Клеър Макинтош
Игра на лъжи (63)

Шестдесет и три

Мъри

Мъри и сержант Кенеди се бяха преместили в кухнята на Оук Вю, която бяха превърнали в неофициален контролен център.

— Провери списъка с гласоподаватели за лицето Марк Хемингс. — Джеймс стоеше прав и даваше нареждания на един млад детектив, който бързо ги записваше, готов да ги предаде нататък. Телефонът му звънна и той прие обаждането, като слушаше внимателно, след което закри микрофона, за да запознае сержанта с новините.

— Колата на Ана Джонсън е засечена от две камери на излизане от Ийстборн. На А27 има няколко камери, но никоя от тях не я е засякла. — Сърцето на Мъри се сви — дали Каролин не беше отвела Ана и бебето някъде другаде? Детективът продължаваше да говори. — Камерите са засекли колата отново в Лондон — за последно на Саут Съркълър.

Джеймс погледна Мъри.

— Успя ли да се свържеш с Хемингс?

— Все още не ми вдига. Ще продължа да опитвам.

— Поисках да засекат мобилния на Ана.

Мъри натисна бутона за повторно набиране на номера. Нищо. Вече беше изпратил съобщение, но ако Марк си беше изключил звука, можеше да мине още цял час, преди да отговори. Междувременно никой не знаеше какво беше планирала Каролин.

— Сержант, има безброй мъже с името Марк Хемингс в списъка с гласоподаватели. Разполагаме ли с презиме?

Докато Джеймс претърсваше купчината с поща, зарязана на кухненската маса, с надеждата да открие поне инициал, Мъри отвори Гугъл.

Според него той беше онлайн еквивалента на доброто старо полицейско разследване на онова, което не разчиташе на полицейската система, база данни или защита на данните. Гугъл беше еквивалентът на ходенето от врата на врата и питането на истински хора какво знаят.

Потърси „Марк Хемингс, Пътни“ и му излязоха твърде много резултати, за да са му от полза. Затвори очи за момент, за да се опита да си спомни какво знаеше за партньора на Ана. На лицето му се появи лека усмивка. Марк Хемингс не просто живееше в апартамент в Пътни, той беше работил там.

— Апартамент 702, Пътни Бридж Тауър, SW15 2JX. — Мъри завъртя телефона върху масата към Джеймс. Списъкът с акредитирани терапевти беше оглавяван от Марк Хемингс — след името му бяха изброени поредица от квалификации.

— Браво на теб.

Джеймс се обади в участъка, за да предаде информацията. След като приключеше разговора, Съсекс щеше да предаде нататък към лондонската полиция, която щеше да действа. Лондонските им колеги щяха да заобиколят мястото. Да се разположат на ключовите места… и да чакат заповедта да действат. Въоръжени полицаи щяха да очакват нареждането. Вече пътуваше линейка там. Парламентьорите бяха готови да се включат, ако имаше нужда от тях. Цял екип от хора с обща цел.

Всички се надяваха да стигнат навреме.

— Това е всичко значи — каза Джеймс и остави мобилния. — Мразя тези съвместни случаи. Ние свършваме черната работа, а лондонската полиция обира овациите. — Сви рамене недоволен. — Дразнещо е, нали се сещаш?

Мъри се сещаше. Само че точно сега не се чувстваше раздразнен. Не искаше да бъде на мястото, за да обере овациите, да преброи труповете и да получи медал.

Искаше да се прибере у дома.

Пукаше му какво ще се случи с Ана и Ела — разбира се, че му пукаше, — но най-накрая осъзна нещо, което трябваше да разбере преди много време. Престъпленията не се решаваха само от един детектив — решаваха се от екип. Мъри беше добър детектив, но не беше незаменим. Никой не беше такъв.

— Мъри — започна колебливо Джеймс. — Моят екип беше този, който първоначално работи над случая на семейство Джонсън. Аз подписах заключението на съдебния лекар.

— Всички можем да пропуснем нещо, Джеймс. Каролин е свършила доста добра работа — изпипала е всичко. — Каролин. Мозъкът на Мъри не спираше да работи нито за миг. Как беше успяла да вкара тялото на Том в септичния резервоар сама?

— Тъкмо ме бяха повишили. Исках да се занимавам с тежки телесни повреди и сексуални нападения, нали се сещаш? С истински престъпления. Исках да решавам случаите прекалено бързо.

Мъри помнеше своето начало в Службата за криминални разследвания. Спомняше си вълнението, когато се появеше някоя „добра“ работа и всеобщото неодобрение, когато бездруго малките ресурси се използваха, без да носят необходимите резултати. Кой можеше да каже дали нямаше да постъпи по същия начин, ако беше на мястото на Джеймс?

Успокои по-младия мъж, като го докосна леко по ръката. Не спираше да мисли за Каролин.

— Нещата няма да станат по-истински от това.

Кой беше помогнал на Каролин да се отърве от тялото?

— Смятам да върна екипа обратно в службата. Добре дошъл си да се присъединиш към нас… да проследиш случващото се?

— Благодаря, но ще се прибирам. Искам да посрещна Нова година със Сара. — Мъри погледна навън в градината, където палатката беше затворена и един униформен полицай стоеше на пост. Около врата му имаше увит дебел черен шал.

— Не мога да те виня. Ще ти се обадя веднага след като получим информация от лондонската полиция.

Двамата се изправиха. На стената до Мъри имаше корково табло. Той го погледна, докато чакаше Джеймс да си събере нещата. Снимка от скенер на бебето беше сложена в средата. Имаше закачена с игла гривна от някакъв фестивал останала реликва от живота на Ана, преди да стане майка. Сватбена покана — вечерна — и благодарствена бележка от Брайни за прекрасните цветя — напълних две вази с тях!

Долу, от дясната страна, имаше брошура.

Точно това беше.

Последното парче от пъзела.

Мъри не изпита еуфория. По-скоро беше облекчение, че някога острата му като бръснач памет не му изневеряваше. Най-накрая си спомни какво беше видял на таблото в дома на Даян Брент-Тейлър. Но по-важното беше, че знаеше точно какво означава.

— Още нещо — каза на Джеймс, докато двамата вървяха към колите си. Зачуди се, докато изричаше думите, дали подсъзнателно не желае да запази тази информация за себе си — да я провери сам и да обере овациите, когато се окажеше прав, — но осъзна, че не може. В интерес на истината се радваше, че ще я сподели.

— Да?

— Знам кой е помогнал на Каролин Джонсън да се отърве от тялото.