Джеймс Суейн
Казино (13)

12.

В асансьора към апартамента на покрива Били се замисли за срещата със стария мошеник в „Пепърмил“. Крънчи излъчваше лоши сигнали, но той ги бе пренебрегнал, защото беше прекалено изкушен от възможната плячка, за да си даде сметка, че му готвят капан.

Двойната врата се отвори и по коридор с мокет стигнаха до ъглов кабинет, с табела „Маркъс Дусет, Президент & Директор / Галакси Ентъртейнмънт.“

Името Дусет напоследък се появяваше в пресата. Собственик на долнопробен стриптийз клуб в Лос Анджелис, той бе нарушил всички строителни кодекси и бе подкупил строителен инспектор, за да построи казиното. В пустинята най-силно говорят парите и заведението въпреки всичко бе отворило навреме.

Шаз дръпна вратата и влязоха. Кабинетът беше елегантен и бездушен, с чар колкото автобусен терминал в провинциален град. Пред високите от пода до тавана прозорци танцуваха неоновите, безвкусно примамливи светлини на „Стрип“. Непропорционално голямо гранитно бюро беше поставено в центъра на стаята, а пред него имаше един стол. На балкона вън разговаряха двама мъже.

— Сядай — нареди Шаз.

Били се подчини. Погледът му привлече сватбена снимка в рамка на бюрото. На нея видя самата Шаз и дявол хубавец със сламеноруса коса, на пясъчен бряг, да разменят брачни клетви. Значи, беше омъжена за боса.

Мъжете от балкона влязоха. Дусет седна на ръба на бюрото и запали цигара. Харесваше вида на шеф на киностудия и беше със сметаново бял костюм „Армани“ и разкопчана бяла копринена риза, с обувки от крокодилска кожа, без чорапи.

— Крънчи твърди, че си най-умният измамник в града — започна Дусет.

Крънчи стоеше до плъзгащата се врата, с каубойската си шапка в ръка.

— Ти си боклук — каза му Били.

— Мълчи и слушай Маркъс — каза старият.

— Искам да ми кажеш какво са намислили Циганите — каза Дусет. — Направи го и ще си тръгнеш цял. Съгласен ли си?

Били не можеше да се надява на повече от това и реши да изиграе картите си.

— На телефона на Рики Бозуел открих информация, която ми подсказва, че фамилията му смята да удари казиното ви в събота следобед, когато се сменя персоналът. Ще направят някакви номера в средата на залата и ще манипулират някоя от игрите. Охраната ви ще наблюдава, камерите ще работят, но няма да забележат нищо.

Дусет премести поглед към Крънчи.

— Истината ли казва този задник?

— Мисля, че Били е схванал правилно — отвърна старецът.

— Ти защо не го схвана? Ти също видя мобилния телефон.

— Очите на Били са по-добри от моите.

Дусет отново се обърна към пленника.

— Добре, значи играта ще е в събота следобед. Как да ги хвана?

— Имаме ли сделка? — попита Били.

— Не и докато не ми кажеш останалото.

Разговорът тръгваше в лоша посока. Нищо не можеше да попречи на Дусет да му види сметката, след като получи информацията, която иска. Беше време да се опълчи, така че каза:

— Разкарай се.

— Какво каза?!

— Чу ме. Казах: разкарай се.

Дусет избухна и затърси в бюрото нещо остро, което да забие в гърдите на Били. Блъскаше си главата около Циганите от дни и явно напрежението избиваше. Да знаеш, че ще те ограбят, е почти толкова лошо, колкото самото ограбване. Шаз отиде до мъжа си и го хвана за ръката.

— Успокой се. Това е само един жалък плъх.

— Никой не може да ми говори така — изръмжа Дусет.

Шаз извади от джоба си златен флакон и пусна три линии бял прах върху плота на бюрото. Дусет ги смръкна с метална тръбичка. Почти веднага се пренесе на друго място, отпусна глава назад и затвори очи. Жена му започна да масажира напрежението в раменете му.

— По-добре ли си?

— Да, благодаря, скъпа. — На Крънчи каза: — Оправи се с този задник.

Старият мошеник се отдели от плъзгащата се врата.

— Съжалявам, Били, но трябва да знаем какво готвят Циганите. Позицията ти не ти позволява да откажеш.

— Откога работиш за тези? — попита Били.

— Откакто отвориха. Плащат ми, за да не допусна да ограбят казиното. Нямам никакви угризения, в случай че се питаш.

— Никакви?

— Никакви. За теб също. Времето ти бездруго изтичаше, така мисля. Не може да си измамил толкова казина, колкото теб, и да не те хванат.

— Заради това ли ме накисна в салона за баровци? За да можеш да ме снимаш и да ме изнудваш?

— Бързо схващаш. Умът ти винаги е бил бърз. Хайде сега да приключваме с това.

Всякакви идеи да отърве кожата излетяха през вратата. Нямаше да накисне Циганите, дори биячите да го провесеха за топките през терасата и да почнеха да го заплашват, че ще го пуснат надолу с главата.

— Върви по дяволите.

— Какво означава това? — попита Крънчи.

— Означава, че няма да ти кажа.

— Дори и да предадем записите от камерите на полицията?

— Няма да изпея Циганите. Не заради теб, не и заради когото и да било.

Крънчи хвърли каубойската си шапка на бюрото и въздъхна с досада.

