Блейк Крауч
Тъмна материя (9)

9

Той става по-рано.

Пие по-малко.

Шофира по-бързо.

Чете повече.

Тренира.

Държи вилицата си по различен начин.

Засмива се много по-лесно.

Пише по-малко съобщения.

Взема си по-дълги душове и вместо да се къпе със сапун, вече използва гъба, за да се насапуниса.

Бръсне се на два дни вместо на четири, при това на мивката в банята, а не под душа.

Обува си обувките веднага след като се облече, а не пред вратата, когато излиза от къщата.

Постоянно си чисти зъбите с конец, а преди три дни дори го видя да си скубе веждите.

Не е обличал любимата си тениска на U2, която има от един концерт, на който ходиха преди десетилетие, от почти две седмици.

Мие чиниите по различен начин — вместо да ги трупа на сушилника, ги нарежда върху кърпи, които е разпънал на плота.

Пие една чаша кафе на закуска вместо две и го прави по-слабо от преди, всъщност го прави толкова слабо, че Даниела се опитва всяка сутрин да отиде първа в кухнята, за да го направи сама.

Напоследък семейните им разговори по време на вечеря са се насочили към идеи, книги и статии, които Джейсън чете, и уроците на Чарли, вместо обикновеното споделяне на случилото се през деня.

Чарли. Джейсън е различен и с него.

По-снизходителен е и не толкова строг.

Сякаш е забравил как да бъде баща на тийнейджър.

Вече не стои до два часа през нощта, за да гледа „Нетфликс“ на айпада си.

Вече не я нарича „Дани“.

Желае я постоянно и всеки път е като първия им път.

Гледа я с една настоятелност, която й напомня за наскоро влюбените и начина, по който те се гледат в очите, когато все още има прекалено много мистерии и непознати територии за откриване между тях.

Всички тези мисли и факти се наслагват в съзнанието на Даниела, докато стои до Джейсън пред огледалото.

Сутрин е и двамата се подготвят да започнат деня си.

Тя мие зъбите си, а той своите и когато я улавя да го зяпа, й се ухилва и й намига.

Даниела се чуди…

Да не би да има рак и да не ми казва?

Да не би да пие антидепресанти и да не ми казва?

Да не би да е изгубил работата си и да не ми казва?

Стомахът й се свива неприятно: да не би да има афера с някоя от студентките си и затова да се държи по този начин?

Не. Никоя от тези вероятности не й се струва правилна.

Проблемът е, че нищо не изглежда сбъркано.

Дори нещата са по-добри от всякога. Той й обръща повече внимание. Не са говорили и не са се смели толкова от началото на връзката им.

Само дето е… различен.

Различен по хиляди дребни начини, които може да не означават нищо, а може да означават и всичко.

Джейсън се навежда и се изплюва в мивката.

Спира водата, отива зад нея, слага ръце на бедрата й и се притиска нежно към нея.

Даниела гледа отражението му в огледалото.

Мисли си: Какви тайни криеш?

Иска й се да го попита.

Да му зададе точно този въпрос.

Не го прави, а продължава да си мие зъбите, защото цената на този отговор може да й коства това невероятно положение.

— Мога да те гледам да правиш това цял ден — казва той.

— Да си мия зъбите?

Не изрича чисто думите, тъй като четката е още в устата й.

— Аха.

Целува задната част на врата й. Приятни тръпки побиват гърба й и слизат надолу към коленете й, за момент всичко изчезва — страхът, въпросите, съмнението.

— Раян Холдър ще изнася лекция довечера в шест — казва Джейсън. — Искаш ли да дойдеш с мен?

Даниела се навежда, изплюва и си изплаква устата.

— С удоволствие, но имам урок в пет и половина.

— Да разбирам ли, че в такъв случай мога да те заведа на вечеря, когато се прибера?

— За мен ще е удоволствие.

Тя се обръща и го целува.

Той дори се целува по различен начин сега. Сякаш всяка една целувка е събитие.

Джейсън се отдръпва.

— Хей — казва му Даниела.

— Да?

Трябва да го пита.

Трябва да му каже, че е забелязала всички тези дреболии.

Да си излее всичко и да й олекне.

Част от нея копнее да го направи.

Друга част обаче не иска и да знае.

Затова си казва, че сега не е времето, докато си играе с яката му, оправя косата му и го изпраща на работа с целувка.