Клеър Макинтош
Игра на лъжи (45)

Четиридесет и пет

Мъри

— Мислиш ли, че е била замесена от началото? — Ниш потърка едно петънце на коляното на дънките си. Седеше на кухненската маса на Мъри с чаша чай до натрупаните документи.

— Показанията й гласят, че е била на конференция в нощта, в която Том е изчезнал. — Мъри направи въздушни кавички. — Организаторите потвърждават, че е била там за записването, но не могат да кажат дали е останала, или си е тръгнала.

— Значи алибито й не е желязно.

— Не тя е инсценирала смъртта на двамата си родители.

Ниш и Мъри погледнаха Сара, която досега само мълчеше и слушаше как двамата колеги размишляват над случая.

— Откъде си толкова сигурна? — попита Ниш.

— Защото ви е накарала да отворите случая. Няма логика.

Криминалистката вдигна чашата си, за да отпие, но й хрумна някаква теория и я остави.

— Освен ако някой не й е изпратил картичката, за да й каже, че знае за стореното от нея. Съпругът й я е видял и това я е накарало да я донесе в полицията, защото така би постъпил един невинен човек.

— Той е бил на работа. Не я е видял.

Ниш размаха ръка към Мъри, сякаш забележката бе незначителна.

— Може да е бил пощальонът. Или някой съсед. Важното е, че ходенето в полицията е било двоен блъф.

Мъри поклати глава.

— Не ми се вярва. Рискът е прекалено голям.

— Кога ти каза да спреш да работиш по случая? — попита Сара.

— На двадесет и шести. — Мъри погледна Ниш, която не беше осведомена за тази част от пъзела. — Затвори ми телефона. На два пъти.

— Значи е разбрала по някое време между двадесет и първи и двадесет и шести. — Сара сви рамене. — Толкова е очевидно.

Мъри се ухили.

— Благодаря ти, Коломбо^[1].

— Какво ще правим сега? — попита Ниш.

— Трябват ми сериозни доказателства. Закупуването на телефон не е достатъчно — особено след като — както се оказва — Ана Джонсън е била на километри разстояние от Ийстборн в този момент. Не мога да твърдя, че двама мъртъвци са живи, камо ли да отида на Кливланд авеню, за да арестувам Ана, без доказателство, че родителите й не са загинали и тя е знаела за това.

— Трябва да мислим логично — настоя Сара. — Защо хората фалшифицират собствената си смърт?

Ниш се засмя.

— Защо се правят на Реджи Перин^[2], това имаш предвид, нали? Казваш го така, сякаш се случва всеки ден.

— Помните ли онзи случай с човека с кануто? — попита Мъри. — Това беше застрахователна история. И онзи политик от седемдесетте… как се казваше? Никакъв Стоун беше.

— Стоунхаус. Остави си дрехите на плажа в Маями и избяга с любовницата си. — Години гледане на телевизия бяха направили Сара експерт по темата.

— Причините са секс и пари. — Ниш сви рамене. — Както при повечето престъпления.

Ако само единият от семейство Джонсън беше изчезнал, Мъри би заложил на първото, но след като Каролин го беше последвала, не беше много вероятно Том да е избягал с любовница.

— Семейство Джонсън са стрували внушителна сума — пари напомни Мъри.

— Значи Каролин е останала, за да прибере застраховката, след което се е присъединила към Том в Монако? Рио де Жанейро? — Ниш погледна колегата си и Сара.

— Взела е застраховката, това е ясно, но е оставила всичко на Ана. Ако си живее живота някъде, то го прави с нечии чужди пари.

— Или са искали да избягат поради някаква друга причина — каза Сара, — а наградата за Ана са били парите. Или пък тримата са се разбрали да си поделят сумата и тя просто си кротува, докато нещата не утихнат.

Мъри се изправи. Този разговор беше безсмислен — въртяха се в кръг.

— Мисля, че е време отново да посетя Ана Джонсън, нали?