Джеймс Суейн
Казино (14)

13.

Били заговори откровено. Не знаеше как Циганите смятат да ударят казино „Галакси“ в събота следобед. Можеше да е през маса за блекджек или игрален автомат, или през голям джакпот, или може би като директно нападнат клетката — касата с парите. Това не беше от значение. Той знаеше достатъчно, за да предотврати подобно нещо.

Крънчи не говореше кой знае колко, но лицето му казваше достатъчно. Знаеше разликата между истина и баламосване и беше наясно, че Били не лъже. Когато той свърши, Крънчи заобиколи бюрото, отиде до Дусет и шепна в ухото му около минута.

— Сигурен ли си? — попита босът на казиното. Старият измамник изсумтя, че е напълно сигурен.

— И пак не му вярвам — каза Дусет.

Сърцето на Били щеше да се пръсне. Не успяваше да разгадае Дусет и нямаше представа какво си мисли. Шаз застана зад стола на съпруга си и го потупа по рамото, докато оглеждаше Били с гадна усмивка. Не беше схванал и нейната игра.

Дусет заобиколи бюрото и застана пред стола на Били.

В продължение на един безкраен момент просто го гледаше гневно. После ръката му изскочи сякаш отникъде и го шамароса.

— Знаеш ли защо го направих? — попита Дусет.

— Не — отговори Били.

— И аз не знам. Така, ето ти сделката. Искам да попречиш на Циганите да ударят казиното ми. Ако се справиш, няма да накарам Крънчи да предаде хората ти на полицията. Приемаш ли?

Били усещаше вкуса на собствената си кръв. Това беше идеална прелюдия към продаването на душата и изпяването на друга група измамници, за да спаси собствените си хора и себе си.

— Да, приемам.

— Добре. Ако опиташ да ме излъжеш, ще те убия.

— Разбирам.

— Не се съмнявам. Така. Ето ги основните правила. Самоличността на Томас Пико е валидна в компютрите на казиното. Искам да продължиш да се представяш за него. Това включва онези смешни очила, с които беше, и идиотското облекло. Разбираш ли?

— Твоите момчета ми счупиха очилата.

— Ами намери си други. Трябва да си маскиран.

Били кимна послушно. Започваше да схваща. Агентите на борда по хазарта редовно посещаваха казината, за да проверяват дали всичко е наред. Ако беше маскиран, щяха да го познаят по-трудно. И ако някой все пак го познаеше, Дусет щеше да твърди, че не знае кой е. Босът на казиното вземаше всички предпазни мерки.

— Утре следобед ще се регистрираш в хотела със самоличността на Пико и ще бъдеш настанен в скъп апартамент в главната кула — каза Дусет. — В апартамента има скрити камери и микрофони, така че не си и помисляй да ме изиграеш.

— Ами тоалетната? Ще ме снимате ли и там?

— Не е изключено.

Не се изненада, когато чу, че апартаментът за баровци е оборудван с камери и микрофони. Много от казината го правеха, за да са сигурни, че богатите им клиенти не играят в казината на конкуренцията.

— Освен това ще получаваш храна и напитки, и чипове за двайсет хиляди, с които да играеш — продължи босът. — Ако решиш да ни измамиш, не си и помисляй да обмениш чиповете, защото ще бъдеш убит. Ясно?

— Още ли мислиш, че мога да те измамя? — попита Били учудено.

— И още как. Маменето е в кръвта ти. — Дусет млъкна за момент. — Ще имаш и антураж. Айк и Ти Бърд ще са твои бодигардове и ще те придружават навсякъде. Също така ще спят в твоя апартамент. Ако кривнеш от правия път, ще ти видят сметката. Ще те държим на мушка във всеки един момент, докато си тук. Разбираш ли?

— Да, разбирам.

— Добре. Ако имаш някакви въпроси, задавай ги сега.

Имаше въпроси, но реши, че е по-важно да се чупи от това място, преди Дусет и откачената му съпруга да са решили нещо друго. Приличаха му на хора, които биха хвърлили ези-тура и биха се превърнали в животни, а той не искаше да е наблизо, ако стане нещо такова.

— Нямам въпроси — отговори и добави: — Можеш да разчиташ на мен.

— Защо всеки път, когато отвориш уста, имам чувството, че ме лъжеш? — попита Дусет.

— Нямам представа.

— Махнете го оттук — каза босът на казиното и излезе на балкона с жена си.

 

 

— Да вървим, партньоре — каза Крънчи.

Били стана и излезе от кабинета след стария измамник. Нямаше представа как ще приключи всичко това, но докато се спускаха с асансьора, си даде дума да го върне на Крънчи за това накисване.

