Анабел Абс
Танцьорката от Париж (31)

Историческа бележка

Лучия прекарва четири месеца в санаториума в Кюснахт, след което К. Г. Юнг отказва да продължи лечението й, заявявайки, че продължителната психоанализа е възможна, но резултатът би бил неясен и може да доведе дори до влошаване на състоянието й. Джойс, който винаги е таял опасения относно психоанализата и Юнг, премества Лучия от Кюснахт в цюрихския хотел, където е отседнал, и й наема медицинска сестра. Докато Юнг води лечението на Лучия, той и асистентите му се опитват да проучат има ли някаква „сексуална тайна“ в миналото й, но тя системно се затваря и отказва да отговаря на подобни въпроси. По-късно Юнг изгаря всичките си записки и досието по случая на Лучия, но държи на мнението си, че Джойс е причината за заболяването й. След време Юнг заявява: „И двамата се спускаха към дъното на океана — той се гмуркаше, а тя потъваше“.

В началото на 1935-а покровителката на Джойс Хариет Уийвър и негови поддръжници започват да се отчайват, че той никога няма да успее да довърши „Бдение над Финеган“. Според тях Лучия е основната пречка в работата му. Хариет Уийвър и асистентът на Джойс Пол Леон кроят планове да я изпратят в Лондон, за да може Джойс да продължи да пише. Лучия не се възпротивява — тя отчаяно иска отново да види Бекет. Стига до Лондон с придружител. По онова време Бекет също живее там и след смъртта на баща си се подлага на психоанализа. Няма записи какво се случва между тях, с изключение на един коментар в писмо на Бекет: „Лучия лумна като въглен и угасна“.

От този момент нататък Нора Джойс отказва да приеме дъщеря си у дома. След престоя си в Лондон с Хариет Уийвър Лучия стига до Ирландия, където няколко месеца живее при свои братовчеди. Според биографа й именно там тя се пристрастява към барбитурата „Веронал“, който баща й й изпраща по пощата в огромни количества, вярвайки, че ще й помогне да спи. По това време Лучия прави опит да се самоубие, след като е прочела интервю с Джорджо в „Ню Йоркър“.

Лучия бяга от къщата на братовчедка си. Откриват я в Дъблин, където живее и спи по същите тези улици, за които баща й е писал и й е говорил през целия й живот. В джобовете й са намерени оръфани страници от „Бдение над Финеган“, които Джойс й е изпращал. Разказва на братовчедите си, че тя е темата и музата във всички части на „Бдение над Финеган“, в които става въпрос за любов, танци и лудост. В този момент й помага приятел на Джойс, а след това я изпращат в Англия, където започва нов курс лечение с доктор, предписал й седем седмици пълна изолация. Както и преди, колкото повече я ограничават, толкова повече се мъчи Лучия.

Прекарва остатъка от живота си затворена в различни институции, една от които е в Нортхамптън, Англия. След многобройни разнопосочни диагнози най-накрая е диагностицирана като шизофреничка. До смъртта си Джойс не спира да търси възможни лечения, нови доктори, по-добри сестри и санаториуми за нея. Не спира да й пише, говори непрекъснато за нея и редовно й изпраща подаръци. Никога не позволява дължимите възнаграждения и такси за лечението й да го спрат, въпреки че го докарват до ръба на финансов крах. Междувременно Джорджо и Нора единодушно твърдят, че Лучия трябва „да бъде затворена и оставена да потъне или да започне да плува“ (отбелязано в писмо на Пол Леон до Хариет Уийвър, цитирано в книгата на Каръл Льоб Шлос „Лучия Джойс: танц по време на бдение“). До края на живота си Нора не посещава дъщеря си нито веднъж.

Джойс не спира да настоява, че Лучия е ясновидка, като твърди, че той и Нора са „виждали стотици примери за ясновидските й способности“ и че „интуицията й е невероятна“.

