Клеър Макинтош
Игра на лъжи (3)

Три

Не исках да бъде по този начин. Никога не съм смятала, че ще си отида така.

Представях си смъртта в мрачна стая. В нашата спалня. С възглавници под гърба ми. Някой ми дава да отпия от чаша с вода, тъй като ръцете ми са твърде слаби, за да я държат сами. Бият ми морфин, за да намалят болката. Посетителите идват един по един, за да се сбогуват с мен — очите ти са почервенели, но се държиш стоически и приемаш милите им думи.

Аз повече спя, отколкото съм в съзнание, докато една сутрин просто не се събуждам.

Постоянно се шегувах, че в следващия си живот искам да съм куче.

Оказва се, че човек не получава подобен шанс.

Възползва се от онова, което му се пада, независимо дали го устройва, или не. Отново жена. Стара, грозна. Това или нищо.

Странно е да съм без теб.

Бяхме заедно двадесет и шест години. Бракът ни продължи почти толкова. В добро и лошо. Ти беше облечен в костюм, а аз в широка рокля, която имаше за цел да прикрие петмесечния ми закръглен корем. Нов живот заедно.

А сега всичко е само за мен. Самотна съм. Изплашена. В сенките на един живот, който доскоро живеех пълноценно.

Нищо не стана така, както смятах.

А сега и това.

Самоубийство? Помисли пак.

Картичката не е подписана. Ана няма да разбере от кого е.

Но аз знам. Прекарах последната година в очакване това да се случи, като се заблуждавах, че мълчанието означава безопасност.

Не е така.

Надеждата е изписана върху лицето на Ана; тя смята, че ще получи отговори на въпросите, които я държат будна нощем. Познавам дъщеря ни. Никога не би повярвала, че двамата с теб сами сме скочили от онази скала.

Права е.

Пределно ми е ясно какво ще се случи сега. Ана ще отиде в полицията. Ще настоява за ново разследване. Ще се бори за намирането на истината, без да знае, че тя крие повече лъжи. Повече опасности.

Самоубийство? Помисли пак.

Онова, което не знаеш, не може да те нарани. Трябва да спра Ана, тя не трябва да отива в полицията. Трябва да й попреча да открие истината за случилото се, преди да бъде наранена.

Смятах, че съм зарязала стария си живот в деня, в който отидох на Бийчи Хед, но явно съм грешила.

Трябва да спра това.

Трябва да се върна.