучета. Били смяташе, че сеансът е минал добре, докато отпиваше от кутия джинджифилов ейл и наблюдаваше как Лабади, Зандър и Трикарико дъвчат фалшиви сандвичи върху пълен с консерванти хляб и мазна картофена салата от пластмасови купички. Лошата храна е част от ежедневието на полицая, така че агентите от борда по хазарта опразниха подносите си, без много-много да му мислят.

— Не си ни казал как се вписва във всичко това Маги Флин — започна Лабади, след като приключиха с обяда. — Това беше част от споразумението ни.

— Магс се появи в картината чак в четвъртък вечерта — обясни Били. — Не исках да надскачам ръста си.

Лабади също имаше куфарче, макар и не така хубаво като куфарчето на Андърман. Сложи го на масата, отвори го с щракане и извади отвътре голяма гланцова снимка на Били и екипа му в служебния закрит паркинг на „Галакси“, няколко часа преди да ударят заведението.

— Вчера следобед ти и осем други лица сте били заснети от нашите агенти в закрития служебен паркинг на „Галакси“ малко преди казиното да бъде ограбено — каза Лабади. — Знаем, че двамата чернокожи от снимката работят за Дусет. Искам да ми кажеш имената на останалите шестима.

— Тази снимка не е това, което мислите — каза Били.

— Така ли? Тогава ни кажи какво е.

— Ами, изпълнявах заръка на Маркъс Дусет. Дусет смяташе, че в хотела му са отседнали някакви измамници, и поиска от мен да ги изловя. Аз извиках шестима приятели, за да ми помогнат да ги открия, и в събота следобед се срещнахме в служебния паркинг, за да обмислим ситуацията.

— Наистина ли очакваш да повярвам? Честно!?

— Попитай жената, която държи сватбения магазин, Лусил Гонзалес. Тя знае всичко.

— И тази жена, Гонзалес, ще потвърди думите ти?

— Да, сър.

Лабади изглеждаше обезкуражен. Ако Лусил Гонзалес потвърдеше показанията му — а Били вярваше, че ще ги потвърди, предвид начина, по който беше оставил нещата, — бордът по хазарта нямаше да може да го обвини в заговор, а това сериозно щеше да подкопае в съда аргументите срещу него.

Лабади посочи снимката.

— Тези шестима твои приятели… Те са част от екипа ти?

— Нямам екип — отговори Били.

— Не се прави на умен пред нас, Били. Имаш екип от години.

— Не знам за какво говорите.

— Когато ударихме „Хард Рок“, имаше екип. Вчера следобед се срещна с тези хора в служебния закрит паркинг и заедно сте се уговорили да ударите казино „Галакси“.

— Клиентът ми не е арестуван във връзка с „Хард Рок“ — намеси се Андърман.

— Бил е освободен заради техническа грешка.

Били се наведе напред и доближи устата си до микрофона.

— За протокола. Никога не съм имал екип, който да работи за мен, не съм бил арестуван във връзка с „Хард Рок“ и не съм влизал в заговор за ограбване на казино „Галакси“ с приятелите ми.

Лабади изглеждаше готов да си оскубе косата. Били реши да му запуши устата.

— Искаш ли да чуеш останалата част от историята ми? — попита младият измамник.

Лабади затвори шумно куфарчето и го остави на пода. Намести се на стола така, че сглобките му проскърцаха. Изражението му беше всичко друго, но не и добронамерено.

— Започвай да говориш — каза агентът.