Въпреки че не танцува пред публика отново, нейните художествено илюстрирани букви („заглавки“) са публикувани в стихосбирката на Джойс „Плодче за по пени“ през 1932-ра; в „Мимът на Ник, Мик и свраките“, откъс от „Творба в процес на написване“, през 1934-та и в стихотворението „Азбучен Чосър“, което излиза от печат на рождения й ден през 1936-а. Положителни отзиви се появяват в редица вестници, сред които „Дейли Телеграф“, „Ню Йорк Хералд“, „Пари-миди“ и „Меркюр дьо Франс“.

Лучия е посетена за последен път от баща си през 1939-а. До 1940-а нацистка Германия вече е анексирала Австрия, нападнала е Чехословакия, Полша, Норвегия, Дания, Холандия, Белгия, Люксембург и Франция. През юни 1940-а немската армия пристига в Париж, където Лучия е въдворена в лудница. Нацистите убиват много от душевноболните като част от програмата им за евтаназия, но Лучия има късмет и оцелява. Дочаква края на войната в приют за душевноболни в Северна Франция.

Писмата на Джойс от този период разкриват как той се опитва неуморно (но безрезултатно) да премести Лучия в Швейцария, където той, Нора и Джорджо живеят в безопасност. Когато умира, всякаква връзка с Лучия е прекъсната. В крайна сметка Хариет Уийвър се намесва и урежда Лучия да бъде преместена в Англия, за да я наглежда.

От 1951-ва до смъртта си през 1982-ра Лучия живее спокойно (благодарение на Фенотиазина) в болницата „Сейнт Андрю“ в Нортхамптън. Там тя продължава да мисли за брака, непрекъснато преглежда списъка си с бивши любовници и размишлява за кого е трябвало да се омъжи. Продължава похода си за свобода (пише дори до генерал Шарл дьо Гол) и все така ненавижда принудителното задържане под ключ. Единствените й редовни посетители са покровителката на Джойс Хариет Уийвър и Джейн Лидърдейл, кръщелница на Уийвър; от време на време я посещава и изследовател на Джойс, който се интересува от баща й. Самюъл Бекет никога не забравя Лучия. Винаги й изпраща подаръци за рождения ден и й пише редовно до смъртта й. След кончината му сред личните му вещи е намерена снимка на Лучия, облечена като русалка по време на Международния конкурс по танци в зала „Бюлие“.

Лучия умира на дванайсети декември (в навечерието на празника на Св. Лучия) 1982-ра. Въпреки че за нея има отредено място в семейния гроб на Джойс в гробището „Флунтерн“ в Цюрих, тя най-накрая демонстрира независимостта си и избира собственото си погребално място в гробището „Кингсторп“ в Нортхамптън.

През 1938-а, седемнайсет години след като започва да пише „Бдение над Финеган“, Джойс написва финалните редове на творбата си. По-късно заявява, че е видял дълбока връзка между писането на романа и страданията на дъщеря си. Според нейния биограф „влиянието на Лучия върху живота на баща й и върху формата и съдържанието на «Бдение над Финеган» е много дълбоко“. Джойс умира в Цюрих две години по-късно, без да е виждал Лучия повече от година и съкрушен от това, което е преживяла. Нора умира в Цюрих в присъствието на Джорджо през 1951-ва. Скандалните „мръсни писма“, които пише до Джеймс Джойс, са унищожени, но неговите са направени публично достояние. Спекулира се, че участието на Нора в тази скандална размяна на писма е бил нейният опит да накара Джойс да не посещава гъмжащите от сифилис бордеи на Дъблин, докато е в града по работа, а тя в Триест.

Джорджо напуска съпругата си Хелън (госпожа Флайшман) през 1939-а. Диагностицирана е като „подчертано невротична“, след като показва признаци на ранна депресия. По-късно диагнозата й е променена на шизофрения. Той посещава Лучия в Англия само веднъж през 1967-а.

Племенникът й, последният останал наследник на Джеймс Джойс, унищожава по-голяма част от писмата на Лучия. Сред тях са писма до и от Самюъл Бекет, унищожени — както се твърди — по желание на Бекет. Хариет Уийвър също унищожава всичките си писма от Лучия. Описание за унищожаването на писмата на Лучия може да се намери в нейната биография (вж. Благодарности).