Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Entre Ciel et Lou, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Венелин Пройков, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata(2020)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- NMereva(2020)
Издание:
Автор: Лорен Фуше
Заглавие: Между небето и Лу
Преводач: Венелин Пройков
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: Изток-Запад
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман
Националност: френска
Печатница: Изток-Запад
Излязла от печат: 08.11.2018
Отговорен редактор: Вера Янчелова
Редактор: Добромир Иванов
Коректор: Габриела Манова
ISBN: 978-619-01-0346-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12357
История
- —Добавяне
12 януари
Шарлот, остров Гроа
Пристигнах с кайена, седнала отпред, на мястото на мама. Татко каза, че съм галеница на съдбата. Не знам защо съдбата ще ме гали, но както и да е! Грампи не харесва колата — нарича я танк, — но този път не каза нищо. На кораба се качих с асансьора, вместо по стълбите, дори не излязох на палубата. Настаних се в стаята на Пом. Отстрани на полицата има залепена малка снимка на нашия татко, вижда се само от леглото. Не му казах за това.
Толкова си мечтах да се върна тук. Нищо не е, както си мислех. Имам чувството, че съм трийсетгодишна старица. Не мога нито да тичам, нито да се разхождам, една чиния дори не мога да вдигна. Трябва да ми помагат, като се мия, паникьосвам се, когато Опла се приближи до мен, за да си играем. Боли ме, когато дишам, а когато кашлям, е жив ужас. Радвах се да съм пак с Пом, но я разочаровам — по-слаба съм от грампи. Той ще ми махне външните шевове след два дни. Вътрешните шевове се разтварят безследно. Грампи има сигурна ръка. Ще ме е шубе, но ще издържа стоически. Пом ми каза тази дума, стоически. Обичам думи, които се пишат с две точки[1] — по-хубаво е, когато две точки са заедно, вместо някаква самотна идиотска точка. По̀ ми е добре с Пом, отколкото да съм сама във Везине.
Жо ми купи карамелчета от Гроа с перуански шоколад и с фъстъци, чудни са! Дава ми лекарства, за да не ме боли. Кинезитерапевтът е мил, аз съм най-младата му пациентка на острова. Учи ме да отхрачвам, за да изхвърлям секретите и да не се получи инфекция. Казва, че отново ще дишам нормално след шест седмици. Откакто съм родена, дишам, без да си давам сметка за това, а сега ми е нужно усилие. Благодарение на него научавам сума ти работи — не всички дишаме еднакво, зависи от възрастта. Бебетата дишат по-бързо от децата, а децата дишат по-бързо от зрелите хора. Доста дълго няма да ходя на училище. Все съм уморена. Страх ме е, че никога няма да мога да тичам, да викам, да танцувам. Питам се дали това изпитва леля Сара, когато другите тичат. Ако грани беше тук, щях да я питам. Тя разбираше всичко. Май за малко да отида при нея.
Помагам на Пом да си преговори стихотворението за училище. „Пътят е направен, за да вървим, защото е равен. Пътят е, за да се търколим, защото е кръгъл. Виждал ли си някога слънцето да казва: уморих се? Виждал ли си някога луната да спи под покрив?“[2] Имам добра памет, уча наизуст и рецитирам от раз. Пом прави движения и играе историята, все едно е пред невидима публика. В нейното стихотворение всичко се движи — пътят, слънцето, луната. А аз съм прикована в стаята като пеперуда, забодена върху парче корк.