Лорен Фуше
Между небето и Лу (35)

7 януари

Пом, остров Гроа

Скоро ще има концерт на духовия оркестър. Ив иска да участвам.

— Не съм готова.

— Напротив. Ти имаш дарба, Пом.

— Знаете ли песента на приятеля на леля ми Сара, Danny Boy? Трудна ли е за начинаеща?

Ив се кикоти в брадата си. Рови из библиотеката, взима една книжка, прелиства я.

— Същинското й име е The Londonderry Air. Имам партитурата за алт саксофон и за пиано.

Той сяда на пианото и я разучава. После взима своя саксофон и засвирва. Жестоко, страхотно. Сърцераздирателната нежна музика отговаря на въпросите, които не смея да задам.

— Може да я изсвирим заедно на концерта, ако искаш — предлага Ив.

— Ама аз не я знам!

— Какво чакаш, та не започваш да я разучаваш? Да дойде приливът ли?

 

 

Албан, Лориан

Шарлот спи. Изследванията и контролните прегледи са добри. Вратата се отваря. Сара влиза на пръсти. Жозеф е с кардиолога, истинско облекчение е в семейството да има лекар. Всичко става по-лесно, той е наясно с нещата.

— Сама ли си? — питам аз. — Шарлот ми призна, че Пом е сторила каквото е могла, за да й попречи да се спусне. Ти беше права, любовта е надвила омразата. Ужасното проклятие на майка ми е премахнато. Кажи на Пом да дойде утре.

Сара бърка в чантата си и вади две познати флакончета.

— Мислех, че съм ги изхвърлила…

— Аз ги прибрах. Надявах се, че накрая ще разбереш. Нося и писмото. Ще й ги дадеш ли?

Кимам.

 

 

Сара, остров Гроа

Татко вечеря у Фред с групата на седмицата. И ние с Федерико бяхме поканени, но предпочетохме да останем насаме. „Моряшката охра“ в Локмария е затворена. Техните палачинки с камамбер и карамел със солено масло бяха истинско чудо. Завеждам Федерико на друго място, където правят палачинки. Такива са доста на нашето островче.

— Какво ти се иска?

— Печена риба.

— Тук правят палачинки…

— Добре, ще си поръчам паста.

— На местата за палачинки се ядат само палачинки — обяснявам аз.

— Но в пицариите има и други неща, освен пици!

— Не искаш ли да останеш още няколко дни?

— Ще ми се. Такава тъпотия, имам двучасова лекция вдругиден в Париж, а после — цяла свободна седмица.

— Има решение. Като малка бях отмъкнала един лист от рецептурника на баща ми, за да не ходя на училище. Написах правилно: „Аз, долуподписаната, удостоверявам, че днес прегледах малката Сара и състоянието й изисква пълна почивка в дома й. Свидетелството се издава по желание на пациентката и е предадено в ръцете й, за да послужи пред училищните власти“.

— И получи ли се?

— Не. Текстът беше точен. Само дето вместо да изимитирам подписа на татко, сложих моя. Такава тъпотия! Той си сипа два пъти от твоята супа. Ако го помолим любезно, ще ти издаде болничен лист. Изглеждаш зле. Не си доспиваш. Състоянието ти изисква пълна почивка у дома.