— На записа видяхме отблясък от огледало в кутия цигари. Съдът ще види и това, наред с факта, че си използвал фалшива самоличност, и ще те прати във федералната кошара. Няма да ти е лесно там, Били. Знаеш ли какво се случва с милите младежи в затвора? Пръскат им гъза.

— Ще рискувам със затвора.

— Сигурен ли си?

— Никога през живота си не съм бил по-сигурен.

Старият изглеждаше ядосан, но не и победен, като че ли имаше още силни карти, скрити в ръкавите. Взе шапката си от бюрото и я протегна напред, сякаш проси милостиня.

— Изпразни си джобовете — каза на Били.

— Майната ти.

— Айк, Ти Бърд, гостът ни има нужда от помощ.

Айк вдигна Били от стола и го задържа, а Ти Бърд опразни джобовете му и хвърли вещите му в каубойската шапка. Портфейла, цигарената кутия с огледалцето, телефона, шепа монети. Крънчи веднага взе портфейла и от отделението за банкноти измъкна разписка. Сбръчканото му лице се разтегна в усмивка.

— Виж ти! Сметка за питие от „Четирите дами“, с отпечатани дата и час. Бил си там в шест и половина вчера вечерта. Какво си правил в „Четирите дами“, Били?

Били се наруга наум. Обикновено късаше всички касови бележки и разписки след свършена работа. Реши, че тази вероятно е била мушната в банкнотите на рестото и не я е забелязал.

— Ще ти кажа какво си правил там — продължи Крънчи. — С екипа ти сте извъртели номера с обработените зарове. Прав ли съм?

Били заби очи в пода. Шибаната касова бележка! Беше забравил да скъса една нищо и никаква касова бележка и сега плащаше заради това.

— Сигурен съм, че ако се обадя на борда по хазарта и ги посъветвам да прегледат записите от камерите в „Четирите дами“ от снощи, ще видят теб и останалите от екипа ти. Бих могъл да им помогна, като посоча кои от хората около масата за крапс участват. Предполагам, че си използвал едно-две хубави момичета за отвличане на вниманието, две колежанчета, които да залагат, и един техничар, който да направи смяната, докато ти дирижираш акцията. — Млъкна за момент. — Улучвам ли десетката?

Крънчи се гавреше с него. Били беше сглобил екипа си по примера на стария мошеник, включително използването на жени от леката индустрия за примамка.

— Разбира се, не знаем имената на хората от екипа ти или къде живеят, или каквото и да било друго за тях. Така ще е трудно да ги открием. Обаче можем да дадем на борда по хазарта мобилния ти телефон.

Извади телефона му от шапката.

— Андроид. И аз имам такъв. Мога да се обзаложа, че телефоните на хората от екипа ти са записани в твоя апарат. Нали така, Били?

— Ти си абсолютен боклук — отвърна Били тихо.

— Бордът по хазарта ще проследи хората ти по телефонните номера и ще ги прибере. Ще сравни физиономиите им със записите от камерите в „Четирите дами“, ще ги обвини в съучастничество и животът ти ще стане тъжен. Имаш ли представа колко години те чакат за организиран грабеж?

Били познаваше закона. Щатът получаваше жизнените си сокове от данъците на казината. Когато крадеш от казино, все едно крадеш от бюджета на щата и той не би гледал на такова нещо пренебрежително. Травис, Гейб, Мисти, Пепър, Кори и Морис бяха загазили също като него.

— Въпреки всичко няма да ти кажа.

— Това е глупаво. Ще лежиш, ще лежат и хората ти. Гадно.

— Ще поемем риска.

Кабинетът притихна заплашително. Лицето на Крънчи стана алено — ядосваше се на собствената си лоша преценка. Гневно хвърли телефона на Били отново в шапката. Нещо вътре привлече погледа му и той извади двустранния фалшив чип и възкликна:

— О-хо-о-о, какво имаме тук? Обработен чип от „Машини за късмет“! Това заведение е малко по-надолу по улицата от „Пепърмил“. Бил си там тази вечер, преди да се срещнеш с мен, нали, Били? Направил си някоя от второстепенните си шашми с дилърката там, крал си чипове от подноса й.

— Не знам за какво говориш — каза Били.

— Стига, Били, познавам те твърде добре. Хванал съм те на местопрестъплението.

— Какъв идиот съм — каза Били под нос.

— Може да се обадя в „Машини за късмет“ и да ги посъветвам да изгледат внимателно записите от камерите в залата за блекджек от тази вечер. Мога да се обзаложа, че с приятелката си измъкваш пари от казиното. Ще я арестуват и ченгетата ще я обработят както подобава. Не го искаш, нали?

Били си представи как ченгетата въртят Ли на шиш. Тя не му дължеше лоялност, щеше да се огъне моментално и да изпее и майчиното си мляко. Ченгетата щяха да го арестуват, да се възползват от информацията, която ще им даде Крънчи, и да изпържат екипа му за шашмата в „Четирите дами“. Никой адвокат в града не би могъл да го спаси, него или екипа му, ако се случеше това.

— Не го искам — изтърси.

— И аз си мислех така. Е, ще бъдеш ли сговорчив, или да се обаждам на „Машини за късмет“?

Беше победен. Усещането беше отвратително. Искаше му се да пропълзи в някоя дупка и да умре.

— Ще бъда сговорчив — отговори.

Крънчи погледна Дусет. Босът на казиното кимна одобрително.