На мястото, където пиколото докарваше колите, имаше тълпа и се наложи да изчакат опашката. Хладният ветрец от пустинята връщаше сетивата му, а мисълта за отмъщение не излизаше от главата му. Дали да не бутне стария измамник под колелата на следващата кола, която излезе от паркинга?

— Престани да ме гледаш така — тросна се Крънчи.

— Кой казва, че те гледам? — попита Били.

— Мислиш, че не знам ли? Искаш да ме видиш мъртъв.

— Че кой не иска?

Айк и Ти Бърд се засмяха презрително. Били пристъпи към стария измамник. Той усети заплахата и присви недоверчиво очи.

— Тази вечер ме излъга, когато каза, че дъщеря ти се е обадила по телефона — каза Били. — Всъщност си говорил с тази откачена кучка, нали?

— Откъде си сигурен? — попита Крънчи.

— Показа ми три разговора с код 310, който е от Южна Калифорния. Шаз каза, че наскоро се е преместила от Лос Анджелис. Две и две прави четири.

— А ти не пропускаш нищо, нали?

— Тя ли командва парада?

— Не, по дяволите. Дусет е шефът. Тя само украсява витрината.

Докараха кола, която не беше неговата. Нещо продължаваше да гризе Били и той реши да го махне от раменете си.

— Защо я остави да изтезава Рики Бозуел и да смачка черепа му с бейзболна бухалка? Не можахте ли просто да го застреляте? Не е било нужно хлапето да се мъчи.

— Кой ти каза, че тя го е мъчила?

— Накара ме да гледам видеозаписа. Ти също си бил там. Защо не я спря?

— Не можех.

— Не каза ли преди малко, че не тя командва парада?

— Сложно е. Направи си услуга и стой настрана от нея. Ако не, ще ти види сметката като на онзи нещастник Рики.

— Рики беше един от нас. Човек не постъпва така със своите. Ти наруши кодекса.

— Откажи се — каза му старият измамник.

Мазератито се появи с характерен рев, портиерът го караше като пилот от НАСКАР. Били посегна инстинктивно към портфейла си, за да даде бакшиш, но ръката му увисна празна.

— Върнете ми портфейла.

— У Айк е — отговори Крънчи. — Ела утре следобед към три и ще прегледаме нещата ти. Не забравяй, че ако решиш да се будалкаш с нас, ще пратим теб и приятелите ти по дяволите.

Крънчи закуцука назад към казиното. Поне историята за артрита му беше истина. Айк хвърли портфейла на Били. Били бръкна, за да извади пари за пиколото, но отделението за банкноти беше празно. Айк го бе опразнил. Биячите се разсмяха и също се върнаха в казиното.

 

 

Били излетя от площадката на пиколото с миризма на изгоряла гума. Трафикът беше слаб, стадото беше оредяло заради късния час и той настъпи педала на север, по обляния в неон „Стрип“, сякаш отчаяно искаше да се отдалечи възможно най-много от казино „Галакси“.

Имаше чувството, че ще експлодира. Не се бе дънил толкова зле от колежа. На кръстовището с авеню „Сахара“ извъртя дивашка каскада и със свистене на гуми прекоси четири ленти, за да свие наляво. Наоколо не се виждаше пътен полицай и той продължи скоростно по „Сахара“, като си даде сметка, че това му е първото измъкване сух за вечерта.

Стигна до рампата със сто и двайсет. Вятърът удряше лицето му и страховете се изпариха. Каза си, че ще бие онези копелета. Не знаеше как, но беше сигурен, че ще се справи. Бяха показали картите си и разполагаше с достатъчно информация, за да им нанесе сериозен удар.

Дусет беше с размекнат от кокаина мозък, както и психясалата му жена, освен това никой от двамата нямаше понятие как се управлява казино. Ако имаха, не биха поискали от известен измамник да хване шайка свои колеги. Хората от казината правят това само в най-тъпите филми.

Айк и Ти Бърд бяха двама случайни главорези, с ум колкото сандък камъни. Лесно е да изиграеш глупаци. С тези двамата щеше да се забавлява истински.

Накрая беше Крънчи, който го бе прецакал по толкова много начини, че Били бе изпуснал бройката. За това обаче имаше причина. Възрастта си казваше думата и старецът не беше достатъчно уверен в себе си, за да е сигурен, че ще свърши работата — заради това искаше Били да я свърши вместо него.

Всеки от тези хора имаше свое слабо място, в което той би могъл да забие нож и да го завърти в раната както подобава. Не бяха избрали подходящия човек, над когото да издевателстват, и той нямаше търпение да се разплати с тях.