Джеймс Суейн
Казино (12)

11.

Историята на Циганите беше известна на всеки измамник от Лас Вегас. Бяха мигрирали в Средния запад през шейсетте, където изкарвали прехраната си с кражби на мебели от универсални магазини в Чикаго и околността. Краденето на мебели не е лесно и Циганите прибягвали до трикове за отвличане на вниманието, с които вършели работата.

Фамилията влизала в магазина и заставала до желания обект. Бащата давал сигнал и децата започвали да подскачат наоколо, сякаш танцуват, като движенията им били хореографирани така, че да приковават вниманието на присъстващите и да го отклоняват от истинската цел. В същото време двама от синовете грабвали желания обект и дръзко излизали с него през вратата.

Всички шашми с времето се изчерпват. В търсене на по-зелени пасища през деветдесетте Циганите се преместили в Невада и се заели с казината. След това прилагали едни и същи трикове, атакували масите за блекджек, като подменяли тестета карти. Последвали игрите със зарове, рулетките, игралните автомати.

Десетилетия след началото продължаваха да действат все така успешно.

 

 

Били седна на стола. Опитваше се да не гледа трупа на Рики. Шаз му подаде три предмета от нощното шкафче — айфон, светломер и малък бележник.

— Това са нещата му. А сега ми обясни какво е бил намислил малкият задник.

Той провери най-напред айфона. Нямаше гласови или текстови съобщения, само имейл от фирма за самолетни билети, потвърждаващ резервация за полет от града в събота вечер. Това му подсказа нещо важно — Циганите бяха планирали да ограбят казино „Галакси“ в събота вечер. Измамниците обикновено напускат града веднага след обир.

После дойде ред на бележника. Страниците му бяха изпъстрени с тайнствени знаци и мерки. Когато вдигна очи, погледът на Шаз прогаряше дупка в главата му.

— Обясни това — каза тя.

— Рики е измервал разстоянията до изходите, в случай че се наложи фамилията да се измъкне. По-късно е щял да начертае всичко с подробности, като проект.

— Проект за какво?

— Фамилията му упражнява измамите в бутафорно казино. Ще опитат да пресъздадат обстановката във вашето казино и да предвидят какви проблеми биха могли да възникнат.

— За какво му е светломерът?

— Измервал е осветеността на салона, за да могат да я имитират в бутафорния си декор. Записват тренировките си и след това търсят слабите места. Така виждат каквото виждат камерите за наблюдение.

Отговорът му като че ли я удовлетвори. Тя придърпа един стол и го възседна обратно, за да е с лице към Били.

— Бива те, а?

— Ако ме биваше толкова, нямаше да ме хванете.

— Чух, че си бил в Масачузетския технологичен институт и си отвял всички. — Били се сепна. Не знаеше какво да каже. — Освен това чувам, че си чукал половината красавици на Лас Вегас. Че си сексмашина, това чувам.

Биячите се засмяха сдържано.

— Заради това си толкова неуловим — продължи тя. — Момичетата, които наемаш, няма да те издадат, дори и да ги хванат. Влюбени са в теб.

Нещата, които му каза, бяха известни само на шепа хора. Никой досега не го бе предавал и той нямаше никаква идея кой може да го е направил.

— Добре. Каква е схемата на Циганите? Досега би трябвало да си разбрал — каза тя.

И беше права. Беше схванал какво са намислили, поне достатъчно, за да ги изобличат. Щеше да стане между 3:55 и 4:05 следобед, в събота, точно след края на дневната смяна и при застъпването на следобедната. Служителите си тръгват за вкъщи, новите заемат местата им, казиното е в движение, никой от охраната не следи мониторите — точно както им харесва на измамниците.

Знаеше и как ще са облечени. Дрехи с подобаващи цветове. Така беше във всяка измама, която организираха Циганите, така щеше да бъде и идущата събота. Вероятно щяха да се представят като семейство на почивка или група смешни участници в конгрес, които се обличат еднакво.

Освен това знаеше, че ударът е изцяло техен и не са замесени служители на казиното. Циганите бяха сплотена група и избягваха привличането на външни хора, ако е възможно.

Информацията беше достатъчна, за да ги хванат. Ако обаче кажеше на Шаз всичко, което знаеше, биячите щяха да го пратят в моргата. Нямаха избор. Беше видял трупа в гардероба и сега беше свидетел. Свидетелите говорят, така че щеше да е наложително да го убият. Най-доброто, което можеше да направи, беше да печели време.

— Чакам — подкани го тя нетърпеливо.

— Не знам точно какво са намислили. Мога обаче да ги хвана.

— Как ще го направиш?

— Трябва да си измамник, за да разпознаеш измамник.

— Инстинкти, а?

— Знам какво и как мислят.

— По-добре не се шегувай с мен.

— Не се шегувам.

Шаз се обади по мобилния си телефон.

— Ей, Маркъс. Иска да се споразумее с нас.

Известно време слуша съсредоточено, после прекъсна връзката.

— Маркъс иска да му покажем филма — каза на биячите. — Дръжте го на стола.

Ти Бърд застана зад Били и притисна раменете му надолу. Шаз включи телевизора. Започна филмираната смърт на Рики Бозуел. Кошмарната жена сграбчи Били за косата и дръпна главата му назад, за да държи очите си отворени.

— Гледай — изсъска. — Учи се.

Били не смяташе, че може да научи нещо от смъртта на един нещастник, умъртвен с изтезания, но се оказа, че греши. Биячите бяха само изпълнители на второстепенни роли, а звездата в това шоу на ужасите беше Шаз. Облян в студена пот, той изгледа как чупи пръстите на краката на Рики, как реже пръстите на ръцете му, как накрая замахва с бейзболна бата и разбива черепа му, така че окото изскача от орбитата.

И горкото хлапе остана живо след всичко това. За негова чест, Рики не издаде хората, с които работи. Фамилията му можеше да се гордее с него.

Изтезанието най-накрая приключи. Рики бе понесъл всичко, което човек би могъл да понесе. Сложиха го на леглото и го оставиха да умира — докато животът му се изцеждаше, тялото му се тресеше от конвулсии и неконтролирани спазми. В един момент здравото му око премигна, като мигач на кола, и замръзна полуотворено.

Били не можа да се овладее и се разплака.

— Пуснете го — каза Шаз.

Ти Бърд пусна Били и той избърса сълзите си.

— Ставай — каза му Шаз. — Отиваме горе при Маркъс.

Били се изправи. Краката му трепереха. До края на живота си нямаше да забрави видяното. Понечи да тръгне след Шаз към изхода от стаята, но замръзна. На телевизионния екран се появи нова фигура и застана до леглото. Новият улови брадичката си замислено, сякаш се чудеше какво да прави с трупа. При това показа профила си на камерата.

Дъхът на Били секна.

Беше старият му приятел Крънчи.