Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Joyce Girl, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Ирина Иванова, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Анабел Абс
Заглавие: Танцьорката от Париж
Преводач: Ирина Иванова
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „ЕМАС“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман
Националност: английска
Излязла от печат: 07.12.2018
Редактор: Цвета Германова
Коректор: Василка Ванчева
ISBN: 978-954-357-385-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15361
История
- —Добавяне
Благодарности
Особено задължена съм на изключително плодотворните усилия на Каръл Льоб Шлос, които е вложила в биографията „Лучия Джойс: танц по време на бдение“. Шлос прекарва шестнайсет години не само в задълбоченото изследване и написването на биографията на Лучия, но и в борба с наследниците на Джойс в първото по рода си дело за правата за достъп до семейните документи на прочутата фамилия.
Също така съм задължена на великолепната работа на редица други изследователи и биографи, твърде много, за да бъдат изброени тук. Но произведенията, на които разчитах най-много, са: „Джеймс Джойс“ от Гордън Баукър; „Джеймс Джойс“ от Ричард Елман; „Нора“ от Бренда Мадокс (включително цензурираната последна глава, за което благодаря на Център „Джойс“ в Цюрих); „Самюъл Бекет“ от Диърдри Беър, „Обречен на слава: биография на Самюъл Бекет“ от Джеймс Ноулсън, „Бекет“ от Джери Дюкс; „Зелда“ от Нанси Милфорд; „Тесен кръг от сродни умове: Джойс в Париж“ от Конър Фенъл и „Скъпа мис Уийвър“ от Джейн Лидърдейл и Мери Никълсън.
Автобиографията на Александър Калдър „Моят живот в картини“ беше полезна, а негови скулптури, рисунки и бижута могат да се видят онлайн, както и в много музеи и галерии, включително в музея „Уитни“ в Ню Йорк. Циркът на Александър Калдър е достъпен в YouTube.
Творбите на Джойс и Бекет бяха основни четива и по-специално „Одисей“, „Бдение над Финеган“ и ранната проза на Бекет („Събрани разкази“, редактор С. Гонтарски).
За обща информация относно Джойс, Париж през двайсетте години на XX в. и танците съм задължена на: „Париж беше вчера“ от Джанет Фланър; „Да бъдем гении заедно“ от Робърт Макалмън и Кей Бойл; „Силвия Бийч и Изгубеното поколение: история на литературния Париж през двайсетте и трийсетте години“ от Ноел Райли Фич, автобиографията на Пеги Гугенхайм „Извън този век“; „За Париж“ и „Безкраен празник“ от Ърнест Хемингуей; „Лудите години“ от Уилям Уайзър; „Най-опасната книга: битката за «Одисей» от Джеймс Джойс“ от Кевин Бирмингам; „Флапърки“ от Джудит Макръл; „Моят живот в движение“ от Маргарет Морис; „Маргарет Морис: пионер на модерния танц“ от Бев Трюит и Джим Хейсти; „Съзвездие «Гений»“ от Кевин Джаксън; „Париж между войните: изкуство, стил и блясък в лудите години“ от Венсан Буве и Жерар Дюрозоа; „Париж на емигрантите“ от Арлън Хансън; „Запази ми този валс“ от Зелда Фицджералд; „Автобиографията на Алис Б. Токлас“ от Гъртруд Стайн.
За информация относно Юнг препоръчвам „Опасен метод“ на Джон Кър, „Юнг: човек и мит“ от Винсънт Броум и „Сънища, спомени, размисли“ от Юнг.
От малко по-леките четива трябва да спомена два графични романа: награждавания „На татко момичето“ от Мери и Брайън Толбът (без който вероятно никога нямаше да чуя за Лучия) и „Джеймс Джойс: портрет на един дъблинчанин“ от Алфонсо Запико.
Тъй като много доказателства (включително писма до, от и относно Лучия, медицински записки, романът и стихотворенията й) са били унищожени или изгубени, в целия роман съм си представяла чувствата и мислите на Лучия. Ето защо това е роман на въображението, а не документална творба. И все пак, там, където беше налична фактологична информация, съм се придържала възможно най-близо до нея в рамките на повествованието.
В текста са включени неупоменати цитати и отделни думи и фрази от писма и творби на Джойс („Избрани писма от Джеймс Джойс“, ред. Ричард Елман, „Дъблинчани“, „Портрет на художника като млад“, „Одисей“ и „Бдение над Финеган“).
Най-накрая бих искала да благодаря на всички онези, които ме подкрепяха толкова щедро с времето и знанията си: Барбара Абс, Пам Ройдс, д-р Лиза Дарт, Сара Уилямс, Ема Даруин, Клеър Стивънсън-Хамилтън, Ани Харис, Клер Болдуин, Стефани Кабът, Дъглас Матюс и Томасин Чинъри. Особено благодарна съм на Шарън Галънт от литературна агенция „Цайтгайст“, която повярва в този роман от самото начало, и на Дейвид Лансет и Рейчъл Сингълтън от „Импрес Букс“, които ми дадоха своята награда и освен това се доказаха като отлични редактори. Благодаря и на Натали Кларк и всички останали в „Импрес Букс“.
Благодаря на всички, които отговориха на въпросите ми по най-различни теми като дъблинските диалекти, ирландската фразеология, стъпалата на балерините, модерния танц и малко известните места в Париж: Али Мън-Гавин, Ан Маршал, Сандрин Мариньо, Анна Карлайл и Бърни Флин. Благодаря на танцьорите от „Маргарет Морис“, които ме изтърпяха, докато се учех да танцувам.
Благодаря и на моите четящи приятелки, с които първо открих Лучия: Ейми, Алисън, Катрин, Айсис, Нина, Рейчъл и Сюзън.
Най-голямата благодарност, разбира се, е отправена към съпруга ми Матю и децата ни Имоджен, Брайъни, Саскиа и Хюго.
В памет на Лучия Джойс всички приходи от продажби, спечелени през първата година, ще бъдат дарени на благотворителната фондация YoungMinds. YoungMinds провежда кампании за подобряване на психическото здраве и благополучие на децата и младите възрастни в Обединеното кралство.
И последно, всякакви допуснати грешки са мои и само мои!